Определение № 63 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 40/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигнат от Административен съд София-град спор за подсъдност относно компетентния да разгледа подадените от Ц. З. Л. срещу Патентно ведомство на Република България обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение за вътрешно съвместителство за длъжността "директор" на Дирекция "Административно-правни дейности" за периода от 16.08.2022 г. до 31.08.2022 г. с цена на иска 200лв., както и обезщетение за забава за периода от 01.09.2022г. до 30.04.2025г. с цена на иска 66лв. С Определение № 11153 от 20.03.2026 г. по гр. дело № 19149/2025г. СРС, 148 състав е прекратил производството и е изпратил исковата молба за разглеждане от Административен съд София – град, приемайки, че спорът не му е родово подсъден. Като мотиви СРС е посочил, че съгласно чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, подсъдността на споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, е на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт. Приел е, че останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125 ЗДСл, се предявяват по общия исков ред /т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ВАС и ВКС/. Според СРС, въпросът относно заплащането на възнаграждението на съответния държавен служител за изпълняваната от него длъжност, както и възнаграждението, което се дължи при условията на чл. 16, ал. 3 ЗДСл за работа по вътрешно съвместителство, представлява част от съдържанието на служебното правоотношение. С Определение № 18889 от 15.05.2026 г. по адм. д. № 5185 по описа за 2026 г. АССГ е прекратил образуваното пред него производство и е повдигнал спор за подсъдност с аргумент, че на административните съдилища са подсъдни единствено имуществените спорове по чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл, т.е. споровете относно обезщетение за времето, през което държавният служител не е бил на служба поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да разгледа спора по предявените от Ц. Л. обективно съединени искове срещу Патентно ведомство за заплащане на възнаграждение за работа по вътрешно съвместителство е общият съд, в случая Софийският районен съд. Касае се за предявена имуществена претенция за заплащане на определена парична сума за престиран допълнителен труд по служебното правоотношение, поради което е приложима разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл., според която имуществените спорове по този закон се предявяват по общия исков ред /т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ВАС и ВКС/. На административните съдилища са подсъдни единствено имуществените спорове по чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл, съответно чл. 122 ал.3 от ЗДСл, т.е. споровете относно обезщетение за времето, през което държавният служител не е бил на служба поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение или не е бил допуснат до работа след възстановяване на заеманата длъжност. От казаното следва, че в приложното поле на нормата на чл. 125 от ЗДСл., която е обща спрямо посочените разпоредби на чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл. и чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. /т. 6 от ТП № 2/15 г. на ВКС и ВАС/, остават имуществените спорове, които не са свързани с незаконни актове, действия или бездействия на административни органи, а процесният спор е именно такъв, каквито аргументи е изложил и АССГ в повдигнатия спор за подсъдност. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд