Определение № 272 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 340/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. П. Л. чрез адв.К. К. от АК – Варна срещу решение № 260585 от 1.10.20г. по в.гр.дело № 1303/20г.на Варненския окръжен съд в частта,с което е потвърдено решение № 716 от 14.02.20г. по гр.дело № 11026/19г.на Варненския районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. Ц. Д. сумата от 5712 лв, като платена на отпаднало основание по сключен на 28.08.14г.предварителен договор за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.07.19г.до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите, отнасящи се до предпоставките за съществуването на потестативното право за разваляне на двустранен договор; относно момента,в който възниква потестативното право по чл.87 ЗЗД и относно понятието „обективна невъзможност“ при упражняване правото по чл.87 ЗЗД. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата А. Ц. Д. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 28.08.14г.е сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот,по силата на който С. Л. се е задължил да прехвърли нотариално на А. Д. правото на собственост върху недвижим имот в [населено място],кв.Галата, в с.о.“Боровец – север“, представляващ идеална част от ПИ № 3371 по ПНИ на с.о.“Боровец север“, целият с площ от 4974 кв.м.,с уговорена продажна цена от 28 560 лв,от която при подписване на договора купувачът заплатил капаро в размер на 5712 лв.В чл.5 от договора е предвидено,че купувачът и продавачът се задължават да сключат окончателен договор,като прехвърлят нотариално собствеността в срок до един месец след изготвяне на необходимите документи за нотариалната сделка,но не по-късно от една година от деня на сключване на този договор.В случай,че документите не са изготвени от продавача,поради обективни причини, страните са се задължили в едномесечен срок,считано от датата на изтичане на едногодишния срок за нотариалното прехвърляне на имота, да сключат анекс за удължаване на окончателния срок.На стр.3 от договора е обективирано изявление на С. Л., наречено разписка, че на 28.08.14г.е получил сумата 5712 лв капаро по договора от А. Д..В нотариална покана от 16.11.18г.на А. Д. до С. Л. се съдържа изявление на ищцата,че поради липсата на сключен анекс към предварителния договор,намира същия за прекратен, поради изтичане на срока му на 28.08.15г.На продавача е даден едномесечен срок от получаване на поканата,връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК,да върне на купувача полученото капаро. С влязло в сила на 6.03.15г. решение № 5274/12.11.14г.по гр.дело № 1954/14г.на ВРС, по жалба на трето за спора лице И. К., е отменена заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.12г.на Областния управител на [населено място],с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образование по §4 ал.2 ЗСПЗЗ,м.“Боровец –север“,землището на Галата, [община],обл.Варна в частта относно ПИ № 1033 и връща преписката на Областния управител [населено място] за произнасяне по същество. Установено е ,че на 28.12.17г.С. Л. е подал заявление до [община] за извършване на процедура за изменение на ПНИ за ПИ 100.410 с.о.“Боровец –север“,кв.Галата Варна.Със заповед № 18-11031/2.10.19г. на Началника на СГКК- Варна е спряно производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по заявлението на ответника. От свидетелските показания на св.Р. Г. е прието за установено,че след изтичане срока на договора през 2015г.ищцата е търсила ответника, който я препратил към пълномощника си адв.К.,който от своя страна й казал,че договорът се подновявава автоматично за една година.В края на 2016г.ищцата се свързала отново с адв.К.,който й обяснил ,че засега печелят делата и когато са готови документите ще се свържат с нея.Пред 2018г.ищцата си поискала капарото от ответника,но той й отказал с оправданието,че няма пари. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение за прехвърляне собствеността върху имота,което право към момента на сключването му не е притежавал,поради което е поел задължение за по-бързо възстановяване на имота и за снабдяване с необходимите документи.Посочено е,че собствеността върху имота все още не е възстановена,видно от отговора към исковата молба.Съдът е приел за неоснователно възражението на последния,че са налице обективни причини за забавата му, свързани с възстановяването на собствеността върху имота.Според съда ответникът не е ангажирал доказателства за предприети от него адекватни, своевременни и активни действия във връзка с възстановяването на имота и респективно за изпълнение на задължението му по предварителния договор.Не само не е инициирал подписване на анекс към договора за продължаване на срока за нотариалното прехвърляне,но и е отклонил изразеното от ищцата желание в тази насока.Направен е извод от съда, че ищцата като изправна страна по договора,разполага с правото да го развали и да претендира връщане на дадената от нея сума от 5712 лв. Върховният касационен съд намира,че релевираното от жалбоподателя основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, не се установява. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът за предпоставките за съществуването на потестивното право за разваляне на двустранен договор не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч. и приложените от жалбоподателя решения.Според последователната практика на ВКС правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.87 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. Като е приел,че ищцата е изправна страна по договора,а ответникът виновно не е изпълнил поетото по договора задължение за прехвърляне собствеността върху имота, въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Обжалваното решение не се разминава с практиката на ВКС и по въпроса, отнасящ се до момента,в който възниква потестативното право по чл.87 ЗЗД.Преценката в кой момент е възникнало потестативното право по чл.87 ЗЗД съдът е извършил конкретно, като е тълкувал уговорките между страните,залегнали в договора. Въпросът относно наличието на обективна невъзможност на ответника да изпълни задълженията си е относим към преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е приел, че ответникът не е доказал, че е изпълнил задълженията си, свързани с възстановяване на собствеността на процесния имот,за да се приеме,че са налице обективни причини за забавата му.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 450 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.