Определение № 152 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1326/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс„ АД против решение № 10/13.01.2020 г. по т.д.№ 295/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 184/20.05.2019 г. на Окръжен съд Русе, в частта му, с която предявеният от Г. С. Х., чрез настойника му – Ц. И. Х. иск против касатора, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ - за обезщетяване търпими от ищеца неимуществени вреди в причинна връзка със смъртта на майка му – В. Х., настъпила при ПТП от 05.05.2015 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил - е уважен за разликата над размера от 120 000 лева и до присъдените 200 000 лева.Касаторът оспорва допустимостта на исковете и на въззивното решение, като предявени, респ. разгледани на основание разпоредбите на отменения КЗ. Приложимостта на новия КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / и конкретно – изискуема предварително отправена до застрахователя писмена претенция, на основание чл.380 КЗ, като предпоставка за допустимост на иска, съгласно чл. 498 ал.3 КЗ, касаторът обосновава с момента на предявяване на исковата молба, а не с датата на настъпване на застрахователното събитие. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, с оглед неправилно приложение критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, предвид определеното изключително завишено по размер обезщетение. Твърди се, че същото е в противоречие с присъдени в сходни случаи,вкл. съобразно датата на застрахователното събитие, обезщетения, както и че не е съобразено с икономическата конюнктура, чийто ориентир са въведените от законодателя лимити на застрахователна отговорност. Според страната въззивният акт не съдържа мотиви, от които да би се установило кои конкретни обстоятелства съдът е възприел за обосноваващи посочения висок размер на обезщетението, а от друга страна и събраните по делото доказателства не установяват такива факти, като се съобрази и че за установяване психологическата травма на ищеца не е ангажирана специализирана медицинска експертиза. Страната излага съображения и за недължимост на законна лихва върху присъденото обезщетение за период, предхождащ исковата молба. Ответната страна - Г. Х., чрез настойника му Ц. Х., представлявана от адв. С. Ц. – оспорва касационната жалба по съображения, относими към правилността на въззивния акт. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на касационните доводи и изложението по чл. 283 ал.3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Спорен е единствено размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, търпими от ищеца от смъртта на неговата майка, настъпила при ПТП от 05.05.2015 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил, и то единствено за разликата над размера от 120 000 лева и до присъдените 200 000 лева. За да потвърди първоинстанционното решение, присъдило обезщетение от 200 000 лева, въззивният съд е съобразил невръстната възраст на ищеца към момента на смъртта на майка му – едва 7 годишен, силната привързаност между двамата, тъй като майката, предвид професията на бащата, налагаща отсъствието му, преимуществено го е отглеждала и се е грижела за него.Съдът обстойно е възпроизвел показанията на разпитаните свидетели и от същите заключил, че безспорно се установява смъртта на майката да се е отразила негативно върху всеки аспект от живота на детето.Съдът не е отказал да кредитира същите и следователно обективно изхожда от съдържанието им, според което: детето се затворило в себе си до степен наложила работа с психолози / макар в исковата молба да не се твърди получено трайно психическо разстройство, поради което и съдът не е счел за необходимо назначаването на психиатрична експертиза /, станало притеснително и по-неуверено, отказвало дейности, с които преди това се е занимавало, проявявало невъздържаност и неприсъща му предходно емоционалност в училище, връщало се наранено и раздразнено от училище, поради невъзможност да споделя преживявания на пълноценно свое семейство, за разлика от другите деца, често плачело, развило страх пред възможността да изгуби и отглеждащите го баба и дядо, доколкото и от ПТП бащата на детето, причинил катастрофата, също е пострадал и като последица е поставен под пълно запрещение, с което обективни предпоставки за упражнима спрямо ищеца родителска грижа, както и изобщо за пълноценна връзка между двамата, са изключени. Съдът е приел, че доказателствата установяват непреодоляна от ищеца загуба, независимо от полаганите от дядо и баба по майчина линия усилия, която и предвид възрастта му предпоставя тежки душевни страдания. Позовал се е и на конкретните икономически условия към датата на ПТП и съобразимите като ориентир за същите нива на застрахователно покритие, съгласно пар. 27 от ПЗР на КЗ / отм./. Обосновал е приложимост на отменения КЗ, на основание пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., с който е предвидено, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на новия КЗ, се прилага част ІV от отменения КЗ, в която е регламентиран и прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ / отм./. Няма спор, че застрахователният договор, въз основа на който е ангажирана отговорността на ответника, е сключен преди влизане в сила на КЗ от 01.01.2016 г.. и следователно чл.498 ал.3 на новия КЗ, на която се основава възражението на ответника, е неприложим. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настъпили за наследника на починал, вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие, кои са конкретните икономически условия и какво представлява ”икономическата конюнктура„, намираща отражение в застрахователните лимити, по които съдът, при постановяване на решението си, определя размера на обезщетението за неимуществени вреди ?; 2/ Съобразени ли са присъдените суми по делото със задължителната практика на ВС и ВКС относно размера на дължими обезщетения за репарация на претърпени неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ?; 3/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ? Въпросите са обосновавани с формално посочване хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, предвид противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 60199/2016 г. на ІV г.о., т.д.№ 1599/2015 г. на І т.о., т.д.№ 1796/2015 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1423/2017 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2140/2015 г. на ІІ т.о. ВКС – по втори и трети въпроси и решения по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., т.д.№ 3040/2013г. на ІІ т.о. и т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о. на ВКС – по първия въпрос. Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото съобразяване на законодателните лимити в отговорността на застрахователите, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„, като ориентир за социално-икономическите условия, спрямо които следва да се определи справедлив размер на дължимото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД, е дължимо от съда при постановяване на решението. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, доколкото изрично в мотивите си въззивният съд е потвърдил съобразяване с минималните нива на застрахователно покритие, в съответствие с цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий съдебна практика - решенията по т.д.№ 3040/2013 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о. ВКС и цитираните в същите съдебни актове на ВКС, но при определяне обезщетението в съответствие с действително търпими от ищеца вреди, съобразно доказаното им съдържание. Нито в отговор на правните въпроси, нито в казуалната им част посочените решения обосновават преценим аспект на икономическата конюнктура, останал несъобразен от съда, но предпоставящ по-нисък размер на обезщетението, а хипотетичното излагане на принципно възможни такива, на които евентуално би могъл да се позове ответника, не би било от естество да промени правния резултат, доколкото и произнасянето на настоящата инстанция по същество е ограничено до съдържанието на касационните доводи за неправилност и то в съответствие с надлежно въведените в процеса, до изтичане на преклузивните срокове за това, факти и обстоятелства. Вторият от въпросите е фактологичен, а не правен, тъй като изисква отговор за правилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, а не предоставя общоважим, универсален отговор по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от конкретиката на спора. Отделно от това, задължителна съдебна практика, доколкото именно тя е визирана във въпроса, съставлява единствено цитираното ППВС № 4/68 г., в което, обаче, не се съдържат задължителни указания за присъдими размери – като конкретни стойности или методология за определяне въз основа на конкретни обстоятелства. Третият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Същият не е формулиран в съответствие с касационен довод за конкретно, отчетено неправилно от съда, в завишение на присъдимия размер или за неправилно неотчетено, в занижаване на същия, обстоятелство. Така поставен, въпросът изисква изчерпване на всички възможни, съобразими критерии при определяне на размера, независимо от обстоятелствата по спора, поради което и се явява неотносим към решаващите мотиви на съда за определяне на обезщетението в този размер. Видно е, че съдът е отчел основно невръстната възраст на детето, при което лишаването, при това от единствената пълноценна и към момента на увреждането, връзка с родител настъпва в изключително ранен, спрямо процеса на отглеждането, възпитаването и формирането му като личност, момент и носи трайни емоционални негативи, вкл. предвид собствената му крехка и уязвима психика. Очевидно е отчел обективния факт, че предвид увреждането на другия родител, поставен под пълно запрещение и предоставяне отглеждането и възпитанието му на родителите на починалата, загубата се явява особено тежка за детето, останало без каквато и да е родителска опора, проявление на което са и обективно констатираните от разпитаните свидетели промяна в личността и поведението му. Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий, то напълно необоснован е допълнителния, с цитираните съдебни решения на състави на ВКС: никое от тях не е постановено по предявен от малолетно лице иск, за обезщетяване на търпими неимуществени вреди от смъртта на родител, при това към идентичен момент на застрахователното събитие - 2015 г. / в цитираните решения ПТП са от 2006 г., 2011 г. и най-късен момент – 2013 г. /. Всички претенции са от пълнолетни лица, имащи свои собствени семейства, живеещи с наследодателя в отделни домакинства, като не е налице и специфичния в случая факт на търпими душевни страдания при обективно липсваща пълноценна връзка и грижа и от другия родител. Напротив, от цитираното от самия касатор решение по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о. на ВКС, е установимо,че тук присъденото обезщетение не е в драстично противоречие с обезщетяването на неимуществени вреди търпими от малолетни, с оглед загубата на техен родител – в същото е определен справедлив размер на обезщетение от 200 000 лева, при присъдено в по-малък размер единствено с оглед прието съпричиняване от пострадалия наследодател, при това за застрахователно събитие настъпило значително по-рано – през 2010 г.. Не може да се сподели вероятна недопустимост на въззивното решение съгласно довода на ответника за приложимост на КЗ в сила от 01.01.2016 г., по изложените от въззивния съд съображения, в пълно съответствие и с формираната до момента съдебна практика. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ``