Определение № 60609 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 512/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. М., чрез пълномощника й адв. С. Б. против решение № 260044/30.09.2020 г. по в.гр.д. № 1432/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 90/20.02.2020 г. по гр.д. № 1543/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което са отхвърлени предявените от касатораа против К. А. К. и Р. Т. К. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 500,00 лв., представляваща дадена като капаро сума по предварителен договор от 14.11.2017 г. за покупко-продажба на апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 105 кв.м., с прилежащото избено помещение № 6, с полезна площ от 3,80 кв.м., заедно с 3,82 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток И. И., отдолу А. Д., ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 925,07 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 7 500,00 лв. за периода от 14.03.2018 г. до 31 05.2019 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа на първо място, че то е недопустимо поради нарушение на диспозитивното начало – произнасяне на съда по непредявен иск. На второ място се поддържа и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, а при условията на евентуалност – отмяната му като очевидно неправилно и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски за производството пред трите съдебни инстанции. Ответниците К. А. К. и Р. Т. К. Х. А. П., представлявани от адв. М. Д., в отговор на касационната жалба поддържат се, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на посочените основания по чл.280, ал.2 ГПК, а по същество излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират разноски за настоящото производство. За да потвърди решението на Районен съд Казанлък, въззивният съд е приел, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска - чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – за връщане на даденото въз основа на развален договор е правилна, като е съобразил изявленията на процесуалния представител на ищцата, направени в първото по делото открито съдебно заседание, че макар да е налице основание за унищожаемост на договора като сключен поради грешка, такъв иск не се предявява, а се иска връщане на даденото по предварителния договор, който бил прекратен поради изтичане на срока за сключване на окончателен такъв, т.е. считано от 10.02.2018 г., както и обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата не е възразил по дадената от съда с доклада по делото правна квалификация на иска. Въззивният съд е приел, че в случая е налице виновен отказ от страна на купувача за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота, което дава правото на продавачите по предварителния договор да задържат платеното от купувача капаро в размер на 7 500,00 лв., поради което искът за връщане на тази сума, се явява неоснователен. При съобразяване на разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на по 168,00 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.