Определение № 106 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 176/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. К., Р. М. К., А. Е. Б., л. И. Б., Б. Е. Б., Н. Б. Б., [населено място], срещу въззивно решение от 11.11.2011г. по гр.д.№ 715/2011г. на Пернишкия окръжен съд. Ответникът по касация Я. В. Б. не изразява становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК за наличие на цена на иска над 5000 лева. Предявеният иск е по чл.108 ЗС и касае югозападно мазе, находящо се в западната половина на жилищна сграда – близнак, построена в УПИ ІХ-4651, кв.139, [населено място]. По делото в първоинстанционното производство /л.14/ е представено удостоверение от 08.01.2008г. за данъчната оценка на имот жилище и гараж, находящи се в [населено място], парцел ІХ.4651, кв.139. В исковата молба е посочена цена на иска 1 013,25лева, представляваща ¼ ид.ч. от данъчната оценка на гаража - 4053лева. Пояснено е, че за база на оценката на мазето е взета оценката на гаража в дворното място. Видно е от удостоверението, че данъчната оценка на гаража е в размер от 4053 лева, т.е. под 5000 лева. С оглед разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК и липсата на други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, предвид цитираната по-горе данъчна оценка и посочената от самия ищец цена на иска, касационната жалба се явява недопустима. Ето защо тя следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване. С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ г.о.