Определение № 4063 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3426/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на „Евроинвест“ ООД, чрез адв. Илиев срещу Определение № 198/13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 324/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. С частната жалба е оспорен изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на обжалването на Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 15-1/12.12.2019 г. и прекратяване на производството по адм. дело № 324/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян с връщане на делото на началник отдел "Бюджет, финанси и счетоводство" към община Баните за произнасяне по жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-1/12.12.2019 г. с валиден и допустим акт съобразно указанията на съда по приложение на материалния закон. Частния жалбоподател оспорва извода на съда, че решаващия орган не се е произнесъл по реда на чл.152 и сл. от ДОПК, като твърди, че има произнасяне с решение № Ж-24ІІІ/26.09.2025г. на началник отдел "Бюджет, финанси и счетоводство" към община Баните по жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-1/12.12.2019 г., а факта, че диспозитива на акта не съответства на правомощията на органа по чл.155, ал.2 от ДОПК, не означава, че не е изчерпан реда за обжалване по административен ред. Счита, че порочното решение на горестоящия орган не заличава произнасянето и повторното връщане на горестоящия орган за ново произнасяне създава безкраен порочен кръг, както и нарушава правото на жалбоподателя за достъп до съд. Моли за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на съдебен акт по същество. Ответникът - началник отдел "Бюджет, финанси и счетоводство" към община Баните, чрез адв. Караманолов, изразява писмено становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Обосновава недопустимост на частната жалба с доводи, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Освен това твърди, че след изпращане на обжалваното определение на органа е издадено ново решение № Д - 1083/26.02.2026г. на началник отдел "Бюджет, финанси и счетоводство" към община Баните, с което обжалвания Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-1/12.12.2019 г. е потвърден изцяло. Прилага цитираното решение и моли да се остави в сила обжалваното определение на АС – Смолян. Частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд, е допустима. Неоснователни са доводите на ответника по частната жалба за недопустимост на обжалването, поради това, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на производството. С определението се прекратява съдебното производство, поради което същото попада в кръга на преграждащите по-нататъшното развитие на производството актове. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Евроинвест“ ООД срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 15-1/12.12.2019 г., издаден от гл. експерт „Собствени приходи“ при Община Баните, обл. Смолян. Установява се, че в резултат на обжалване на посочения АУЗ по реда на чл. 152 ДОПК, с Решение № Ж-24ІІІ/26.09.2025г. на началник отдел "Бюджет, финанси и счетоводство" е потвърдена жалбата, като са изложени мотиви за нейната неоснователност. Първоинстанционният съд е приел, че с постановеното Решение № Ж-24ІІІ/26.09.2025г. решаващият орган се е произнесъл само по доводите за нищожност на АУЗ, но не и по доводите за незаконосъобразност на издадения АУЗ. Освен това е приел, че с оглед правомощията по чл. 155, ал. 2 ДОПК – да потвърди, измени или отмени изцяло или частично акта, решаващия орган не е разполагал с процесуална възможност да потвърди жалбата. Въз основа на изложеното е прието, че не е изпълнена процедурата за оспорване по чл. 152 и сл. ДОПК, поради което съдебното производство е прекратено и делото върнато като преписка на органа по чл. 152 ДОПК със задължителни указания при произнасянето решаващият орган да съобрази правомощията си по чл. 155, ал. 2 ДОПК и се произнесе по доводите за незаконосъобразност на издадения АУЗД. Определението е неправилно. Съобразно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на задължения за местни данъци и такси се извършва по реда на ДОПК. Актовете за установяване на задължения се обжалват по реда за обжалване на ревизионни актове – чл. 144, ал. 1 ДОПК. Според чл. 156, ал. 1 ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва пред съда, чрез решаващия орган, в 14-дневен срок от получаването на решението. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването на процесния АУЗ пред съда, след като горесотящия орган се е произнесъл с Решение № Ж-24ІІІ/26.09.2025г., с което е обсъдил само доводите за нищожност на АУЗ, но не и за незаконосъобразност на издадения АУЗ. Противно на приетото от първоинстанционния съд и видно от стр. 2, абзац 5 от приложеното Решение № Ж-24ІІІ/26.09.2025г., горестоящия орган е приел за неоснователни и оплакванията за материална незаконосъобарзност на АУЗ. Отделно от това, в случай, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на АУЗ при обжалването по административен ред, а само за нищожност, акта следва да се счита за мълчаливо потвърден. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването на процесния АУЗ пред съда по съображения, че горестоящия орган се е произнесъл с решение в нарушение на правомощията си по чл.155, ал.2 от ДОПК. В действителност е налице произнасяне на горестоящия орган по обжалването на АУЗ с Решение № Ж-24ІІІ/26.09.2025г., което произнасяне е част от правомощията му да потвърди, измени или отмени изцяло или частично акта. Дори и да е допусната неяснота относно действителната воля на горестоящия орган или противоречие между мотиви и диспозитив на постановеното Решение № Ж-24ІІІ/26.09.2025г., горното е основание да се извърши тълкуване или поправка на очевидна фактическа грешка в решението от орган, който го е постановил, но не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за ново произнасяне на горестоящия орган с валиден и допустим акт. В случая, обаче от приложеното към отговора на частната жалба Решение № Д - 1083/26.02.2026г. на началник отдел "Бюджет, финанси и счетоводство" към община Баните, се установява ново произнасяне на горестоящия орган по жалбата срещу същия АУЗ с диспозитив, с който се потвърждава обжалвания АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-1/12.12.2019 г., издаден от гл. експерт „Собствени приходи“ при община Баните, обл. Смолян. Горното обосновава извод, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването по съдебен ред на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 15-1/12.12.2019 г., в частта в която не е отменен от горестоящия орган, след проведено оспорване по административен ред и при наличие на две отделни решения на горестоящия орган - № Ж-24ІІІ/26.09.2025г. и № Д - 1083/26.02.2026г., като второто изяснява действителната воля на административния орган да потвърди изцяло АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 15-1/12.12.2019 г., издаден от гл. експерт „Собствени приходи“ при Община Баните, обл. Смолян. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК, съдебното оспорване на АУЗ, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, е допустимо. Правото на жалба по реда на чл. 156 и сл. ДОПК в случая е надлежно упражнено и отричането му с определението на Административен съд – Смолян е неправилно. Съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,