Определение № 244 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2017 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Б. М. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Пл. А. от САК обжалва в срок въззивното решение от 2.05.2017 год. по гр. д. № 6195/2016 год. на Софийския апелативен съд съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение от 12.08.2016 год. по гр. д. № 15498/2012 год. на Софийски градски съд е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че Н. С. С. е собственик по силата на влязло в сила решение по гр. д. № 2142/1995 год., с което е уважен иск по чл. 33 ЗС, на недвижим имот, представляващ апартамент № 6 в [населено място], [улица], подробно описан в диспозитива на решението, с избено и таванско помещения и 7.21/100 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е построена същата, представляващо парцел ІІ – 11, кв. 344, м. „Б.”, по плана на [населено място], касаторката е осъдена да предаде на Н. С. владението върху този апартамент, при условие, че последната й заплати сумата 11 982 лв., представляващи необходими и полезни разноски, до който размер й е признато право на задържане по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС и касаторката е осъдена да заплати на Н. С. сумата 10 595.50 лв., представляваща обезщетение за периода от 25.04.2008 год. до м. 10.2012 год. за ползване на 1/2 ид. ч. от описания имот, сумата 1 925 лв. за периода м. 10.2012 год. до 23.04.2013 год., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на целия имот, ведно със законната лихва от 24.04.2013 год. до окончателното плащане на сумите и направените по делото разноски в размер на сумата 8 100.95 лв. Със същото решение е отхвърлено възражението на касаторката за направени необходими и полезни разноски за имота за сумата над 11 982 лв. до предявената в размер на 35 892.76 лв. Касаторката поддържа оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Недопустимостта на обжалваното решение е обоснована с недопустимостта на предявения от Н. С. иск за собственост, с оглед наличието на влязло в сила решение по извършване на делба на процесния имот, с което същият е възложен в дял на праводателката на касаторката – съделителката в това делбено производство А. Д.-С.. С него въпросът за съсобствеността между нея и ищцата Н. С. е решен и не може да бъде пререшаван, позовавайки се на правните последици на влязлото в сила решение по извършване на делбата. Касаторката поддържа довод, че влязлото в сила решение по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС не представлява ново основание за предявяване на иска за собствеността на делбения имот, то може да е основание за отмяна на влязлото в сила решение по извършване на делбата, но не и за разрешаване на разрешения с нея спор за съсобствеността. Според касаторката искът по чл. 108 ЗС срещу нея е основан на преклудирани от силата на пресъдено нещо на решенията по съдебната делба факти, поради което и същият е недопустим. На второ място, касаторката поддържа оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон по отношение предпоставките по чл. 108 ЗС, вкл. и по отношение установеното от нея основание да е в имота – придобиване на правото на собственост и на основание придобивна давност от 1994 год. до настоящия момент, същата упражнява фактическата власт с намерението за своене, упражнявайки пълния обем правомощия на собственика. Оспорва като неправилни изводите на въззивния съд по отношение прекъсване, респ. спиране на придобивната давност по време висящността на делбеното производство, като евентуално счита, че дори и това да е така, то с решението по възлагане в дял на праводателката й на спорния имот, тези последици са заличени с обратна сила. Искането е за обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото, респ. неговата отмяна, като вместо това се постанови друго, с което искът за собственост бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените от касаторката разноски по делото. В изложението към касационната жалба касаторката поддържа, че произнасянето на въззивния съд по формулираните от нея правни въпроси е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика, вкл. и задължителна такава – решения на ВКС по чл. 290 ГПК, както и позовавайки се на значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, релевирайки наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК/редакция до изм. с ДВ бр. 86/2017 год./. Ищцата в производството, ответник по касационната жалба – Н. С. С., чрез пълномощника й адв. В. В., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по съображенията в представения писмен отговор – не е налице недопустимост на обжалваното въззивно решение, формулираните правни въпроси не са обуславящи изводите в него, представената съдебна практика не е относима към настоящия спор, евентуално и оспорва касационната жалба като неоснователна с искане обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: Въззивният съд отменил първоинстанционното решение и вместо това уважил предявения срещу касаторката ревандикационен иск и обусловените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за посочените суми и периоди, като приел, че ищцата Н. С. е установила в производството по делото заявеното придобивно основание – влязло в сила решение по чл. 33 ЗС за изкупуване на продадената на касаторката 1/2 ид. ч. от имота от съсобственика на първата А. Д., изплащане на определената в решението сума по изкупуването, с което конститутивното действие на това влязло в сила решение е настъпило. Съдът приел, че Н. С. е била собственик и на другата 1/2 ид. ч. от имота, което било безспорно между страните, а и установено с влязлото в сила решение по допускане на съдебната делба на имота между нея и съсобственика й А. Д.. С оглед на това и правата по решението за извършване на делбата, съгласно което имотът е поставен в дял на А. Д., няма как да се прехвърлят върху касаторката Б. С., тъй като тя вече е заместена в договорната връзка от Н. С.. При тази конкуренция на права, въззивният съд приел придобиването на такива от Н. С. да е противопоставимо на тези на касаторката, основани на сделката с А. Д. от 1994 год. и последващото възлагане в дял на същата по решението по делбата на същия имот. Въззивният съд отчел и обстоятелството, че последиците на изкупуването по влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС не са преклудирани от решението по извършване на делбата с възлагането в дял, преценявайки предхождащата влизането му в сила дата на приключване на устните състезание в делбеното производство. Поради това съдът приел, че ищцата се легитимира като собственик на спорния имот, ответницата, сега касатор, се намира в него без основание, противопоставимо на правата на ищцата – нито на основание сделката от 1994 год., нито на евентуалното основание придобивна давност с оглед висящото делбено производство, по време на което давност не тече както за праводателката й, така и за нея, като частен правоприемник, нито възлагането на имота в дял на праводателката й може да я ползва. С оглед основателността на иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд се е произнесъл и по осъдителните искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като присъдил обезщетения вместо ползване на имота в посочените в решението размери и периоди. По възражението за направените от ответницата разноски и подобрения в имота и за задържането му до заплащане на същите, въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, присъдил на основание чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗС такива, представляващи необходими разноски и увеличаващи стойността на имота, като до заплащане на общата им стойност признал право на задържане на имота от касаторката, ответник по иска за собственост. С оглед изложените в обжалваното решение съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че не е налице първото поддържано от касаторката основание за допускане на касационното обжалване - недопустимост на въззивното решение. Същото е постановено по предявен иск за собственост, основан на релевираните от ищцата придобивни основания, по които както първоинстанционният, така и въззивният съд, са се произнесли по същество, при липса на основания за извод за недопустимост на предявения иск поради наведените от касаторката доводи или за произнасяне по непредявен иск. С оглед релевантността за изхода на спора на въпроса за принадлежността на правото на собственост в лицето на ищцата на основание допуснатото изкупуване на продадената чужда идеална част /тази на съсобственицата А. Д./ и на основание наследство – за другата 1/2 ид. ч., с оглед зачетеното влязло в сила решение по допускане на делбата при равни дялове между съсобствениците Н. С. и А. Д., то поставеният от касаторката в изложението въпрос за значението на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на влязло в сила решение по допускане на делбата, както и такова по извършването й, по отношение разпоредения в хода на делбеното производство имот, при което съсобственикът е продал не само своята идеална част, но и частта на съсобственика си представлява правен въпрос, обусловил извода на въззивния съд за основателност на иска за собственост. Произнасянето по него в горната специфична хипотеза, както и това по поставения въпрос за придобивната давност относно чуждата идеална част в хода на делбеното производство между съсобствениците е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при липсата на съдебна практика, която да съдържа конкретно произнасяне точно по тях. Последното обуславя извода на настоящия състав за допускане на касационното обжалване по горните въпроси, представляващи израз на правомощието на касационната инстанция да уточни и конкретизира същите въз основа на поставените от касатора такива и във връзка със съображенията по тях, в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение