Определение № 489 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3173/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Смолян срещу решение № 20264 от 24.07.2020 г. по в.гр.д.№ 291 от 2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 259 от 17.06.2019 г. по гр.д.№ 304 от 2018 г. на Смолянския районен съд за уважаване на предявените от В. М. У. срещу Община Смолян искове:

1. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на общината да преустанови неоснователните действия, с които пречи на У. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху гараж с площ от 20 кв.м., находящ се в имот с пл.№ ....., попадащ в УПИ ..... в кв. ..... по ПУП на [населено място], общ.С., като възстанови подхода към гаража на ищцата и осигури достъп до същия, съобразно предназначението му, като премахне бордюра на реализираната пред гаража улица и положената асфалтова настилка в този участък и

2. с правно основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.51, ал.1 ЗЗД за осъждане на общината да заплати на В. М. У. сумата 1020 лв.- пропуснати ползи от лишаване на У. от ползването на собствения й гараж през периода от 16.03.2013 г. до 15.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба на 16.03.2018 г. до окончателното заплащане на задължението.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касатора сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 634 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1303 от 18.07.2003 г. по гр.д.№ 1132 от 2002 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 87 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 610 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 942 от 07.11.2008 г. по гр.д.№ 3426 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о., т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 4222 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 27 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 5465 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 170 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 65 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр.д.№ 3424 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 61 от 01.07.2016 г. по гр.д.№ 5652 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр.д.№ 4741 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 402 от 24.11.2015 г. по гр.д.№ 1980 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 147 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 5659 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси:

1. Подлежи ли на премахване в производство по чл.109 ЗС улица, имаща характер на законен строеж, при налични разрешения за строеж, линия за ниво и всички други строителни книжа за строителство, като същата е изпълнена от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищцата ?

2. В случаите, когато строителството е било извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа, собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние ?

3. Следва ли да бъдат приети за противоправни действията на ответника върху имота на ищеца, когато с действията си е предотвратил и запазил жилищната сграда на ищцата, но с тези действия се ограничава упражняването на правомощията на друг имот ?

4. Основателността на негаторния иск следва ли задължително да е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца или само онова въздействие, което е неоснователно, тоест противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права ?

5. Само фактът на изграждане на улица ли предполага уважаване на негаторния иск или следва да бъдат установени всички елементи на фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно: че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищцата ? За да бъде уважен негаторният иск, следва ли създаденото противоправно състояние да възпрепятства реалните права на собственика на имота, чието намерение за упражняване следва да е реално и доказано, или създаденото противоправно състояние и наличието на хипотетична възможност то да възпрепятства упражняването на права на собственика автоматично води до уважаване на негаторния иск ?

6. При установяване на възможност за преустройство, преместване или отстраняване на препятствията, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в съответствие с техническите правила и норми, включително чрез заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът следва ли да постанови осъждане на ответника да извърши такова преустройство, преместване или отстраняване на препятствията ?

7. Следва ли в производството по чл.109 ЗС за преодоляване на допуснато нарушение да бъде постановено премахване на съоръжение, с което обаче се извършва ново, по-голямо нарушение ?

8. Длъжен ли е съдът да посочи в доклада по делото правно-релевантните факти, които следва да се установят в производството и представлява ли процесуално нарушение произнасянето му по факти, които не са посочени на страните, без да е указано значението им за претендираното право ?

Освен това счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

9. При уважаване на негаторен иск с последица премахване на изградена техническа инфраструктура, винаги ли следва да се уважи обусловения иск, независимо от наличието на вредоносен резултат ?

10. От кой момент и за какъв времеви период собственикът следва да бъде обезщетен- от създаването на противоправното състояние или от момента, в който това противоправно състояние създава вредоносен резултат за собственика на база на реалните му намерения и потребности по реализирането на конкретни права ?

Не на последно място се твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 08.10.2020 г. ответницата по жалбата В. М. У. оспорва касационната жалба. Моли решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендира и за присъждане на направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационната жалба и по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:

Касационната жалба в частта й, касаеща решението по иска, квалифициран от съда като иск с правно основание чл.45 ЗЗД, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане: Решението в тази част е постановено по иск с цена 1020 лв. /тоест под 5000 лв./. Действително, този иск е съединен за общо разглеждане с иска по чл.109 ЗС, но няма обуславящо значение за иска за собственост /напротив, искът за собственост има обуславящо значение за иска за сумата 1020 лв./. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.

Касационната жалба в частта й, касаеща решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.109 ЗС, е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.109 ЗС, въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че ищцата В. М. У. е собственик на имот с пл.№ .....- част от УПИ .....- за озеленяване, в кв. ..... по ПУП на [населено място], общ.С. и на изградения в този имот през 1974 г. гараж с площ от 20 кв.м. Въз основа на заключението на приетата по делото пред РС и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.И. М. е прието за установено, че ответната община е изградила пред гаража на ищцата [улица].2003 г. Изпълнението на улицата обаче не било съобразено с предвижданията на плана: улицата е следвало да бъде изградена извън УПИ .....- за озеленяване, но тъй като това е налагало отчуждаването и събарянето на жилищната сграда от другата страна на улицата, за да се избегне това отчуждаване, улицата била изградена върху част от съществуващия стар черен път, в парцела за озеленяване и в непосредствена близост до гаража на ищцата. Като резултат от това строителство кота под на гаража е с 0,42 м. по-ниска от котата на асфалта на изпълнената улица пред него, която денивелация възпрепятства влизането на автомобил в гаража, както и отварянето на вратите му- вратите на гаража се отваряли навън и поради малкото разстояние до бордюра /20-30 см./ и голямата денивелация практически не можели да се отварят. Според вещото лице М., ако общината бе изпълнила улицата съобразно предвижданията на плана, нямаше да се препятства отварянето на вратите на гаража на ищцата и влизането на автомобил в този гараж, тъй като е щяло да има достатъчно разстояние между улицата и гаража и поради това би могла да се преодолее денивелацията. От заключението на приетата пред ОС съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Р. К. е установено, че е невъзможно да бъде преработен подходът към гаража по начин, позволяващ влизане на лек автомобил, без да бъдат премахнати част от бордюра и асфалтовата настилка пред гаража.

При тази установена фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с изграждането на улица и поставянето на бордюри в непосредствена близост пред гаража на ищцата ответната община на практика препятства възможността на ищцата да упражнява правото си на собственост по отношение на този гараж, съобразно неговото предназначение. По възражението на ответника, че гаражът е незаконен, съдът е приел, че дори и да е незаконен, гаражът може да бъде обект на собственост, поради което правото на собственост върху него е защитимо с негаторен иск. Въпросът дали строежът е законен или незаконен е относим към възможността за премахването му, но не и към възможността да се защитава правото на собственост на незаконната сграда. В този смисъл съдът се е позовал на решение № 233 по гр.д.№ 195 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о.

С оглед на тези мотиви на съда не е налице соченото от пълномощника на касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Подлежи ли на премахване в производство по чл.109 ЗС улица, имаща характер на законен строеж, при налични разрешения за строеж, линия за ниво и всички други строителни книжа за строителство, като същата е изпълнена от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищцата ?/ не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Нещо повече, въпросът е напълно неотносим към настоящото дело, по което е безспорно установено на първо място, че процесната улица е осъществена, без да са били съобразени предвижданията в плана, и на второ място, че правото на собственост на ищцата никога не е било отчуждавано, за да бъде възстановявано и то след изграждането на улицата. Напротив, доказано е по делото, че процесният гараж е бил собственост на съпруга на ищцата Б. Я. У., починал през 1994 г.; че след неговата смърт и към 2004-2009 г. /когато е била изградена процесната улица/ гаражът е бил собственост на наследниците на У. /на ищцата В. У. като негова съпруга и на двамата им синове Я. и М./, а към настоящия момент /след смъртта на двамата им синове/ е собственост само на ищцата, както и че гаражът и имотът, върху който е построен, никога не са били отчуждавани, респ.правото на собственост не е било възстановявано.

2. По втория поставен въпрос /В случаите, когато строителството е било извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа, собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние ?/ не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи по този въпрос.

3. По третия поставен въпрос /Следва ли да бъдат приети за противоправни действията на ответника върху имота на ищеца, когато с действията си е предотвратил и запазил жилищната сграда на ищцата, но с тези действия се ограничава упражняването на правомощията на друг имот ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Няма как и да е налице такова противоречие, тъй като в нито едно от посочените по този въпрос решения /решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 634 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1302 от 18.07.2003 г. по гр.д.№ 1132 от 2002 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 87 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 610 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 942 от 07.11.2008 г. по гр.д.№ 3426 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о., т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/ не е разгледана такава конкретна хипотеза- на противоправно действие, с което се пречи на осъществяването на правото на собственост на ищеца по иска по чл.109 ЗС върху имот, с цел да се предотврати отчуждаването и събарянето на друг имот на същия този ищец.

4. По четвъртия поставен въпрос /Основателността на негаторния иск следва ли задължително да е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата на ищеца или само онова въздействие, което е неоснователно, тоест противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В решение № 942 от 07.11.2008 г. по гр.д.№ 3426 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че не всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, тоест противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на защита. В решение № 1303 от 18.07.2003 г. по гр.д.№ 1132 от 2002 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. По настоящото дело е прието същото: че ответникът е осъществил неоснователни действия /изграждане на улицата с бордюри в непосредствена близост до гаража на ищцата, в противоречие с предвижданията на плана/, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху този гараж като го ползва, както по предназначение, така и въобще- за паркиране на автомобил или за складиране на вещи.

5. По петия поставен въпрос /Само фактът на изграждане на улица ли предполага уважаване на негаторния иск или следва да бъдат установени всички елементи на фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно: че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищцата ? За да бъде уважен негаторният иск, следва ли създаденото противоправно състояние да възпрепятства реалните права на собственика на имота, чието намерение за упражняване следва да е реално и доказано, или създаденото противоправно състояние и наличието на хипотетична възможност то да възпрепятства упражняването на права на собственика автоматично води до уважаване на негаторния иск ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВС и ВКС. В посочените Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 139 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 4222 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 27 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 5465 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. безпротиворечиво се приема, че за уважаването на иска по чл.109 ЗС не е достатъчно само да се установи незаконнност на изградена от ответника постройка или преустройство, но и следва да се докаже, че с това неоснователно действие реално се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота си по предназначение. Както бе посочено и по-горе, в обжалваното решение е прието същото- че изграждането на частта от улицата в непосредствена близост до гаража на ищцата, в противоречие с предвижданията на плана, представлява неоснователно действие, с което реално се пречи на ищцата да ползва собствения си гараж по предназначение, тъй като е довело до невъзможност да се отварят вратите му и да се влиза в него.

6. По шестия поставен въпрос /При установяване на възможност за преустройство, преместване или отстраняване на препятствията, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в съответствие с техническите правила и норми, включително чрез заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът следва ли да постанови осъждане на ответника да извърши такова преустройство, преместване или отстраняване на препятствията ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В решение № 170 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 65 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че при установяване по делото със заключение на експертиза, че е възможно преустановяването на преграждането на имота на ищеца да се осъществи чрез преработка на съоръжението в съответствие с техническите правила и норми, съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши такова преустройство, вместо да постанови цялостно премахване на съоръжението /в случая канавка за отводняване на път от републиканската пътна мрежа/. В обжалваното решение по същество е прието същото: не е постановено цялостно премахване на улицата, а само на онази част от асфалтовата настилка и бордюрите, които са пречка за влизането в гаража на ищцата и то поради обстоятелството, че със заключение на съдебно-техническа експертиза е било безспорно установено, че няма друга техническа възможност за възстановяване на достъпа до гаража на ищцата.

7. По седмия поставен въпрос /Следва ли в производството по чл.109 ЗС за преодоляване на допуснато нарушение да бъде постановено премахване на съоръжение, с което обаче се извършва ново, по-голямо нарушение ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр.д.№ 3424 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че с решението си по чл.109 ЗС съдът не може да постановява възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологични изисквания. В обжалваното решение не е постановено да се възстанови такова неотговарящо на изискванията съоръжение. Постановено е премахването на бордюри и част от асфалтова настилка на улица, които пречат на ищцата да ползва собствения си гараж.

8. Осмият поставен въпрос /Длъжен ли е съдът да посочи в доклада по делото правно-релевантните факти, които следва да се установят в производството и представлява ли процесуално нарушение произнасянето му по факти, които не са посочени на страните, без да е указано значението им за претендираното право ?/ не е правен въпрос по чл.280 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не се е произнесъл по въпроса допуснато ли е било от първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвянето на доклада. Съдът не е и бил длъжен да се произнася по този въпрос, тъй като във въззивната жалба на ответника няма довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с доклада, а съгласно чл.269 ГПК по правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това и няма противоречие между обжалваното решение и посочената от пълномощника на касатора практика на ВКС по този въпрос: решение № 61 от 01.07.2016 г. по гр.д.№ 5652 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр.д.№ 4741 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 402 от 24.11.2015 г. по гр.д.№ 1980 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 147 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 5659 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Не е налице и посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд. По това основание пълномощникът на касатора е поставил само два въпроса /9. При уважаване на негаторен иск с последица премахване на изградена техническа инфраструктура, винаги ли следва да се уважи обусловения иск, независимо от наличието на вредоносен резултат ? и 10. От кой момент и за какъв времеви период собственикът следва да бъде обезщетен- от създаването на противоправното състояние или от момента, в който това противоправно състояние създава вредоносен резултат за собственика на база на реалните му намерения и потребности по реализирането на конкретни права ?/. Двата въпроса обаче касаят решението на въззивния съд по иска за заплащане на сумата 1020 лв., което, както бе изложено по-горе, не подлежи на касационно обжалване. А въпроси, касаещи решението по иска за сумата 1020 лв., не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението по иска с правно основание чл.109 ЗС.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Решението не е очевидно неправилно, както твърди пълномощникът на касатора. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите посочени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по иска с правно основание чл.109 ЗС не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение