Определение № 2051 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 210/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Л. Е. Г., чрез процесуален представител адв.Н., срещу въззивно решение от 09.11.2022г., постановено по в.гр.д.№974/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 13.12.2021г. по гр.д.№9457/2020г. на Софийски градски съд, с което частично е отхвърлен предявения от Л. Е. Г. срещу ЗД“Бул Инс“АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба ЗД“Бул Инс“АД, чрез процесуален представител адв.И., в който оспора наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която частично е отхвърлен предявения от Л. Е. Г. срещу ЗД“Бул Инс“АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,, в която е отхвърлен иска й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 56 000 лв. до пълния размер от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на 21.02.2020 г. в [населено място], причинени виновно от С. Г., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество. С въззивното решение с влязлата като необжалвана част, след частична отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, е присъдена още сумата 32 000лв. обезщетение, при отчитане на приетата от въззивния съд спрямо първоинстанционното решение /с което е прието 70% съпричиняване/ по-ниска степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 30%. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по въпроса: за приложението на чл.52 ЗЗД. Изразява и несъгласие с изводите на въззивния съд по възражението за съпричиняване. Въззивният съд е приел за основателно и доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при изяснен механизъм на пътно-транспортното произшествие и при съпоставяне поведението на пострадалия пешеходец с това на делинквента – водач на МПС и отчитане приносът на всеки един от тях за настъпването на увреждането. Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд по релевираното възражение по чл.51, ал.1 ЗЗД не е основание за допускане на касационно обжалване. По правилността на тези изводи касационната инстанция не може да се произнася в производството по допускане на касационно обжалбане, а при разглеждане на касационната жалба, ако същото бъде допуснато. Не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: за приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдържанието на понятието „справедливост” като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, с ППВС №4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС се дават разяснения по тълкуването на чл.52 от ЗЗД относно понятието „справедливост”, което не е дефинирано в закона. По приложението на чл.52 ЗЗД практиката на ВС и ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Касаторът не сочи при определяне на размера на обезщетението несъобразяване от въззивния съд на обстоятелство, което да е относимо към определянето на конкретното обезщетение и да не е обсъдено от въззивния съд, а оплакванията са, че обстоятелствата не са отчетени в достатъчна степен от въззивния съд при определяне на размерите на обезщетенията, които оплаквания като касационни оплаквания могат да бъдат обсъждани при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато, но не и да обосноват достъп до касационно обжалване. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се посочи, че касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по поставения от касатора въпрос има формирана съдебна практика, включителна посочената от него в изложението, която съдебна практика не се нуждае от промяна. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.