Определение № 587 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1089/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. К. С. със съгласието на своята майка и законен представител Ц. А. С. срещу определение № 1004 от 11.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1007/2023 г. на Апелативен съд София. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 652 от 27.02.2023 г. по т.д. № 1855/2022 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е върната депозираната от жалбоподателя искова молба за установяване нищожността на пет от решенията по протокол, съставен от част от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на „Екотекпродукти“ ЕООД, [населено място]. За да постанови този резултат, съставът е приел, че дължимата държавна такса за всеки от тези пет неоценяеми установителни иска съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е 80 лв. или общо 400 лв. Посочил е, че доколкото молбата на ищеца за освобождаване от заплащане от държавна такса е оставена без уважение, указанията за внасянето й не са били изпълнени, поради което законосъобразно са приложени последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно ал.2 на текста. С разпореждане №2054 от 16.05.2023г., администриращият частната касационна жалба съдия е оставил производството по нея без движение с подробни указания относно изискването за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Препис от това разпореждане е получено редовно от частния касационен жалбоподател на 01.06.23г. като указанията не са били изпълнени. Самата жалба е бланкова и не съдържа каквито и да било доводи, свързани с основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Доколкото основанието по чл.280, ал.2, предл.1 и 2ро ГПК се разглеждат служебно от съда, то настоящият състав не намира, че същите са налице. Обжалваното определение е валидно и допустимо. Не са изпълнени и изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Частният касатор не е формулирал правни въпроси.Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване поради това, че същият съставлява общо основание и като такова е задължителен елемент от преценката по чл.280, ал.1 ГПК. Допълнителен критерий въобще не е застъпван от частният касационен жалбоподател. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение