Определение № 830 от 04.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3430/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от Н. М. Ш., чрез адв. А. Христанов за изменение на решение № 11386 от 23.10.2024г. по адм. дело № 3430/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, в частта за разноските. В искането се твърди, че съдът е присъдил разноски само за касационната инстанция, като счита, че с оглед изхода на делото се дължат разноски и за първоинстанционното производство в размер на 12 970 лв. Ответникът – директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането е процесуално допустимо на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Предмет на касационен контрол е било решение № 126 от 12.02.2024 г. на Административен съд – Разград, постановено по адм. дело № 107/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-03001722002082-091-001/28.02.2023 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите– Варна, потвърден с решение № 69/19.05.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са установени задължения на Н. М. Ш. за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 155 234,92 лв., от които данък за 2017 г. в размер на 70 202 лв. и лихви в размер на 34 584,43 лв. и данък за 2019 г. в размер на 39120,40 лв. и лихви в размер на 11 328,09 лв. С решение № 11386 от 23.10.2024г. по адм. дело № 3430/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, образувано по касационна жалба на Н. М. Ш., чрез адв. А. Христанов, е отменено решение № 126 от 12.02.2024 г. на Административен съд – Разград, постановено по адм. дело № 107/2023 г., и е отменен ревизионен акт № Р-03001722002082-091-001/28.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 69/19.05.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Със същото решение на Н. М. Ш. са присъдени направените разноски за касационна инстанция в размер на 1241,88 лв. Основателно е искането в молбата на Н. М. Ш., тъй като с постановеното решение, касационната инстанция е присъдила разноски само за касационното производство по представен списък в касационното производство, но с оглед изхода на делото, в полза на страната следва да бъдат присъдени и сторените пред първоинстанционния съд разноски, тъй като такова искане се съдържа още в касационната жалба и списък по чл. 80 от ГПК е представен пред първоинстанционния съд. На практика искането е за допълване на решението в частта за разноските предвид, че такива са дължими и за първата съдебна инстанция, а касационният съд е присъдил само за касационното производство. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че искането е основателно и решението следва да бъде допълнено в частта за разноските за сумата от 11 970 лв. за първата съдебна инстанция. Присъдената сума е намалена спрямо претендираната в списъка по чл. 80 от ГПК, тъй като сумата в размер на 10500 лева за адвокатски хонорар е за заплатен хонорар за двама адвокати. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК за жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. С оглед на това адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено само за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК Върховният административен съд, Първо отделение