Определение № 50349 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3470/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано по частна жалба на К. Х. А. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1422 от 31.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 1468/ 2022 г., с което е оставена без разглеждане подадената от К. А. частна жалба срещу протоколно определение на Софийски градски съд от 14.04.2022 г. по гр.д.№ 3242/ 2021 г., с което е одобрена спогодба в частта относно упражняване на родителските права. Жалбоподателката поддържа, че определението на Софийски градски съд в частта, одобряващо спогодба относно предоставяне на родителските права, е недопустимо. Съдът не бил надлежно сезиран със спор относно упражняването на родителски права, а само със спор относно определяне на режим на лични отношения на децата с единия от родителите. Затова той нямал право да одобри спогодба с предмет, който е извън надлежно заявения пред него правен спор. По отношение на определението на Софийски апелативен съд не са изложени аргументи за неговата незаконосъобразност, но е формулирано искане то да бъде допуснато до касационно обжалване /представено е изложение с правни въпроси/ и да бъде отменено. Ответната страна Б. А. А. оспорва частната жалба като нередовна /защото не е приподписана от адвокат/ и недопустима /счита определението на апелативния съд за окончателно съгласно чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК/. Излага и съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва жалбата и с доводи по същество, като моли същата да бъде оставена без уважение. Счита за безспорно в теорията и практиката, че определението, с което се одобрява съдебна спогодба, не подлежи на инстанционен контрол. Жалбоподателката е представила изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но нито това изложение, нито отговорът срещу него на ответната страна, подлежат на обсъждане в настоящето производство. То не се развива по реда на чл.274 ал.3 ГПК, само в който случай законът изисква да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и е необходимо поставяне на правни въпроси в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Настоящето производство обаче е образувано на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК – по жалба срещу преграждащо определение, което е постановено за първи път от апелативен съд. Този акт подлежи на обжалване пред ВКС на общо основание, а не само при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. По тези съображения неоснователни са и възраженията на ответната страна за нередовност на частната жалба поради неприподписването й от адвокат. Приподписване се иска само в производства по касационно обжалване, каквото настоящето не е. На отхвърляне подлежат и доводите за недопустимост на частната жалба. Те почиват на неправилното разбиране, че определението на апелативния съд е такова по чл.274 ал.1 изр.1 пр.2 ГПК – с което е разгледана частна жалба срещу преграждащо определение на въззивен съд по същество. Всъщност обжалваното в настоящето производство определение е такова по чл.274 ал.1 т.1 ГПК – преграждащо определение, постановено от апелативен съд за първи път. Обжалването на това определение се извършва на общо основание и пред ВКС, по силата на чл.274 ал.1 изр.1 пр.1 ГПК. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Основното производство по делото е образувано по молба на К. А. срещу Б. А. с претенции по чл.59 СК. Също такива претенции е заявила ответната страна в отговора си срещу молбата. Първоинстанционният съд е отхвърлил и двете претенции, като и двете страни са обжалвали решението му. В производството пред въззивния съд те са постигнали спогодба, която съдът одобрил с протоколно определение. Срещу това определение, в частта му, касаеща упражняване на родителски права, е подадена частна жалба от К. А.. Жалбата е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на Софийски апелативен съд. В него е посочено, че определенията за одобряване на съдебна спогодба не подлежат на обжалване по силата на изрична законова разпоредба и че в този смисъл е трайната съдебна практика. По отношение на тези изводи на въззивния съд частната жалбоподателка не е изложила никакви доводи. Тя е изложила единствено доводи за недопустимост на определението на Софийски градски съд – това, с което спогодбата е одобрена в частта за упражняване на родителските права. Пред Върховния касационен съд обаче не се обжалва това определение. Обжалва се определението на апелативния съд, което прегражда възможността частната жалба срещу определението на Софийски градски съд да бъде разгледана по същество. Само това процесуално решение на апелативния съд е предмет на разглеждане пред ВКС - обжалваемо ли е определението на градския съд. Правилността на последното въобще не може да бъде обсъждана, тъй като тя не е обсъждана и от апелативния съд. По отношение на процесуалноправното разрешение, дадено от апелативния съд, според което определението за одобряване на съдебна спогодба не подлежи на обжалване, доводи в частната жалба няма. Това разрешение съответства на закона и трайно установената практика по прилагането му, поради което няма основание обжалваното определение да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд