Определение № 1599 от 01.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 228/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. Ф., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1215 от 23.10.2024 г. по в. гр. д. № 1569/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта, в която е потвърдено решение № 269 от 09.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2485/2022г. по описа на РС – Асеновград по предявения иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, с който е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата А. Т. Ф., малолетното дете С. А. Ф. да напуска пределите на РБ за неограничен брой пътувания в периода на учебните ваканции – от 01.04. до 10.04.; от 30.06. до 15.09.; и от 18.12. до 03.01., до държавите – членки на ЕС, както и в държавите Т., В. и С.. Касаторът А. Т. Ф. е недоволен от решението в обжалваната част, като излага оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност. В изложението за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли съдът /първоинстанционен и въззивен/ да се произнесе по съществото на правния спор, когато в исковата молба по чл. 127а, ал. 2 от СК липсват твърдения, че е налице спор между страните и в рамките на производството не са събрани никакви доказателства в този смисъл, поради което липсва правен интерес за ищеца. Сочи се, че съдът се е произнесъл в противоречие с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и Определение № 257 от 04.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1592/2014г. по описа на ВКС, III ГО и 2. Длъжен ли е съдът при произнасяне по иска по чл. 127а, ал. 2 от СК да се съобрази със законово регламентирания в ЗБДС срок на валидност на издавания на детето международен паспорт - 5 години, като определи срока на заместващото съгласие на родителя до изтичане срока на действие на този документ за самоличност. Сочи се, че по отношение на втория въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответницата по жалбата – Б. З. Л., чрез процесуалния си представител, оспорва исканото допускане до касационно обжалване, оспорва изложените в касационната жалба оплаквания по същество. Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че така подадената касационна жалба на А. Т. Ф. е постъпила срещу съдебен акт - въззивно решение, който в тази част не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, и други, посочени в цитираната разпоредба, искове. В случая съдебното производство, предмет на постъпилата касационна жалба, е по иск с правно основание чл. 127а СК за разрешаване на пътуване на деца в чужбина и издаване на необходимите документи. Това производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК), обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по тези искове, поради което и с постановяването на въззивното решение, същото е влязло в сила и е необжалваемо. Ето защо, насочената срещу това решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.