Определение № 3490 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Т. А. Д. срещу въззивно решение № 218 от 05.07.2024 год., постановено по в. гр. дело № 283/2024 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което след отмяна на решение № 299 от 11.04.2024 год., постановено по гр. дело № 478/2023 год. по описа на Районен съд – Сливен, в обжалваната му част по иска по чл. 59, ал. 9 СК, са изменени на основание чл. 59, ал. 9 СК определените със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 23.06.2022 год. по гр. дело №951/2022 год. по описа на Районен съд – Сливен, мерките относно режима на лични отношения на бащата Д. Т. Т. с детето Д. Д. Т., родено на 09.02.2019 год., както следва: определен е режим на лични отношения на бащата Д. Т. Т. с детето Д. Д. Т., както следва: 1/ В период от 2 /два/ месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение: Всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; 2/ След изтичане на адаптационния период от 2 /два/ месеца от влизане в сила на решението, режимът на лични отношения е както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; на рождения ден на детето Д. Д. Т. /09 февруари/, в рамките на 4 часа, по предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и посещението му в детска градина, респ. учебно заведение; на имения ден на детето Д. Д. Т. /26 октомври/, в рамките на 4 часа, по предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и посещението му в детска градина, респ. учебно заведение; на рождения ден на бащата Д. Т. Т. /10 май/ в продължение на 4 часа, по предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и посещението му в детска градина, респ. учебно заведение; Коледните празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; Новогодишните празници – 31 декември – 01 януари през всяка нечетна година от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; първите два дни от Великденските празници – Велик петък и Велика събота, всяка година, от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; 1 месец през лятото, с преспиване, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е отчел особеностите на конкретния случай, който е наложил да бъдат взети защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК при първоночалното определяне на режима, тъй като самият баща бил признал пред съда, че употребява наркотици. Въззивният съд следвало да изследва въпроса за наркотичната зависимост на бащата – за което имало искане в първата инстанция. Освен това въззивният съд не бил отчел, че бащата използвал постоянно вулгарни думи към майката и самото дете запомняло тези думи и ги повтаряло. Според заключението по съдебно-психологическата експертиза, имало опасност детето да има негативно отношение към женския пол. Неправилно били прецени възпитателските качества на бащата /включващи и способността за се грижи за детето/, като въззивният съд бил неглижирал възможността режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“, психолог или друго лице по местоживеене на детото. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Следва ли, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне относно мерките за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване в жалбата или в отговора към нея, да допусне поисканите от страните и относими доказателства, когато същите не са допуснати от първоинстанционния съд? 2/ По иск за изменение на режим на лични контакти на дете с неотглеждащия го родител, длъжен ли и съдът да прецени има ли изменение на особеностите на конкретния случай, мотивирали необходимостта от защитни мерки при първоначалното определяне на режима? 3/ Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства, доводи и възраженията на страните по спора, за да достигне до извод за нерационалност на определения режим на личен контакт между детето и бащата? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1 от 12.11.1974 год., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, решение № 147 от 04.06.2014 год на ВКС по гр. дело № 1557/2014 год., ІІІ г. о., ГК, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба Д. Т. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните Д. Т. и Т. Д. са съжителствали на съпружески начала и са родители на малолетното дете Д. Д. Т., [дата на раждане] год. Със съдебна спогодба, одобрена по гр. дело №951/2022 год. по описа на Районен съд – Сливен, родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата майка, а бащата се задължил да заплаща издръжка за детето; на бащата е определен и режим на лични контакти с малолетния Д., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 12.00 ч., като родителите се задължават в еднодневен срок преди контакта, ако има промяна, се уговарят за деня и часа на личния контакт, който предстои да се реализира. Освен това, два пъти седмично вторник и четвъртък, след 17.30 ч., но не по-късно от 20.00 ч. бащата има право на контакт по телефон, вайбър или други приложения на мобилния телефон за 20 минути. За летния период бащата има право на лични контакти с детето една седмица по 6 часа дневно в присъствието на майката до навършване на 5 годишна възраст, като родителите, в зависимост от възможността да планират годишния си отпуск през лятото, ще се договарят коя да бъде седмицата за лични контакти. Коледните и Великденските празници по четири часа в един от Коледните и Великденски празници. След навършване на 5 годишна възраст на детето режимът е следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца по 6 часа в присъствието на майката до навършване на 7 годишна възраст на детето. Запазва се режима на лични контакти по отношение на лятото, като се увеличава на 10 дни и Коледните и Великденски празници бъдат по 6 часа. Счел е за беспорно, че до навършване на 5-годишна възраст на детето режимът през първа и трета събота от месеца, в рамките на договорените 3 часа, се е осъществявал в присъствието на майката, въпреки, че това не е отразено в одобрената съдебна спогодба. С Решение № 12 от 19.09.2022 год по АНД №67/2022 год. на Военен съд – Сливен, Д. Т. е признат за виновен, че без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,421 грама и за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК е освободен на основание чл. 78А НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Д. Т. Т. и Т. А. Д. са кадрови военнослужещи от въоръжените сили на Република България. Ищецът в периода от 29.05.2022 год. до 16.09.2023 год. е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, като му е отнемано и свидетелството за правоуправление, прекратявана е регистрация на ППС, като последното прекратяване на регистрация на ППС е от 16.09.2023 год. за срок от 6 месеца. Въз основа на изготвения по делото социален доклад от ДСП – Сливен, отдел „Закрила на детето“ въззивният съд е приел за установено, че основни грижи за детето Д. полага майката Т. А. Д., подпомагана при необходимост от майка си М. Ж. С.. Жилището, обитавано от Т. Д. и детето е двустаен апартамент под наем, състоящ се от хол, детска стая, кухня, коридор и санитарно помещение. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, с ново обзавеждане. За детето са създадени необходимите удобства и е закупено всичко необходимо за правилното му израстване, развитие и възпитание. Има обособени кътове за спане и игра. В средата, в която се отглежда детето от неговата майка не са налице рискови фактори за неговото правилно отглеждане и възпитание. Жилището на бащата Д. Т. представлява многостаен апартамент, състоящ се от кухня, две спални, хол, отделни санитарни помещения и коридор, Същото е електрифицирано и водоснабдено. Всички обитавани помещения са обзаведени съобразно предназначението им. Поддържат се много добри хигиеннобитови условия, които са подходящи за живеене и отглеждане на дете. За детето има обособено лично пространство. При посещението на социален работник при ДСП – Я. в жилището на Д. Т. в [населено място] не са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето. Детето Димитър посещава детска градина „Детски рай“ – [населено място]. Добре е интегрирано в групата, която посещава. Има изграден кръг от приятели, с които поддържа добри взаимоотношения и няма проблеми с дисциплината. Предвид възрастта, основните потребности на детето са от храна, облекло, нормални жилищни условия, режим, съобразен с индивидуалните му потребности и възраст, както и внимание и топлина от страна на близки и родители. Детето Д. се нуждае от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата си родители и техните близки, с деца на неговата възраст. Между детето и неговата майка има изградена силна емоционална връзка. Бащата Д. Т. показва загриженост и емоционална привързаност към детето Д. и желание да продължи да му оказва необходимата емоционална помощ и подкрепа. Между бащата и детето има изградена емоционална връзка, която осигурява неговата стабилност. Д. Т. е изявил желание за поддържане на добри взаимоотношения с Т. Д. и стремеж за използване на начини за позитивно и ефективно толерантно общуване помежду им, което да позволи съхранение на връзката дете – родители и да предпази детето от емоционален стрес. Въззивният съд е счел за доказано въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че отношенията между страните при осъществяваните между тях лични комуникации са влошени. Майката не допуска контакти на детето с родителите и роднините на бащата /свидетелката Т./. Докато страните са живели заедно, майката не е позволявала на бабата по бащина линия да полага грижи за детето. При срещите на бащата с детето майката винаги присъства, както и при контактуването им по вайбър и се включвала в разговора между двамата /свидетелката А./. Детето не е ходило в жилището на бащата, нито на село при родителите на бащата. При всеки разговор между страните се стига до крясъци, викове, обидни думи, основно от страна на Д. Т., който дори и в присъствието на детето е употребявал обидни и нецензурни думи по отношение на Т. Д.. В присъствието на детето Д. Т. е ритал и плюел Т. Д.. Като е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, въззивният съд е приел за установено, че при детето Д. Т. не се констатират психични нарушения, не се констатира склонност към лъжа и фантазни преживявания, некорелиращи с действителността. Всяка криза в семейните отношения носи потенциален риск за психичното здраве на децата. На детето Д. е необходима подкрепа, разбиране и да се покаже, че не е страшно да пробва различни поведения – срещи с бащата. За двамата родители би трябвало да е от първостепенно значение той да расте здрав и щастлив, а това може да се случи само и единствено, ако те успеят да поддържат нормални отношения помежду си – без излишно напрежение, без скандали, караници, негативен тон и квалификации. Травмиращи събития, като крясъци, побои, скандали или насилие може да направят Д. страхлив и свръх чувствителен или агресивен и безотговорен. Невъзможността да се справи с тези страхове може да го доведе до емоционална нестабилност или необщителност. Чести демонстрации на враждебност от страна на родителите представляват неподходящ поведенчески модел за едно дете, което все още се учи как да се справя със собствените си импулси. Дете, което има силна емоционална връзка с родителите си, има по-висока самооценка и по-добър успех в училище. При детето Д. не се наблюдава страх и негативизъм по отношение на бащата – той спокойно общува и прекарва времето, определено от съда, с баща си. Двамата имат изградена връзка помежду си. Бащата желае да прекарва възможно повече време с детето си и да доразвият и укрепят взаимоотношенията си. Към момента Д. има изграден приятелски кръг и подкрепяща семейна среда по майчина линия. Връзката с бащата е затруднена, а с роднините по бащина линия е прекъсната. Към момента детето е адаптирано към новия си живот. Констатира се лека степен на родителско отчуждение, но практическото му влияние върху срещите на детето с родителя е минимално или липсва. Детето може да е отказвало контакт с бащата, но когато такъв се осъществи, то изпитва радост и реакцията е сякаш никога не са се разделяли. Ако бъде допуснато задълбочаване на родителското отчуждение, то ще бъдат накърнени правата на детето и правото му да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от тях и разширения семеен кръг. Предвид възрастта си, детето Д. не може да се грижи сам за себе си и да решава проблемите си. Разчита на помощта на близките си, най-вече на майка си. В този смисъл съществува възможност да се влияе на детето, макар и индиректно. Детето е било свидетел на скандалите между родителите си. Неговата базисна сигурност е била застрашена и това е продиктувало негативните чувства към бащата. Интересът на детето е свързан с възможността на лични отношения с всеки от неговите родители и разширеното семейство. И при двамата родители липсват данни за патологични отклонения и психопатологични разстройства. Въззивният съд е посочил, че при изслушването си във въззивното производство двамата родители проявяват силна загриженост, любов и привързаност спрямо детето, желание да се грижат за него. Д. Т. заявява, че още година и половина ще продължи наложената му мярка отнемане на свидетелството за правоуправление, но баща му е правоспособен шофьор, като кара такси и той може да го кара до [населено място] и обратно с детето, като има и приятели, които могат да ги карат. Въззивният съд е приел от правна страна, че за да бъде основателен иска по чл. 59, ал. 9 СК е необходимо по делото да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално са постановени мерките, в случая тези свързани с установения режим на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права. Само наличието на такова изменение на обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки. Като се е позовал на ППВС № 1/1974 год., въззивният съд е изложил съображения, че са от значение, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи трябва да се прецени дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма – едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Посочил е, че в случая не е налице промяна на условията и при двамата родители, изгубване на родителски авторитет, нито невъзможност на родителите да осъществяват определения първоначално режим. Условията на живот и при двамата родители са добри, подходящи и адекватни на потребностите на детето. Същевременно е приел, че първоначално определеният режим е нерационален и неподходящ с оглед възрастта и потребностите на детето Д. – физиологични и емоционални, както и несъобразен с правата на двамата родители, тъй като: 1/ според показанията и на двете групи свидетели /както тези на ищцата, така и тези на ответника/, при всяко осъществяване на първоначално определения режим, предвиждащ контакта между бащата и детето /детето Д. вече е на 5 години и 5 месеца/ да бъде в присъствието на майката, се стига до постоянна размяна на реплики, нападки, обидни думи, най-общо казано конфронтации между родителите пред детето и във времето, в което то следва да бъде с баща си; 2/ според заключението по съдебно-психологическата експертиза, тази неприключила битка между родителите и неразрешен конфликт между тях, разпалващ се при всяка среща, не се отразява добре на детето, като може да има сериозни неблагоприятни последици за неговото бъдеще – засяга дълбоко неговата психика и може да го направи свръхчувствителен и страхлив или агресивен и безотговорен. Тези неблагоприятни последици, за които вина имат и двамата родители, следва да се предотвратят своевременно и да не се допусне задълбочаване вредното влияние върху крехката детска психика. Отрекъл е понастоящем наличието на позитиви от режим на контакти, предвиждащ осъществяване в присъствието на майката на срещите на бащата с детето до навършване на 7-годишната му възраст /при определянето на режима детето е било на 3 години/. Взел е предвид констатираното от вещото лице – психолог, макар и в лека степен, начало на родителско отчуждение спрямо бащата, както и прекъсването на връзката между детето и роднините по бащина линия, както и реално затрудняване на връзката на детето с бащата. С оглед изложеното въззивният съд е формирал извода, че първоначално определеният режим трябва да бъде изменен, като се постанови по-разширен режим, който ще въздейства благоприятно на детето и ще осигури в достатъчна степен необходимостта от поддържане на пълноценен контакт с бащата – личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни, а определените с решението мерки не следва да стават допълнителен източник на спорове между родителите; трябва да се запазят и развият личните отношения между детето и бащата, тъй като независимо от това, кой упражнява родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. При определяне на конкретния режим на лични отношения на бащата с детето въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: 1/ родителите живеят в две различни населени места /гр. С. и [населено място]/, разстоянието между които обаче въобще не е голямо; 2/ в резултат на продължителния нецелесъобразен режим /само 3 часа, респ. 6 часа след навършване на 5-годишна възраст с бащата в присъствието на майката/, се е стигнало до затрудняване на връзката на детото с бащата и изцяло е била прекъсната връзка с роднините по бащина линия, което положение накърнява сериозно интереса на детето, който е единствено водещият при определяне на подходящ режим на лични отношения – на детото следва да бъде осигурена възможност за лични отношения с всеки от родителите и с разширеното семейство, като се осигури сигурна и спокойна среда за развитието на детето; 3/ връзката между детето и бащата и след раздялата на родителите не е прекъсвана, макар и осъществявана при въпросния неподходящ режим при постоянното присъствие на майката – този режим е изиграл ролята на адаптационен период, като към момента детето от една страна вече е адаптирано към новия си живот, а от друга има изградена емоционална връзка с баща си, като детето общува спокойно, без страх и негативизъм с него; 4/ майката, при изслушването си пред въззивната инстанция, заявява, че от около месец, т.е. след постановяване на първоинстанционното решение, е започнала да оставя детето само с баща му, без да присъства през цялото време на срещата между двамата. С оглед адаптирането на детето към режим с преспиване, въззивният съд е приел, че все пак следва да определи един кратък период от два месеца, в който по-разширеният режим на контакти с бащата ще се осъществява без преспиване, тъй като до този момент режимът е бил изключително ограничен, в рамките на няколко часа и винаги фактически осъществяван в присъствието на майката, а след този период режимът следва да бъде определен с преспиване при бащата – при който детето ще има непосредствено пред себе си така необходимият му мъжки модел на поведение, който липсва при майката; 5/ по делото не е установено бащата да представлява източник на опасност за детето – напротив, от социалния доклад, както и от изслушването на родителите, се установява, че той притежава необходимия родителски капацитет и годност да отглежда детето, както и безкрайно желание за това; условията в дома му са много добри, изцяло подходящи за живеене и отглеждане на дете, като има обособено лично пространство за детето; бащата ще прояви необходимият позитивен родителски капацитет и отговорност и ще преустанови нападките и отрицателните коментари спрямо майката; наложеното наказание за притежаване на марихуана е свързано с инцидентно поведение на бащата, като не се установи повторност в действията му, както и употреба на наркотични вещества – по делото липсват доказателства относно рисково поведение на бащата спрямо детето, предприемане на действия, които да поставят детето в опасност; бащата е сериозен родител, оценяващ важността на родителството и полагащ грижи за правилното осъществяване на родителската отговорност, която носи; докато трае наложената му мярка, лишаваща го от свидетелство за правоуправление, бащата може да разчита на съдействие от страна на своя баща и приятели за вземането на детето и връщането му при майката в безопасна и подходяща за него среда и условия. Поради това въззивният съд е приел, че през първите два месеца от влизане в сила на настоящото решение режимът на лични отношения на бащата с детето следва да е всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., без приспиване, като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом. Разстоянието между двете населени места, където живеят родителите не е голямо и може да се преодолее лесно и бързо, като спокойно бащата може да вземе детето и в своя дом, да го заведе на други подходящи места, като по този начин детето ще започне да осъществява контакт и с разширения роднински кръг на бащата. След първите два месеца от влизане в сила на решението режимът на лични отношения на бащата с детето е всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом. На рождения и имения ден на детето бащата следва да го взема в съответния ден в рамките на 4 часа по предварителна уговорка с майката, съобразно режима на детето и посещението му в детска градина/училище. На бащата следва да се даде възможност да осъществява контакт с детето и на своя рожден ден – 10 май, в продължение на 4 часа по предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и посещението му в детска градина/училище. По отношение на Коледните, Новогодишните и Великденските празници е счел за подходящ следния режим на лични контакти на детето с бащата: Коледните празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; Новогодишните празници – 31 декември – 01 януари през всяка нечетна година от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; първите два дни от Великденските празници – Велик петък и Велика събота, всяка година, от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден. Контактите през лятната ваканция следва да бъдат за период от 1 месец, несъвпадащ с отпуска на майката, като в интерес на детето ще бъде да прекара по-продължителен период само с баща си и неговия близък роднински кръг, като този режим следва да бъде след изтичане на адаптационния период от 2 месеца /периода без преспиване/ след влизане в сила на решението. С тези мотиви първоинстанционното решение е отменено в обжалваната му част, в която е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 9 СК и е изменен режима на лични отношения на бащата с детето. По наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема следното: Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия правен въпрос, който е свързан с оплакванията на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при събиране на доказателства по делото. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнореленатните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, включително във въззивното производство и дори при липса на нарочно оплакване във въззивната жалба. В случая при липсата на твърдения и данни за рисково поведение на бащата спрямо детето в резултат на употреба на наркотични вещества въззивният съд не се е отклонил от цитираната задължителна практика на ВКС, като не е допуснал служебно изслушването на токсикологична експертиза, тъй като несъбирането на това доказателство не се е отразило на защитата на интересите на малолетното дете. Вторият и третият поставени в изложението въпроси, които са свързани, са от значение за изхода на спора, но по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с последователната практика на ВКС /в т.ч. задължителната такава/. Въззивният съд дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждането на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното производство и въззивното производство в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса – ППВС № 1/1953 год., ППВС № 7/1965 год., ППВС № 1/1985 год., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК, решение № 96 от 03.12.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1076/2020 год., II г. о., ГК, решение № 60287 от 09.12.2021 год. на ВКС по гр. дело № 85/2021 год., ІV г. о., ГК и др. Според задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в ППВС № 1/1974 год. и формираната в тази връзка последователна практика на ВКС – решение № 207 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 911/2012 год., ІV г. о., ГК, решение №147 от 04.06.2014 год. на ВКС по гр. дело №1557/2014 год., ІІІ г. о., ГК /цитирано от касатора/, решение № 217 от 27.05.2015 год. на ВКС по гр. дело № 6851/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 36 от 20.03.2015 год. на ВКС по гр. дело № 4794/2014 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 59 от 04.05.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2396/2017 год., ІІІ г. о., ГК, в процеса за изменение на мерките по чл. 59, ал. 9 СК, от значение са както измененията на обстоятелствата, взети предвид с предходното решение, така и измененията, които не са взети предвид, но са от значение за определяне на най-добрия /висшия/ интерес на детото, за който съдът следи служебно. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. По своето съдържание новите обстоятелства могат да имат различна проявна форма – те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т.н. Изяснено е също, че нямат приоритетно значение едни релевантни обстоятелства пред други, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност и да оцени спецификата на конкретния случай. Съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат изменени последните, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права /минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 год./. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Когато при първоначалното определяне на режима на лични отношения на детето с родителя са предвидени и защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК за изпълнението на режима, съдът по иск за изменение на тези мерки, следва да прецени има ли изменение на обстоятелствата, мотивирали необходимостта от постановяване на защитни мерки. Без съмнение, режимът на лични отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижите и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделна част от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни /ППВС № 1/1974 год./, а определяните по реда на чл. 59, ал. 8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи, изпълними и подчинени на правно защитения интерес на детето – то да се развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и техните роднини. В разглеждания случай въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с общите и специфичните критерии, които са от значение за мерките за упражняване на родителските права. Приел е, че първоначално определения режим на лични отношения на детето и бащата е силно ограничен – в рамките на няколко часа, лятото – няколки дни, и в присъствието на майката, като същият е бил спазван, а месец след постановяване на първоинстанционното решение майката е започнала да оставя детето само с баща му, без да присъства през цялото време на срещата между двамата /т.е. през този период режимът е изпълняван без защитни мерки/. Съобразявайки, както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и бащата, въззивният съд е преценил, че в случая първоначалният режим и защитната мярка, определени по съгласие на родителите, са изпълнили предназначението си, но понастоящем се явяват неподходящи – не са съобразени с висшия интерес на детето, тъй като осъществяването на контактите в присъствието на майката провокира нови спорове между родителите, а конфликтите между родителите, на които детето е свидетел, могат да имат неблагоприятни последици за неговото бъдеще; детето вече е адаптирано към новия си живот, има изградена емоционална връзка с баща си, с когото общува спокойно, без страх и негативизъм /първоначалният режим е изиграл ролята на адаптационен период/. Съобразил е и препоръките на вещото лице, дадени в заключението по съдебно-психологичната експертиза и констатацията за лека степен на родителско отчуждение, която не следва да бъде задълбочавана. Така е формирал решаващия извод, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, като е счел, че режимът на лични отношения на детето с бащата трябва да бъде по-разширен, като през първите два месеца е нужен преходен период, в който детето да има възможност да контактува по-продължително и насаме с баща си – без преспиване, както и да общува с разширения роднински кръг на бащата, а след това е определил общ режим на лични контакти между детето и бащата /който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка – годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на детето, почивни дни в края на седмицата/. Предвид наличието на установена съдебна практика по поставените въпроси, не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което освен това касаторът не е и обосновал. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на разноските: С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 440 лв. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд