Определение № 2931 от 09.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 644 от 06.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 547/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 900414 от 30.09.2024 г. по гр. дело № 14/2020 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта му досежно присъдените съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 8 745. 46 лв., определен по чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск за гражданска конфискация, и в частта му за определената държавна такса в размер на 3 378.19 лв., която ищецът дължи да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград. Касаторът излага оплаквания, че постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и моли като такова то да бъде отменено. Твърди, че КОНПИ, като държавен орган дължи заплащане на държавна такса съобразно разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като вземанията по предявения иск са с характер на публични държавни вземания. На следващо място счита, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение не е правилно съобразена действителната фактическа и правна сложност на спора. Поддържа, че съгласно практиката на СЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда. Счита още, че приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, от което следва, че съдът неправилно е приложил редакцията на наредбата след изменението й с ДВ бр.88/04.11.2022 г.. Намира, че при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ответниците е следвало да бъде съобразено в каква част иска е уважен и в каква - отхвърлен. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което поставя следните въпроси: 1. „Може ли КОНПИ да се ползва от привилегията, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 84 ГПК за освобождаване от плащане на държавна такса?“; 2. „Приложимо ли е постановеното Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС към сега действащия ЗОНПИ и изгубило ли е приложението си?“; 3. „Променен ли е характера на вземането предмет на искове на КОНПИ по ЗОПДНПИ (отм.), последващия го ЗОПДНПИ (отм.) и сега действащия ЗОНПИ?“; 4. „При определяне размера на адвокатското възнаграждение, обвързан ли е решаващият съд с практиката на СЕС?“ и 5. „Необходимо ли е, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, когато съда съобразява фактическа и правна сложност на делото, да преценява намалява ли сложността на делото с отхвърлената част?“. Поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с решение № 261261/ 08.04.2022 г. по гр.д. № 1003/2020 г. на СГС; решение № 464/ 20.04.2023 г., по в. гр. дело № 3584/2022 г. на САС; определение № 328/ 26.06.2012 г. по гр. д. № 318/ 2023 г. на ВКС, I г.о.; решение № 215/12.10.2017 г. по гр. дело № 432/2017 г. на ВКС, IV г.о.; ТР № 7 от 16.11.2015 г. по тьлк. д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 6 от 06.11.2023 г. по т. д. № 6/ 2012 г. на ОСГК на ВКС; определение № 50263/ 18.07.2023 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на ВКС, III г.о. и решение № 3 от 08.07.2008 г. на КС по к.д. № 3/2008 г.. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, т.е. тя е процесуално допустима. По отношение на дължимостта на държавната такса в първоинстанционното производство въззивният съд е приел, че съгласно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ КОНПИ не внася държавна такса при подаване на исковата молба, но според разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ с решението си съдът следва да присъди държавната такса и направените разноски в зависимост от изхода на спора. Посочил е още, че КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по ЗОНПИ, е частноправно. С оглед на това е приел, че КОНПИ дължи заплащане на държавна такса при отхвърляне на иска, респективно пропорционално на отхвърлената част от иска. По отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение решаващият съд е установил, че предоставената от адв. И. К. Ч. правна помощ на ответницата Ф. Н. Б. е на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Приел е, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според редакцията й от ДВ, бр.88/2022 г., действаща към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие с ответницата Ф. Б. - 21.05.2023 г.. Споделил е приетото от СЕС в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., касаещо размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подлежат на възстановяване от насрещната страна, но е счел, че следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на спора. Съобразявайки и многобройните писмени доказателства, които са представени по делото, проведените съдебни заседания с участието на адвоката на ответниците, е заключил, че определеното адвокатско възнаграждение е съответно на извършената от процесуалния представител работа. По основанията за допускане на касационно обжалване: Първите три въпроса на касатора имат сходно съдържание и могат да бъдат обобщени до въпроса дължи ли КОНПИ държавна такса в хипотезата на частично и цялостно отхвърляне на предявен иск за гражданска конфискация. Правният въпрос е обуславящ, т.е. удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не е налице релевираното допълнително основание - противоречие със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По него е създадена трайно установена и последователна съдебна практика на ВКС, а решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното определение са изцяло в съответствие с нея. Съгласно същата (определение № 2226/08.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1386/2024 г. на III г.о.; определение№ 4274/26.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2782/2024 г. на III г.о.; определение № 6028/20.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4863/2024 г. на III г.о.; определение № 2366/03.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г. на III г.о.; определение № 5306/20.11.2024 г. по ч.гр.д. № 4336/2024 г. на IV г.о.; определение № 4501/09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3739/2024 г. на IV г.о.; определение № 2510/23.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1814/2024 г. на IV г.о.; определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3107/2020 г. на IV г. о.; определение № 1666/15.06.2023 г. по гр.д. № 170/2023 г. на IV г.о.; решение № 147/16.09.2019 г. по гр.д. № 1998/2018 г. на IV г.о. и др.) КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът за гражданска конфискация е отхвърлен или исковото производство е прекратено. В тази практика е разяснено, че КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането – предмет на делото по исковете по ЗОНПИ е частноправно. Прието е още, че в производството по ЗОНПИ, КОНПИ не брани интереси от по - висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Доколкото изводите на въззивния съд са в съответствие със сочената съдебна практика не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Последните два въпроса се отнасят до начина на определяне на адвокатското възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и до това обвързан ли е решаващият съд от практиката на СЕС и от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така обобщен и преформулиран този правен въпрос е от значение за изхода на настоящото производство, т.е. притежава характеристиките на правен въпрос и общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Спрямо него е осъществено релевираното допълнително основание, тъй като е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според същата, в хипотезата на безплатна правна помощ, възнаграждението на адвоката се определя от съда (определение № 599/20.10.2017 г. по ч. т. д. № 2487/2017 г. на ВКС, II т.о.; определение № 129/06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 4237/2021 г. на ВКС, III г.о.), като при определяне на размера на същото съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С– 438/22, задължително за съдилищата, той не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите могат да служат само като ориентир, като се преценяват от съда вида на спора, фактическата и правната му сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената от адвоката работа, наличието или не на процесуални усложнения (определение № 3259/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 823/2024 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 286/23.01.2025 г. по гр.д. № 1030/2024 г. на ВКС, III г.о. и др.). Въззивният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение несъответно на фактическата и правна сложност на делото, и вида и обема на извършената от адвоката работа, поради което по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване и атакуваното определение в тази му част следва да бъде отменено частично като неправилно за разликата над сумата 4 500 лв. до сумата 8 745. 46 лв.. Настоящият състав приема, че размерът от 4 500 лв. в достатъчна степен възмездява положеният от адвоката труд по делото, при съобразяване и с обстоятелството, че в една част иска за гражданска конфискация е уважен, а в друга – отхвърлен като неоснователен. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение