Определение № 475 от 19.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Недоволен от определението е жалбоподателят-ищец по спора с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС, който чрез адвокат М. А. Д. от САК го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материален и процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед приложението на чл.219 ГПК – привличане помагач на другата страна или и на двете страни едновременно като счита, че водещото при преценката дали страната има интерес от привличането на трето лице е дали има интерес от обвързването на това трето лице със силата на пресъдено нещо, а не на коя от страните ще помага това лице и дали ще има обратен иск. От ответницата по частната касационна жалба М. А. К. от[населено място], представлявана от адвокат И. Б. К. от Смолянската адвокатска колегия, е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Ответникът по частната касационна жалба И. А. К. от[населено място] не взема становище. За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е недопустимо да се иска привличането на трето лице, което да подпомага насрещната страна, защото ищецът не може да упражнява чужди права, а именно: привличането на помагач в полза на ответниците по спора по чл.33, ал.2 ЗС. Взето е предвид, че третото лице може да бъде конституирано само като помагач на една от страните по делото, но не и на двете едновременно. Отчетено е, че липсва правен интерес от искането тъй като вписаната договорна ипотека върху процесните имоти от страна на ответника няма да бъде засегната от решението по делото по иска с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд материални и процесуални въпроси да са съществени. М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение