Определение № 792 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Е. Е. и Д. Е. Е., чрез адв. Е. С., против решение № 123/23.07.2025г. по в.гр.д. № 271/2025г. по описа на Окръжен съд Разград, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., т..., per. № ..., д. № .../... ... ... г., по иск на Е. М. Е. срещу Ж. Е. Е. и Д. Е. Е.. Касаторите обжалва решението с доводи за недопустимост и неправилност. В контекста на оплакванията си, че исковата молба е била нередовна и съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпросите за задължението на въззивния съд да се произнесе по редовна искова молба; да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и този за релевантните факти по иска за разваляне на договор за издръжка и гледане, и какво следва да е съдържанието на насрещните права и задължения по такъв договор. Считат въззивното решение за недопустимо, а произнасянето с него по посочените въпроси за противоречащо на цитираната практика на ВКС. Насрещната страна по жалбата – ищецът Е. М. Е., чрез адв. М. М., я оспорва. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на предявения иск, въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, която не е била променена пред него и съгласно която: ищецът и ответникът Ж. са баща и син; процесният договор от 2017г. има за предмет апартамент и е сключен по време на брака на ответника Ж. с ответницата Д.; прехвърлителят е купил имота с предоставен от ОББ АД кредит; преди процесния договор - на 01.08.2016г. с н.а. № ..., т. ..., рег. № ..., дело № .../...г. ищецът прехвърлил на своя син Ж. друг свой имот, използван като магазин, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на този имот; този имот /магазинът/ бил отчужден от приобретателите на 15.03.2022г. /н.а. № ..., т. ..., рег. № ..., дело № .../... ... ...г./ за сумата 49 999 евро, от които на неустановена дата предоставили на ищеца 40000лв.; отношенията между ищеца и Ж. се влошили след продажбата на магазина; Ж. и съпругата му живеели от 25 години в Кралство Белгия; при посещенията си в Белгия ищецът отсядал в дома на сина си; ищецът работи в автокъща и получава трудово възнаграждение; никой от свидетелите не знае ищецът да е искал помощ / грижи от ответниците; ответниците не са полагали грижи за ищеца, нито са го издържали. Въззивният съд е изяснил, че поетото с процесния договор задължение за „гледането и издръжката на Е., като му се осигури спокоен и нормален начин на живот, какъвто е водил досега, докато е жив“ означава, че независимо от възрастта и здравословното състояние на прехвърлителя приобретателите са дължали грижа в натура /почистване на дома, пране, готвене/ и в пари, без да е необходима покана и е намерил иска за основателен предвид липсата на спор, че ответниците никога не са изпълнявали така поетото задължение. Като е анализирал свидетелските показания и защитните тези на ответниците, съдът изрично е пояснил, че наличието на други уговорки между страните /ищецът искал да си запази правото на ползване; вместо грижа и издръжка е трябвало и е получил еднократно 40000лв.; ответникът е следвало да съдейства на ищеца за бизнеса с коли в Белгия и др./, дори да са доказани, противоречат на характера и целите на договора за издръжка и гледане, както и на неговия алеаторен характер и по никакъв начин чрез тях не може да се установи изпълнение на договорното задължение за издръжка и гледане, поето с процесния договор. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Разпоредбата на чл.280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, вкл. като постановено по нередовна искова молба, както твърдят касаторите. Петитумът на иска съответства изцяло на обстоятелствената част, която се изчерпва с твърдение за неизпълнение на поето с договор задължение за издръжка и гледане. Ищецът не дължи нито тълкуване на поетото от ответниците задължение да го гледат и издържат, нито пояснение за начина, по който не са го изпълнявали. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателствата по делото и да изложи собствени мотиви не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е процедирал съобразно задължителната ( т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и казуална практика на ВКС, според която в рамките на предмета на проверката по чл.269, предл.2 ГПК е длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда, като при формиране на вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, анализирал ги е в съвкупност и поотделно и изрично е обосновал неотносимостта на свидетелските показания и защитните възражения на ответниците към релевантния факт – изпълнение на поетото с договора задължение за издръжка и гледане, който е в пълна доказателствена тежест на ответниците. Несъгласието на касаторите с така формираните изводи на въззивния съд е довод за неправилност, който не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Критериите за определяне обема на дължимата грижа при сключване на договора за издръжка и гледане са определени от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС - решение № 26/2009 г. II ГО ВКС по гр. д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009г., решение № 20/2015 по гр.д.№1853/2014, ВКС, ІV ГО, обобщените разрешения на която извеждат като определящо съдържанието на задължението за издръжка и гледане конкретно постигнатото съгласие между страните по договора. В случай, че в договора не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство или местоизпълнението на задължението за издръжка и гледане да е различно от местоживеенето на приобретателя (отклонение от правилото на чл. 68 б.“в“ ЗЗД), не може да се предполага. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане (както е в случая), издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.