Определение № 191 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1969/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. В. от [населено място] срещу въззивно решение от 12.08.2013г., постановено по гр.д.№ 1123/12г. на Софийския градски съд, ІІ-г въззивно отделение с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение Софийският градски съд, действайки като въззивна инстанция по реда на чл.196 ГПК /отм./, е оставил в сила решение от 14.06.2001г. по гр.д.№ 7682/98г. на Софийския районен съд, 49 с-в, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ във вр. с чл.33-45 ЗАП/отм./, с което отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Й. М. /заместен в хода на процеса от своите наследници по закон Й. Г. М. и Т. Г. В./ срещу решение № 2449/232 от 17.08.98г. на Поземлена комисия „Студентска”, [населено място], с която е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Й. М. С. в стари реални граници на нива от 0,720 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м.”Р.-П. път”, част от имот пл.№ 1567 по кадастралния план от 1939г. на основание чл.10б ЗСПЗЗ. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот попада в терен, отреден за обществено жилищно строителство, което мероприятие е реализирано и от имота не са налице свободни площи, които да не са засегнати от него. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да съобрази дадените от ВКС указания във връзка с отменен акт на същия съд. Ответникът по жалбата не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от касаторите правен въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като указанията на ВКС, ІІІ г.о., дадени с опр. № 518 по ч.гр.д. № 06.08.13г., са били СГС да прецени дали е компетентен да се произнесе по подадената срещу решението на районния съд жалба и такава преценка очевидно е била направена в положителен смисъл, след като съдът е разгледал спора по същество. Независимо от това, с оглед съществуващата вероятност постановеното решение да е процесуално недопустимо и задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на въззивните решения, касационно обжалване на същото следва да бъде допуснато съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.