Определение № 1255 от 30.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 453/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Х., представляван от адв. И. С. и адв. С. Б., срещу решение № 285 от 10.12.2025г. по в.гр.д. № 382/2025г. на Великотърновски апелативен съд, Трети граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № 164 от 07.07.2025г. по гр.д. № 629/2024г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетeние за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 200 000 лева, причинени при ПТП от 06.11.2023г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяване на решението въззивният съд е нарушил принципа на справедливостта, уреден в чл.52 ЗЗД, както и задължителната практика, установена в ППВС № 4/1968 г., тъй като не е отчел в необходима степен претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, вида и характера на телесните увреждания, настъпилата трайна негативна промяна, икономическата конюнктура в страната към момента на транспортното произшествие, както и размера на застрахователното покритие. Счита, че размерът от 60 000 лева е несправедливо занижен с оглед застрахователния лимит към момента на деянието – 06.11.2023г., възлизащ на 10 420 000 лева за всяко застрахователно събитие вследствие на телесно увреждане или смърт. Навежда доводи за наличие на противоречие между извода на въззивния съд относно вида, характера и областта на телесните увреждания на пострадалия и събрания доказателствен материал по делото. Твърди, че е налице причинна връзка между здравословното му състояние и прекратяването на трудовото му правоотношение. Счита, че въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства относно претърпените неимуществени вреди като суицидния му опит, раздялата с майката на детето му, негативното отношение от страна на роднините на майката на детето му, както и трайната негативна промяна в живота му. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, както и трайните увреждания, които ще останат невъзстановени? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 118 от 24.10.2023г. по гр.д. № 953/2023г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 91 от 19.07.2022г. по т.д. № 1165/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Следва ли съдът при определяне на справедливото застрахователно обезщетение да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси? Нарушен ли е материалният закон, когато съдът не ги отчита като критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 376 от 18.06.2024г. по гр.д. № 3748/2023г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 189 от 25.03.2024г. по гр.д. № 1757/2023г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 50111 от 01.11.2023г. по т.д. №1893/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 118 от 24.10.2023г. по гр.д № 953/2023г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 91 от 19.07.2022г. по т.д. №1165/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.

3. Коя от проявите на икономическа конюнктура в страната следва да приложи въззивният съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - официалната статистика за средна работна заплата или официалната минимална работна заплата? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 376 от 18.06.2024г. по гр.д. № 3748/2023г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.

4. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази освен с причинените болки и страдания, но и с онези неимуществени вреди, които неминуемо ще настъпят? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1975 г., решение № 50111 от 01.11.2023г. по т.д. №1893/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 189 от 25.03.2024г. по гр.д. № 1757/2023г. на ВКС, ГК, IV г.о.

5. Задължен ли е съдът при постановяване на мотивите си и при обсъждане на събраните по делото доказателства, касаещи претърпените от ищцата неимуществени вреди, да оцени в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства и да отрази своята преценка относно тяхното конкретно значение за определяне на справедливия размер на обезщетението? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 118 от 24.10.2023г. по гр.д. № 953/2023г. на ВКС, ГК, IV г.о.

6. Кои критерии следва да бъдат съобразени при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968г. и решение № 91 от 19.07.2022г. по т.д. №1165/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.

7. Задължен ли е съдът при обсъждане и приемане за доказани по делото, релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, да обоснове убедителен оценъчен извод за значението на формално обсъдените факти? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. и ППВС № 4/1968г.

Въвежда допълнителното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно въпросите по т. 3 и по т. 5. Прави и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидната му неправилност.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от адв. М. Г., оспорва касационната жалба. Поддържа, че депозираната касационна жалба е недопустима, тъй като липсват данни касаторът да е подавал молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че на 06.11.2023г. ищецът А. В. Х. е бил пасажер на задната седалка на управлявания от М. П. М. л.а. „БМВ“, с рег. [рег.номер на МПС], който е паднал от моста на р. Видима, около Севлиево. Приел е, че е налице противоправно поведение от страна на водача, изразяващо се в нарушаване на чл.20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП, което е причинило вреди на ищеца. Намерил е за доказано и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на деликвента и причинените вреди на ищеца.

Решаващият съд е взел предвид СМЕ, според която на ищеца са причинени следните травматични увреждания: счупване на дъгата на шести шиен прешлен, счупване на левия страничен израстък на седми шиен прешлен, частично изкълчване на лявата междупрешленна става на ниво шести – седми шийни прешлени, които травматични увреждания са причинили трайно затруднение на движението на шията за срок около 7 месеца; причинена контузия на поясния отдел на гръбначния стълб със счупване на десен страничен израстък на първи поясен прешлен и коренчев болков синдром на поясния отдел на гръбначния стълб, установена дискова протрузия на ниво 4-5 поясен прешлен и пети поясен – първи кръстцов прешлен на гръбнака, които травми са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и в резултат на които увреждания ищецът и към момента на прегледа има болки в поясния отдел на гръбнака; причинени са още травми на меките тъкани, изразяващи се в охлузвания по лицето и крайниците, контузия на гръден кош и лява раменна става, с оздравителен период на тези увреждания за срок около 2-3 седмици. Приел е, че ищецът е бил 7 месеца с шийна яка и е приемал обезболяващи, като болките са били много силни първите 5 месеца, след което постепенно са намалели. Обсъдил е заключението на вещото лице, съгласно което контузията на гръбнака няма да окаже съществено влияние при обслужването на ищеца и битовите му дейности, но би оказало влияние по отношение на трудова дейност с повишена трудова активност и по-интензивна физическа работа. Съобразил е и заключението на вещото лице психолог, според което в резултат на преживяната травма и последващите ситуации в психичното състояние на пострадалия ищец се забелязва генерализирана тревожност, изразяваща се в мъчително безпокойство, нарушено социално функциониране, безсъние, висока степен на негативни мисли и предположения за лоши неща, които биха могли да се случат, притеснения, свързани с невъзможността да изпълнява ежедневните си дейности и трудова реализация, както и че състоянието му е в резултат от произшествието, оставането му без работа поради претърпените травми, раздялата с майката на детето му и усещането за негативно отношение от страна на нейното семейство.

Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелите В. Х. – баща на пострадалия, и на Д. Х. – брат на пострадалия. Посочил е, че според тези показания пострадалият е бил в тежко физическо и психическо състояние, което повлияло на работоспособността му и на отношенията му с жената, с която живеел във фактическо съжителство, като е направил и опит за самоубийство.

При определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд е съобразил описаните по-горе увреждания и последиците от тях, свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП /22 – млада възраст/; 3-дневния престой в лечебно заведение; възстановителния период 7 месеца, през което време ищецът е носил шийна яка; търпените болки и страдания, много силни в областта на шията през първите пет месеца, впоследствие затихващи; необходимостта от помощ от трети лица при социално битовото функциониране; остатъчните последици от уврежданията, констатирани от вещото лице при прегледа на 09.05.2025г., а именно палпаторна болезненост в лявата шийна област и раменната мускулатура вляво, ограничена подвижност при движения на главата странично наляво, палпаторна болка в поясна област вдясно и ригидност на паравертебралната мускулатура в поясната област двустранно; силния психологически стрес от начина, по който са получени уврежданията, както и получения страх от вода и от смъртта на приятеля му – водач на автомобила; констатираните негативни промени в мисленето и настроението, отрицателните мисли за себе си и света, чувства на тревога, нервност, раздразнителност; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2023г. Съобразил е данните за други стресови за ищеца фактори, отразили се на психологическия му статус – той се е разделил с майката на детето си, което също според вещото лице психолог не е успял да превъзмогне и преодолее, има данни, че близките на загиналото момче проявяват агресия към него и семейството му, и е приел, че установените психологически изменения при ищеца са в резултат от преминатите няколко емоционални и психични кризи за кратък период от време, което следва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Въззивният съд е взел предвид и това, че в хода на лечебния процес не се е налагал постелен режим, т.е. не е било налице силно ограничаване в движенията на ищеца; че провежданото лечение е консервативно, като възстановяването е било основно в домашни условия; че от приложената справка за трудовите договори на ищеца, регистрирани в НАП, се установява, че след инцидента той е работил, без да има доказателства за естеството на трудовите му функции и за медицински предписания, че не може да ги изпълнява по здравословни причини, поради което е отрекъл възможността да се приеме наличие на причинна връзка между здравословното му състояние и оставането без работа.

С оглед на това е намерил, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 60 000 лева, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроси относно прилагане на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. Тези въпроси са обусловили изхода на делото, но по отношение на тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По приложението на чл.52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика - Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и посочените от касатора решения и др., съгласно която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил формираната постоянна практика, като е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на конкретните факти по делото. Въззивният съд е съобразил вида и тежестта на причинените на ищеца увреждания, отражението им върху психиката и емоциите му, възрастта на ищеца при настъпване на ПТП, вида на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения и социално икономическите и обществени условия в страната. Въззивният съд е съобразил постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 34 от 27.03.2020г. по т.д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., според която лимитите на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а са индиция за икономическата конюктура в страната към датата на непозволеното увреждане. Като индиция за икономическото състояние в страната въззивния съд е съобразил освен непрекъснатото нарастване на лимитите на отговорност на застрахователя, така и минималната работна заплата и средния общ годишен доход на лице, поради което доводът за произнасяне по поставения трети въпрос в противоречие с посочената практика на ВКС не съответства на мотивите на въззивното решение. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

С оглед наличието на задължителна и постоянна практика на ВКС по поставените въпроси, от която въззивният съд не се е отклонил, е неоснователно и искането за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contralegem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extralegem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи по спорния въпрос за наличието на материалноправна легитимация на ищцата не са направени при особено съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован. Що се касае до правилността на тези изводи, то тя не може да бъде проверявана в стадия по селекция на касационната жалба.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение