Определение № 1159 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. И. К. и М. И. Р. от гр.София,чрез процесуалния им представител адвокат М. против въззивно решение от 14.12.2009г. по в.гр.д.№ 1372 по описа за 2004г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 19.01.2004г. по гр.д. № 7252/2002г.на Софийски районен съд,36 състав в частта,в която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.59 от ЗЗД,предявени срещу „Егида-София”ЕАД за заплащане на обезщетение в размер на по 9 000лв.за всеки от ищците за неоснователно обогатяване за периода 1.05.1999г.-31.01.2002г.,през който ответникът е ползвал 4 205кв.м.от имот с пл.№124 в кв.187а по плана на м.Южен парк, гр.София и вместо това е постановено друго,с което са уважени до този размер /от по 9 000лв./,като е оставил в сила решението на районния съд в останалата му част,в която исковете са отхвърлени за периода 31.01.2002г.-1.05.2002г.и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за наличие на надлежно заявено изменение – чрез увеличаване на първоначално предявения размер на иска от 18 000лв. до 45 731лв./съобразно стойността, определена от заключението на приетата по делото експертиза/. Постъпил е отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената касационна жалба. Последната е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение след преценка на изложените доводи и данните по делото,намира следното: Въззивният състав е приел,че искът е основателен до размер на 45 731лв.,но го е уважил до 18 000лв.,с оглед така заявената искова претенция и липса на надлежно осъществено изменение на иска. При така постановения акт -следва да се приеме,че поставеният от касаторите въпрос за наличие на надлежно заявено изменение на иска- е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда, но същия не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. Съгласно приетото в т.4 от ТР №1/2009г.на ОСГТК на ВКС относно основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая –по въпроса за начина, по който следва да бъде направено изменението на иска има изрична законова уредба/чл.214 и чл.273 от ГПК/,дългогодишна единна и непротиворечива практика,за която не са налице основания нито за осъвременяване,нито за изменение,нито за разяснение.При положение,че ищецът изрично не е увеличил исковата си претенция в посочения от закона срок–с нарочна молба,с препис за противната страна и не е представил доказателства за внасяне на съответната на изменението държавна такса,няма как да се позовава само на свои намерения или изявления.Не може да бъде споделено и възражението,че съдът е лишил страната от възможност за предприемане на процесуални действия,тъй като веднага след изслушване на заключението на експертизата е бил даден ход по същество.Това е така, защото в последното по делото съдебно заседание- една от ищците се е явила лично,а двамата ищци са били представлявани от процесуален представител и след приемане на заключението на тройната експертиза- на тях им е била дадена възможност за доказателствени искания,от която те не са се възползвали. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение