Определение № 421 от 21.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1750/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД [населено място], чрез пълномощника – ю.к. Б. Д., срещу определение № 274/19.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 192/2015 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 46/07.01.2015 г. по гр.д.№ 2141/2014 г. по описа на Хасковски районен съд в обжалваната му част, с което е отхвърлено възражението на ответника О. АД за местна неподсъдност на спора. Частната жалба съдържа оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да се постанови изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен съд, на основание чл.105 ГПК вр. чл.108 ал.1 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 т.т. 1 - 3 ГПК, по въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.113 ГПК. Насрещната страна – М. А. Р. от [населено място], както и Е. М. О. [населено място] не са депозирали отговор по частната жалба. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. Тя обаче не е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е недопустима и не подлежи на разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК, т.9, б.В, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което се оставя без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. Отделно от това, съгласно изричната разпоредба на чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване /пред ВКС/ определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая са налице и двете хипотези, обуславящи недопустимостта на подадената частна жалба: С обжалваното определение е потвърдено определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност; като цената на предявения иск по спора, възникнал по повод търговска сделка /договор за издаване на кредитна карта/, е под 10 000 лв., т.е. решението по него не би подлежало на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.2 ГПК. Поради изложеното обжалваният акт е изключен от възможност за осъществяване на касационна проверка. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение