Определение № 6536 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2025 г.

Производството е по чл.135, ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е във връзка с повдигнат спор между Административен съд София-град и Административния съд Пловдив относно това кой е местно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата на С. А. Х., гражданка на Сирия, А. Д. Х., гражданин на Сирия., малолетен, представляван от своята майка С. А. Х. и своя баща Х. Д. М. гражданин на Сирия [ЕГН], К. Д. Х., гражданка на Сирия, малолетна, представлявана от своята майка С. А. Х. и своя баща Х. Д. М., чрез адв.В. Борисова и от Х. Д. М. гражданин на Сирия [ЕГН], с предоставен хуманитарен статут, чрез адв. Ж. Пецев срещу откази за издаване на виза вид "Д" за Република България на длъжностно лице в Посолство на Република България в Аман, Йордания. С определение № 18599 от 30.05.2025г., постановено по адм.д.№4711/2025г., Административен съд София-град приема, че Х. Д. М. е гражданин на Сирия, но с предоставен хуманитарен статут и е регистриран на постоянен адрес в България, намиращ се в гр.Пловдив. Съдът приема, че след като бащата, който е и законен представител на малолетните деца А. Д. Х. и К. Д. Х. има постоянен адрес в България, в гр.Пловдив, на основание чл.133, ал.1 от АПК местно компетентен да се произнесе по спора е Административен съд Пловдив, на който делото е изпратено по подсъдност. С определение №5130 от 06.06.2025г., постановено по адм.д.№1149/2025г., Административен съд Пловдив приема, че делото не е подсъдно нему, тъй като жалбата е подадена от майката С. А. Х., в лично качество и като законен представител на малолетните деца А. Д. Х. и К. Д. Х., по чието заявление е издаден оспорения отказ. Според съда бащата не е страна в административното производство и не е адресат на постановения отказ, поради което не може да се приеме, че делото следва да се разгледа от административния съд по постоянния адрес на бащата. Според съда местната подсъдност следва де определи по правилата на чл.133, ал.1, изр.второ от АПК, поради което местно компетентния съд е Административен съд София-град. По тези доводи Административен съд Пловдив, на основание чл.135, ал.6 от АПК е повдигнал спор за подсъдност пред състав на Върховния административен съд. При преценка на обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 АПК относно определяне на местната подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема следното: Съгласно чл. 133, ал.1 АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. С изречение второ на цитираната разпоредба е предвидено, че когато посочения в акта адресат има постоянен адрес в чужбина, спорът се разглежда от Административен съд София-град. С правилата за местната подсъдност законодателят разпределя между еднаквите по степен административни съдилища родово подсъдните им първоинстанционни административни дела. Използваният признак за териториална връзка на делото с административния съд е "посочения в акта адресат" - неговият постоянен адрес, ако е физическо лице или седалище в случаите на юридическо лице, респ. търговец, организация и др. Правилно Административен съд - Пловдив е идентифицирал лицата, които са адресати на акта. В случая адресати от оспорените откази са С. А. Х., в лично качество и като законен представител на малолетните деца А. Д. Х. и К. Д. Х., които няма постоянен адрес в България. Ирелевантен за случая е факта, че бащата на малолетните деца е чужд гражданин с предоставен хуманитарен статут, който има постоянен адрес в страната, тъй като на първо място той не е адресат на оспорените откази, а от друга страна не може да действа от името на майката, която е негова съпруга. При това положение следва да намери приложение разпоредбата на чл.133, ал.2 от АПК, която предвижда при различен постоянен адрес, както в случая са адресите на майката и бащата които са законни представители на малолетните деца, спорът се разглежда от административния съд в района на териториалната структура на органа издал акта, а съгласно чл.133, ал.4 от АПК, делата се разглеждат от Административен съд София-град, когато седалището на органа, издал оспорения акт е в чужбина. В случая оспорените откази са издадени от длъжностно лице в Посолството на Република България в Аман – Йордания – административен орган чието седалище е извън страната. В контекста на изложеното, предвид обстоятелството, че посочените в оспорения отказ адресати нямат постоянен адрес в страната, а и седалището на административния орган е извън страната, местно компетентен да разгледа жалбата е Административен съд София-град. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 6 от АПК, във връзка с чл. 133, ал.1, изр.второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на четвърто отделение,