Определение № 754 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2894/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. К. срещу въззивно решение №205 от 12.01.2023 г. по възз.гр.д. №7163/2021 г. на Софийски градски съд, възз. II-Е състав, с което е потвърдено решение №20271310 от 08.12.2020 г. по гр.д. №4392/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 124 състав. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от В. Г. В. иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2, вр. чл.79, вр. чл.86 ЗЗД, като е осъден С. К. К. да заплати на В. Г. В. сумата от 18 000 лева, представляваща задатък в двоен размер, даден по предварителен договор от 25.10.2019 г. за покупко – продажба на недвижим имот апартамент №**, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.***.*.**, находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, [жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от 28.01.2020 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът С. К. К. моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена предявената искова претенция срещу него. Претендира и разноските по делото. В изложението си касаторът се позовава на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предложение трето ГПК. Смята, че въззивният съд позовавайки се в мотивите си на подаден сигнал до Софийска районна прокуратура от 20.12.2019 г. от трето лице по отношение на сделка с имота е извел неправилен извод, че сигналът е сочещ на спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, предмет на предварителния договор и довел до направения отказ от ищеца, купувач от сключване на окончателния договор. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответника по касация – В. Г. В.. В отговора се поддържа, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като е неоснователна, немотивирана и изцяло бланкетна. Излагат се трърдения за правилност и обоснованост на въззивното решение, тъй като същото е аргументирано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд, III гражданско отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване, намира следното: Въззивният съд е приел, че на 25.10.2019 г. между страните е сключен писмен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът С. К. – продавач по предварителния договор се е задължил да прехвърли в нотариална форма правото на собственост върху процесния недвижим имот. Приел е, че купувачът е платил сумата от 9 000 лева /капаро, задатък/, получена от продавача в деня на сключването на предварителния договор, а остатъкът от продажната цена от 80 966 лева е следвало да бъде заплатена от купувача при нотариалното изповядване на сделката в срок до 24.12.2019 г. Позовавайки се на клаузите от предварителния договор, съдът е приел, че продавачът е декларирал и гарантирал на купувача, че към датата на сключване на договора е единствен собственик на недвижимия имот, както и че имотът не е предмет на съдебен и/или извънсъдебен спор, за което виновно неизпълнение е предвидено задължение на продавача да върне на купувача задатъка в двоен размер. Въззивният съд е приел, че за купувача е възникнало правото едностранно да се откаже от предварителния договор и да получи двойния размер на задатъка, тъй като недвижимия имот е предмет на извънсъдебен спор, който впоследствие е прераснал и в съдебен такъв - между продавача и трето лице М. И. С., предишния съсобственик на недвижимия имот, за който ищецът е разбрал в момент, предхождащ крайния срок за сключване на окончателния договор. За да приеме това съдът е съобразил както сигнал до Софийска районна прокуратура, съдържащ данни за извършено престъпление от общ характер от ответника при съставяне на предхождащ нотариален акт с предмет процесния недвижим имот, така и на представено в хода на въззивното производство ново доказателство – решение на Софийски районен съд, което е уважен иск за нищожност на договор за продажба, обективиран в същия нотариален акт, както и е уважен предявеният от М. И. С. срещу С. К. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за 1/2 ид.ч. от процесния апартамент №**. Приел е, че тези писмени доказателства кореспондират с изложеното от свидетелските показания в първоинстанционното производство и индикират за съществуването на правен спор относно собствеността върху имота. Въззивният съд е заключил, че продавачът не е изпълнил задължението си по предварителния договор, касаещо необременеността на имота от правни спорове, поради което за купувача е възникнала правната възможност едностранно да прекрати договора и да иска връщане на задатъка в двоен размер. При тези мотиви на въззивното решение настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касаторът сочи, че въззивното решение е очевидино неправилно, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, съгласно трайната практика на ВКС е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Необходимо е неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови въззивното решение съдът е съобразил както материалния закон, така и съдопроизводствените правила, като в мотивите на решението са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, а актът е изцяло обоснован. В мотивите на въззивното решение съдът е обсъдил и възраженията, направени във въззивната жалба като аргументацията за тяхната неоснователност е пълна, последователна и с оглед на събраните доказателства по делото, както писмени така и гласни, както и на новото доказателство-представено решение на СРС от което е видно, че са предявени и са уважени иск за нищожност на прехвърлителната сделка от третото лице- предишния съсобственик на ответника, продавач по предварителния договор и за ревандикационен иск на третото лице спрямо ответника. В случая при обосноваване на посоченото основание по чл.280, ал.2 ГПК за очевидна неправилност на въззивното решение се излагат оплаквания срещу приетото от въззивния съд, като се смята, че неправилно съдът след преценка на доказателствата е формирал извод за наличие първоначално на извънсъдебен спор относно правото на собственост върху имота, а след това, след като е представено решение на съда и за съдебен спор между ответника и трето лице, предишен съсобственик на процесния имот, който има претенции за собственост върху 1/2 ид.ч. върху имота, при наличието на които, и обосноваващи неизпълнение на поето задължение на продавача имотът да не е обременен от спорове относно собствеността, купувачът ищец е упражнил правото си да се откаже от договора и да иска връщане на дадената сума като задатък в двоен размер. Несъгласието на касатора с изложените от съда фактически, доказателствени и правни изводи не е основание за допускане до касационно обжалване. Във всички случаи, за да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение. Поради гореизложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация, поради което и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се следва сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, за който е представен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение