Определение № 60406 от 02.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1766/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Май фай“ АД обжалва решение № 844 от 21.4.2020 г. по в.т.д. 4016/19 г., Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 1025 от 4.6.2019 г. на СГС, постановено по т.д. 756/18 г., съдът е признал за установено, на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО от 1999 г. по иск, предявен от „Сдружение за защита на легалното разпространение на програми – ТеРаПро“, че „Май фай“ АД в качеството си на заявител пред Патентно ведомство на РБ на марката „Те Ра Про“ –словна с рег. № 99 501 е действал недобросъвестно при подаване на заявка № 2014133612N от 12.08.2014 г. за нейната регистрация. Излага съображения за недопустимост на съдебното решение. ЗМГО, на което бил основан искът бил отменен в ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г. Прави извод, че поради това искът е недопустим и съответно иска обезсилване на съдебното решение. Оспорва, че ищецът не е бил субект към момента на подаване на исковата молба. Диспозитивът на съдебното решение бил постановен въз основа на отменена правна норма. Новият ЗМГО не съдържал основание за заличаване на регистрация когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което било установено с влязло в сила решение. Новият ЗМГО съдържал основание за заличаване на регистрация при опозиция, подадена от действителния притежател на марка. Не се регистрирала марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което било установено с влязло в сила съдебно решение, основание по чл. 36, ал.3, т. 1 вр. чл. 12 ал. 5 ЗМГО нов, което била нова разширена хипотеза, в сравнение с чл. 26, ал.3, т. 4 от ЗМГО. Не били изпълнени кумулативните елементи на чл. 36, ал.3, т. 1 вр. чл. 12 ал. 5 ЗМГО нов. Опозицията, която била подадена срещу неговата марка, била отхвърлена с решение на Патентно ведомство, потвърдена с решение на Административен съд – София-град. Поддържа основание за отмяна на решението съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК – нарушение на материалния закон. Съдът неправилно бил приел, че нормите на ЗМГО предоставят право на ищеца да е действителен притежател на нерегистрирана марка, като сдружение с нестопанска цел, неизвършващо търговска дейност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК освен доводи за недопустимост на съдебното решение, посочени в касационната жалба, излага съображения, че ищецът нямал качеството търговец, не бил пререгистриран на основание § ПЗР на ЗИД ЗЮЛНЦ в сила от 1.1.2018 г. и не осъществявал реално използване на заявената от него марка. А също така поставя следния правен въпрос: Лице, което не осъществява търговска дейност и не извършва действия със стоки и услуги, притежава ли процесуална легитимация и правен интерес от водене на установителен иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО отм, чл. 36, ал. 3, т. 1 вр. чл. 12, ал. 5 от ЗМГО нов. Счита, че е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като разрешението, дадено във въззивното решение е в противоречие с разрешението на съдебната практика, изразена в решение № 195 от 31.01.2018 г. по т.д. 370/17 г., 1 ТО на ВКС. Счита, че също така е постановено в противоречие с т. 2 от ТР 1/13г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 5 по гр.д. 658/11 г., определение № 222 от 1.3.2016 г. по гр.д. 364/16 г. както и решение № 195 от 31.01.2018 г. по т.д. 370/17 г. Освен допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК сочи и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Счита, че посоченият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие с решения на СЕС С-495/07 г., С-442/07 г. Освен това счита, че по отношение на поставения правен въпрос е налице допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Моли да се обезсили решението. А ако не се уважи това искане, да се отмени решението. Ответникът по касационната жалба Сдружение за защита на легалното разпространение на програми „Те Ра Про“ оспорва касационната жалба. По отношение на основанията за допускане касационно обжалване счита, че като сдружение с нестопанска цел има право да е носител на права по регистрирана търговска марка, тъй като нямало законово изискване субектът, който подава искане за регистрация на марка да бъде единствено търговец по смисъла на ТЗ. Счита, че има право да ползва търговската марка, според начина, който е разрешен от Директива на Съвета 2008/95/ЕО. Двете решения на СЕС С-40/01 г. и С-495/07 г. по приложение на директивата за търговските марки, са тълкували нормите именно по посочения начин. Самият ответник не бил установил ползване на регистрираната си марка. Установена била недобросъвестността на търговеца при регистрация. Излага подробни съображения, че не е постановено въз основа на отменена правна норма. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от решението е връчено на касатора на 26.5.2020 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 19.06.2020 г. Следователно е в предявения срок по чл. 283 от ГПК. С обжалваното решение след отмяна на решение № 1025 от 4.6.2019 г. на СГС, постановено по т.д. 756/18 г. съдът е признал за установено, на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО по иск, предявен от Сдружение за защита на легалното разпространение на програми – ТеРаПро, че „Май фай“ АД в качеството си на заявител пред Патентно ведомство на РБ при подаване на заявка № 2014133612N от 12.08.2014 г. за регистрация на марка ТеРаПро словна с рег. 99501 е действал недобросъвестно. Въззивният съд е признал правния интерес от предявяване на иска от Сдружение за защита на легалното разпространение на програми – ТеРаПро, така както го е признал първоинстанционният съд. Приел е, че е налице първо регистрация на марката от ответника, както и последваща регистрация на марката на ищеца. Марките са регистрирани при съвпадение на класове услуги, за които се отнасят. Приел е, че има данни за висящи производства пред Патентно ведомство за заличаване на марките на ищеца, инициирани от ответника, като основанието е чл.12, ал.11, т.2 вр. ал. 2 т. 2 ЗМГО, т.е. основаващи се на наличието на по-ранна марка, регистрирана от ответника. За ищеца е налице правен интерес да предяви установителен иск, независимо, че е притежател на регистрарана по-късно словна търговска марка „Те Ра Про“ за същите класове, като марката на ответника, тъй като неговата регистрация е уязвима с оглед датата на заявяване на регистрацията на ответника 12.8.2014 г., т. е. четири месеца преди датата на заявката за регистрация на марката на ищеца 17.12.2014 г. Позовал се е на практиката на ВКС, съгласно която правен интерес има лицето, което твърди, че би имало право да подаде искането за заличаване на регистрацията, а това лице, според чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО, според съда било описано като действителния притежател на марката, ползващо фактически в търговската си дейност знака за означаване на негови стоки или услуги на същата територия, когато това ползване предхожда датата на заявяване на регистрация на същата или сходна марка. Приел е, че за основателност на иска е от значение, че към датата на подаване на заявка за регистрация от ответника 12.08.2014 г. от значение е недобросъвестността на заявителя, която следва да се установи. Прието е, че следва да се установи знание у заявителя-ответник, че накърнява правно защитими интереси на ищеца. Въззивният съд е установил фактите, че в периода от учредяване на ищцовото сдружение на 20.5.2014 г. до подаване на заявката за регистрация пред Патентно ведомство на словната марка „ТеРА Про“ с рег. № 99501 от ответника – 12.08.2014 г., ищецът Сдружение за защита на легалното разпространение на програми ТеРаПро е използвал наименованието „ТеРа ПРо“ в презентацията, изнесена от неговия изпълнителен директор на фестивала „Медиамикс“, проведен от 4-7 юни 2014 г. в к.к. А., както и в статия във вестник „Капитал“ от 08.08.2014 г. Както и че на този медиен форум е манифестирано в публичното пространство новоучреденото сдружение. Приел е, че ответникът по иска е недобросъвестен към момента на подадената заявка, защото е знаел за фактическото използване на марката на ищеца. Ответникът бил юридическо лице и знанието се установявало от неговите представители. С оглед събраните по делото доказателства, свидетелски показания и заключение на СТЕ, е прието за установено, че С. М. е присъствал на фестивала „Медиамикс“ в курортен комплекс „А.“ и то на презентацията на изпълнителния директор на ищеца. По време на презентацията бил виден надписът ТеРаПро. С. М., бил свързано лице по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ТЗ, с ответното дружество. Д. Н. и С. М. били свързани лица, като управители на „Нетуоркс България“ ЕООД, а С. М. и съдружник. Д. Н. е управител, в дружество, в което М. е съдружник. А Д. Н., управител на „Май Фай“ АД. Конкретно е обсъдено, че макар С. М. да не е в управлението на ответното дружество към момента на презентацията, той е бил във връзка с член на Съвета на директорите. Не бил установил ползването на марката до подаване на заявлението. Ответникът по иска „Май Фай“ АД бил недобросъвестен при регистрация на своята словна марка ТеРа ПРо, тъй като чрез свързаното лице, узнал за новоучреденото сдружение, чието наименование се изписва по идентичен начин и могъл да види презентация на използвания знак. Двете страни по делото, били субекти, опериращи на пазара на разпространение на телевизионни програми, т.е. извършвали конкурентна дейност. Ответникът не доказал собствено основание за регистрация. Не доказал самостоятелно ползване на марката върху свои стоки и услуги. Този факт, наред със знанието към момента на заявката му 12.8.2014 г., че ищцовото сдружение ползва знака „Терапро“, изключвало извода, че заявяването било добросъвестно. Било мотивирано само с цел да се попречи на регистрацията на ищеца. Това е мотивирало извод, че искът за установяване недобросъвестност на ответника „Май фай“ АД е основателен. Допускането на касационно обжалване се извършва служебно, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, когато има вероятност съдебното решение да е нищожно. В случая това основание не е налице, което се установи от извършената служебна проверка. По отношение на основанието вероятност съдебното решение да е недопустимо, релевирана също така и от касатора, настоящият съдебен състав намира следното: По отношение на Сдружение за защита на легалното разпространение на програми – Те Ра Про – ищец и неговата регистрация, се установява, че ищецът е вписан като юридическо лице през 2014 г., а пререгистриран в ТРРЮЛНЦ, на 19.6.2018 г. Това обстоятелство се установява от издаденото удостоверение от Софийски градски съд от 13.4.2018 г., съгласно което Сдружението е регистрирано с решение № 1 от 20.5.2014 г. на Софийски градски съд за вписване на сдружението с нестопанска цел в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 20942 том 435 стр. 180. Следователно съществува към момента на предявяване на иска 19.04.2018 г. като юридическо лице, притежаващо правоспособност, на основание чл. 27 от ГПК. Обстоятелството, че е пререгистрирано, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ, от 19.06.2018 г. не означава, че тогава е възникнал субектът. Пререгистрацията не засяга правосубектността на юридическото лице, възникнала при първоначалната регистрация с оглед изричната норма на § 24 от ПЗР на ЗИДЗТРРЮЛНЦ ДВ бр. 74 от 2016 г. Регистрираните в регистъра на сдружения с нестопанска цел юридически лица при Окръжните съдилища, на основание § 25 от ПЗР на ЗИДЗТРРЮЛНЦ подават заявление за пререгистрация, което ищецът е сторил и е пререгистриран на 19.6.2018 г. Поради това доводът за недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на страна по спора, юридическо лице, е неоснователен. По отношение на довода за недопустимост на съдебното решение поради отмяна на правната норма, основание на иска, а именно отмяна на ЗМГО ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г. Настоящият съдебен състав намира, че действително, след постановяване на първоинстанционното решение 04.06.2019 г. и преди постановяване на въззивното 20.3.2020 г. е налице отмяна на ЗМГО със ЗМГО от 2019 г. (ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г.) От значение при определяне допустимостта на съдебното решение е дали са разгледани релевантните факти, сочени като основание на иска и дали съдът е определил правилно вида на търсената защита. Както и дали при новата правна уредба, предвиденият правен интерес в ЗМГО отм, продължава да съществува. В хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО от 1999 г. вр. чл. 124, ал. 4 от ГПК, установяването на недобросъвестност по иск на действителния притежател на марката предпоставя знание на подалия заявката при регистрация, че идентична или сходна марка за идентична или сходна стока или услуга, вече се използва, при намерение да се попречи бъдещето използване на знака от ползващото го лице, което използване е със знанието, че друго лице е създал знака и това обстоятелство към момента на подаване на заявката от това недобросъвестно лице му е известно. Искът с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗГО е установителен иск, който ако бъде уважен ще бъде основание за последващо искане за заличаване на марката. Според чл. 38 б от ЗМГО от 1999 г. е въведено понятието действителен притежател на марка, на когото е учредено право да подаде опозиция. Следователно това е притежател, който използва в търговската си дейност на същата територия нерегистрирана марка, когато това ползване предхожда заявяването от друго лице. В случая, съдът е приел, че е налице правен интерес за ищеца да се защити, като установи недобросъвестността на ответника, доколкото твърди, че е действителен притежател на марката, която е придобил в по-ранен момент, макар и да е регистрирал същата, по-късно от регистрираната от ответника марка. В ЗМГО от 2019 г. съгласно чл. 12, ал.5 действителният притежател има право на опозиция когато е установена недобросъвестността на заявителя с влязло в сила съдебно решение. Освен това съгласно чл. 36, ал. 3, т. 1 вр. чл. 12, ал. 5 от ЗМГО действителният притежател на марката би имал право на заличаване, ако установи с влязло в сила решение, недобросъвестността на притежателя на регистрирана марка. Следователно е налице правен интерес от установяване недобросъвестността на лицето, регистрирало сходна или идентична търговска марка. Не може да се приеме, че постановеното от въззивния съд съдебно решение е недопустимо, като постановено при отсъствие на правен интерес, отпаднал поради влизане в сила на ЗМГО от 2019 г. При преценка наличието на правен интерес от предявяване на иска, следва да се съобрази, че действителният притежател на търговска марка, какъвто е релевирал, че е ищецът би имал право на заличаване на търговската марка на ответника. Обстоятелството, че с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗМГО от 2019 г. е предвидено приложението на новия закон за заварените отношения по невлезли в сила решения, не означава, че липсва правен интерес от предявения и разгледан иск. Макар и да не е налице абсолютно еквивалентна норма на чл. 26, ал.3, т. 4 от ЗМГО от 1999 г., то с чл. 36, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 5 от ЗМГО от 2019 г. е предвидено също право на заличаване на търговска марка при наличие на недобросъвестност при заявяването й, която следва да е установена с влязло в сила съдебно решение. Това води до продължаване наличието на правен интерес от предявяване на иска. Правото на заличаване на търговската марка, не може да е преклудирано от упражнено право на опозиция на основание чл. 38 б, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 6 от ЗМГО от 1999 г., доколкото правото на опозиция по чл. 52 от ЗМГО, може да възникне едва с приемането на ЗМГО от 2019 г. В този смисъл, правото на заличаване на основание чл. 36, ал. 3 вр. чл. 12 ЗМГО от 2019 г., ще принадлежи на ищеца като лице, което не е подало опозиция по чл. 52 от ЗМГО. А наличието на право на заличаване на вече регистрираната търговска марка поради недобросъвестност при заявяването й, обуславя правния интерес за ищеца от предявяване на иска. А съответно и постановеното съдебно решение, макар и съобразило нормата на чл. 26, ал.3, т. 4 от ЗМГО не е постановено при липса на правен интерес. Въззивното съдебно решение е постановено при наличие на абсолютна процесуална предпоставка от разглеждане на иска, наличие на правен интерес. Освен това липсва недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявен иск. Въззивният съд е разгледал релевантните факти, представляващи основание на иска и не се е отклонил от търсената защита. Разгледани са твърдените факти за това, че ищецът е действителен притежател на нерегистрирана марка, словна, че е регистрирал свои марки, словна и комбинирана, но с датата на заявка следваща датата на заявка на ответника, а последният е бил недобросъвестен при подаване на заявката, тъй като е знаел, че ищецът е действителен притежател на нерегистрирана марка, но въпреки това я е заявил за регистрация, както и е извършил действия, сочещи, че регистрацията на марката на ответника е направена с цел да се въздействие неправомерно върху правата на действителния притежател на марката - ищеца, а не да се защитят собствените на ответника права върху търговска марка. От значение е да се посочи, че и чрез новоприетия в хода на процеса ЗМГО от 2019 г., не е отнето правото на защита на действителния притежател на марката с установяване недобросъвестност на заявителя, чиято марка е идентична или сходна, и е регистрирана. Въззивният съд е разгледал релевираните от ищеца факти в исковата молба и не е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се по иска за установяване недобросъвестност, предвиден изрично в закона на разположение на лице, твърдящо недобросъвестност на заявител на регистрирана търговска марка към момента на заявяването й. Прието е, че и действителният притежател на марка би могъл да има право на иск за установяване на недобросъвестност, доколкото е заявил и регистрирал марката си, но е сторил това в по-късен момент от недобросъвестния заявител. Не може да се приеме доводът, че ищецът не е правен субект и не може да релевира реално ползване на търговска марка, по вече изложените съображения, че правосубектността на ищеца и съответно правоспособността му е възникнала с вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Софийски градски съд. Липсва соченото противоречие с определение № 222/1.3.2016 г. по гр.д. 364/16 г., 4 ГО на ВКС, доколкото не се установява отклонение от диспозитивното начало, а и самото определение е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и не дава разрешение на соченото основание за недопустимост на съдебното решение. По изложените мотиви не може да се приеме, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск и при липса на правен интерес. Поради това не е налице вероятност въззивното съдебно решение да е недопустимо и на това основание да е приложим чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК. Извън служебното начало в производството за допускане на касационно обжалване, на разгледаните вече основания чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, касаторът следва да обоснове правен въпрос, който да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора, като по този начин отговаря на изискването на чл.280, ал.1 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решене 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С предявяване на иска, ищецът като сдружение с нестопанска цел, е поискал да се установи недобросъвестност на ответника-търговец при регистрация на търговска марка-словна. Следователно с твърдението, че е действителен притежател на нерегистрирана марка, регистрирана от ответника като словна търговска марка, в предмета на делото е включено правото на сдружението да притежава търговска марка. Въззивният съд е приел, че няма пречка, макар и да не извършва търговска дейност, сдружението с нестопанска цел, да притежава търговска марка. Така разрешеният въпрос с уважаване на иска за установяване недобросъвестност на ответника, е обусловил изхода на спора. Но този въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Соченото решение 195 от 31.01.2018 г. по т.д. 370/17 г. ВКС, 1 ТО не е идентично с оглед поставения правен въпрос. В това решение ВКС е разгледал спор, при който действителният притежател на марката е бил търговец, търговско дружество. Макар да е определено качеството на действителен притежател на нерегистрирана марка на търговеца, претендиращ права, то не може да се приеме, че в решението съдът е посочил, че само и изключително търговци в търговската си дейност могат да са действителни притежатели на търговска марка. Налице е разлика в предмета на посоченото решение по т.д. 370/17 г. ВКС и разглежданото въззивно решение, доколкото в настоящия случай се поставя въпрос за действителен притежател на нерегистрирана търговска марка - сдружение с нестопанска цел. Ето защо не е обосновано допълнително основание за допускане касационно обжалване. С посоченото решение на ВКС е определено какво е действително притежаване на нерегистрирана търговска марка от търговец, но не е посочено, че само търговец може да е действителен притежател на нерегистрирана марка. По отношение на твърдението, че е налице разгледан иск, за който неправилно е определена правната квалификация, следва да се посочи, че въпросът за правната квалификация на иска винаги е свързан с правилността на съдебното решение и не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е посочено в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Противоречието на разрешението на въззивния съд със соченото Тълкувателно решение 1/2013 г. по тълк.д. 1/13 на ОСГТК на ВКС, не е налице, тъй като предпоставките за установителния иск за недобросъвестност и в двата правни режима са еднакви и това не е налагало даване на възможност на страните да сочат нови доказателства. Не е налице и противоречие с посоченото решение 5 от 20.2.2012 г. по гр.д. 658/11 г., 3 ГО на ВКС, също не е налице, доколкото съдът е съобразил релевираните от ищеца факти и не се е отклонил от търсената защита, както вече бе обяснено по повод допустимостта на иска. По изложените съображения не може да се приеме, че поставеният правен въпрос е разрешен в отклонение от посочените съдебни решения, постановени от ВКС и не е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. По отношение на соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че разрешението, дадено от въззивния съд, а именно, че независимо, че не е търговско дружество, то сдружението с нестопанска цел би могло да е притежател на търговска марка, е в съответствие с решенията на СЕС по тълкуването на Директива 89/104/, като например решение подело С-442/07 г. Съгласно това решение, сдружение с нестопанска цел, развиващо дейност, макар и да не е търговска, ако иска да отграничи своите марки за услуги спрямо трети лица, то може да притежава такива знаци и може да е действителен реален притежател на тези знаци. Съдът на Европейския съюз е приел, че не определящо е предлагането на стоки и услуги с цел печалба. А стремежът да се създаде и запази излаз на пазар на стоки и услуги. Освен това дейността на сдруженията може да не е безвъзмездна, защото получават заплащане под различни форми. Докато използва такива марки в дейността си сдружението, за да обозначава дейността си и да насърчава излаз на определен пазар, то действително ги използва и това ползване е „реално използване“. Следователно с оглед задължителното тълкуване, извършено в посоченото решение на СЕС, следва да се приеме, че и на сдруженията с нестопанска цел са признати правата да притежават търговски марки. По същия начин е защитимо правото им на действително притежание на нерегистрирана марка, което могат да отграничават в дейността си, за да налагат своята дейност за постигане целите на сдружението. Така е приел и въззивният съд. А по отношение на реалното ползване на марка, така както е въведено с всички сочени решения на СЕС, въззивният съд с оглед доказателствата по делото и тяхното обсъждане е приел, че от самото си представяне на специализиран медиен форум, ищецът се популяризира на пазара на радио и телевизионни програми и реално е ползвал своя нерегистриран към този момент знак, с което не се е отклонил от тълкуването на нормите относно търговските марки на основание директива 89/104/ЕИО. Решението e в съответствие с разрешението в решение С-529/07 г., свързано с тълкуването на регламент 40/94 г. на Съвета относно действителното използване на определена марка. По отношение на соченото от касатора противоречие с решение C-495/07, липсва идентичност, доколкото в това решение Съдът на Европейския съюз е определил, че реалното ползване на знака следва да отграничи стоките, които се предлагат срещу заплащане, а не безплатно предоставените. Липсва идентичност на разрешението в посоченото решение на СЕС и в разглежданото въззивно решение. В случая, въззивният съд е приел, че поставянето на словната марка от дейността на сдружението с нестопанска цел, е за индивидуализиране на основната му дейност. Ето защо липсва отклонение с даденото разрешение от задължителното тълкуване на правата на сдруженията да са носители на права върху търговски марки, извършено в СЕС и съответно не е налице допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК. По отношение на посоченото допълнително основание, съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, не са изложени мотиви и не може да се направи преценка за наличието на очертаните предпоставки в тази норма. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв, заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба. Така мотивиран Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение