Определение № 589 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. Н., срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, № 132 от 22.07.2010г. по в.гр.д. № 178/2010., с което е потвърдено решението на Габровския районен съд, № 194 от 22.04.2010г. по гр.д. № 434/2010г., с което са отхвърлени предявените от А. А. против Технически университет [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът Технически университет [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие на решението с практиката на ВКС по материалноправния въпрос необходимо ли е решение, съгласно разпоредбата на чл. 35 ЗВО, на органа който ги е избрал, при прекратяване на трудовото правоотношение на лица с ръководни, изборни длъжности в системата на образованието. Приложено е определение № 264 от 30.12.2008г. по гр.д. № 4352/2008г. V г.о. ВКС. ВКС намира, че е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по поставения въпрос, който е от значение за решаването на делото. Макар и приложеното определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, да не се включва в съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, но от него се установява наличието на влязло в сила решение - № 564/04.04.2008г. по гр.д. № 208/2007г. на Пловдивския окръжен съд, с което обуславящият изхода на спора по настоящото дело правен въпрос по прилагането на чл. 35 ЗВО е разрешен от въззивния съд по начин, различен от дадения отговор на този въпрос в това решение. С решението на Пловдивския окръжен съд е прието, че по отношение на лице, заемащо изборна, ръководна длъжност е приложима разпоредбата на чл. 35 ЗВО, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо решение на органа, който го е избрал. Поради липса на такова решение дисциплинарното уволнение е прието за незаконно. По настоящото дело въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 35 ЗВО е неприложима в случаите, когато преди изтичане на мандата, заемащият длъжността е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При навършване на предвидената от закона възраст, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за работодателя възниква правото да прекрати трудовия договор независимо от обстоятелството, че не е изтекъл определеният за длъжността мандат и липсва решение на органа по чл. 35 ЗВО. Изложеното мотивира ВКС да допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното съдът