Определение № 3121 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Д. С. против разпореждане №397 от 11.09.2023 г., постановено по в.ч. гр. д. № 343 по описа за 2023 г. на Окръжен съд-Смолян, I-ви въззивен граждански състав, с което е върната частната касационна жалба с вх.№2705 от 9.08.2023 г. срещу определение № 305 от 31.07.2023 г. на Окръжен съд-Смолян по същото дело. Жалбоподателката твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу разпореждане, което подлежи на обжалване съгласно чл.286, ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да върне частната касационна жалба на З. С., Смолянският окръжен съд е приел, че тя не изпълнила указанията да изложи основанията за допускане на касационно обжалване. Това разпореждане е правилно като краен правен резултат, но не по изложените в него съображения. З. Д. С. е предявила искове срещу „ЕВН-България-Топлофикация“ ЕАД за установяване недължимостта на вземанията по изпълнително дело № 561/2021 г по описа на ЧСИ П. С. И.. От поканата за доброволно изпълнение/стр.25 по описа на Пловдивския районен съд/ е видно, че задълженията по това изпълнително дело възлизат на 3 554,16 лв., от които: главница в размер на 1 677,94 лв., законна лихва 368,68 лв., 159,51 лв. неолихвяеми вземания,817,12 лв. присъдени разноски, 10 лв. деловодни разноски, 100 лв. разноски по изпълнителното дело и 420,91 лв. държавни такси. Смолянският районен съд е върнал исковата молба и е прекратил производството с определение № 461 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 293/2023 г. С определение № 305 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 343/2023 г. Смолянският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение. Следователно предмет на прекратеното производство са обективно съединени искове с цена до пет хиляди лева, поради което евентуалното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Затова според разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК не може да се обжалват с касационна жалба и определенията по делото, поради което частната касационна жалба е недопустима и подлежи на връщане. Без значение е, че в обжалваното разпореждане съдът не се е позовал на това основание за недопустимост на частната касационна жалба. В настоящото производство по обжалване на определения и разпореждания съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми, каквито са разпоредбите, уреждащи възможността за касационно обжалване/в този смисъл-мотивите на ТР №6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 251 от 24.04.2009 г. по ч. т. д. № 290/2009 г. на II ТО/. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение