Определение № 62 от 01.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 211/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. от С. против решение от 20.06.2011 г. по гр.д. № 832/2010 г. на Софийски АС в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Б. АД-С. сумите: 28 304.55 лв. за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по щета № 63/2007 г. и 32 464.13 лв. по щета № 57/2007 г., ведно със законните лихви, на основание чл.213,ал.1 КЗ. Ответното по касация АД е представило възражение-отговор, че жалбата по същество е “невталена”, като претендира за разноски без да е посочило техния размер, респективно списък. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: Следва ли да се приеме за установено, че застрахованата за риск от неплащане на лизингови вноски вещ е била върната на лизингодателя, когато по друго дело между лизингополучателя и лизингодателя, последният е направил признание за това обстоятелство?, били налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК включва само правни, но не и фактически въпроси. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Така поставеният въпрос-какво е следвало да се приеме относно връщането на лизинговата вещ, не е правен а фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им. Изводите на решаващия съд по този въпрос на стр.7 от мотивите на въззивното решение, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото, което е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. По т.2 на чл.280,ал.1 ГПК няма представено влязло в сила съдебно решение. По т.3 бланкетното позоваване на законовия текст и липсата на доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК, не може да обосноват приложно поле. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска по разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 и 8 ГПК, като се съобрази със съдържанието на възражението-отговор и с липсата на посочен размер. Водим от горното, ВКС-І т.о.