Определение № 150 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6209/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Л. С. К., С. И. К. и В. И. К., чрез процесуалния им представител адв. А. М. от САК, са подала касационна жалба срещу решение № 1303 от 23.06.2014 г. по гр. д. № 1112/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 20.12.2014 г. по гр. д. № 8818/2011 г. на СГС, с което касаторите са осъдени да ревандикират на И. Л. З. 1/3 ид. ч. и на Б. Л. З. ½ ид. ч. от магазин с площ от 100.50 кв. м., намиращ се в ляво на първия етаж от сградата, построена в [населено място], [улица], преустроен в кафе-аперитив, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, в която е построена, съставляващо УПИ VІ-17, в кв. 213, м. „Западно направление”, по плана на [населено място]. Релевирани са доводи за недопустимост на решението и за неправилност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска да се допусне касационна проверка на решението по разрешените с него въпроси групирани в три групи: І. процесуалният въпрос - допустим ли е предявения ревандикационен иск, след като между същите страни има образувано гр. д. по предявен по-рано иск за делба на същия имот. Поддържа се, че той е разрешен в противоречие с задължителната практика, което обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. ІІ. Втората група въпроси са: 1. с какви доказателствени средства може да се установи апорт на недвижим имот в събирателно дружество; може ли този факт да се установи с писмени доказателства, съставени към момента на национализацията на имота; само формалният акт за внасяне на имота ли е годно доказателствено средство за прилагане презумпцията по чл. 74, ал. 3 от ТЗ от 1987 г., отм. или извод за това може да се направи и от съвкупната преценка на всички доказателства, относими към този факт, като опис, подписан от двамата съдружници към момента на национализацията на имота, индивидуални описи на съдружниците, съставени при национализацията, извлечения от баланси, сведения, писма, декларации докладни записки и др., включително и съставените след национализацията; 2. Допустимо ли е доказването на съществуването на събирателно дружество с писмени доказателства, различни от доказателство за регистрацията на дружеството по чл. 71 от Търговския закон (отм.) и дали то има декларативно или конститутивно значение. Тези въпроси се определят като такива от значение за точното прилагане на закона - основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се мотивира с това, че разрешаването им е от значение за формиране на единна и безпротиворечива практика, по въпросите за доказване съществуването на правния субект – събирателно дружество при действието на ТЗ от 1897 г. (отм.), което е от значение при разрешаване на конкуренцията при заявени реституционни права по чл. 3 ЗВСОНИ. Формулираните в раздел ІІІ на изложението процесуалните въпроса са: 1. следва ли ищците да конкретизират реституционното основание, на което се позовават или е достатъчно да се направи само твърдение, че черпят права от реституция и наследяване; 2. задължен ли е ищецът да проведе пълно и главно доказване относно принадлежността на правото на собственост на построена в имота след закупуването му сграда, при направено оспорване на правото на собственост и довод за апортиране на имота в събирателното дружество. В раздел ІV са формулирани процесуалнните въпроси: 1. задължен ли е първоинстанционният съдът да даде изрични указания на основание чл. 146, ал. 2 ГПК за фактите, които страната следва да докаже или общото указание, че ответниците следва да установят права, които изключват правата на ищците, е достатъчно; 2 задължен ли е въззивният съд при потвърждаване на първоинстанционното решение да излага свои мотиви за това дали ответниците владеят имота без основание или е достатъчно по реда на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд. Иска се допускане по тези въпроси на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въпросите в раздел ІІІ са разрешени в противоречие с възприетото в Р № 108 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г. и на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а въпросите в раздел ІV – в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 415 по гр. д. № 1332/2010 г. и решение от 08.11.2011 г. по т. с. № 823/2010 г. на ВКС. Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното: Ревандикационният иск е предявен от И. Л. З. и Б. Л. З., за ревандикиране на 5/6 ид. ч. от магазин със застроена площ от 100.50 кв. м., намиращи се на първия етаж от жилищната сграда, построена в УПИ VІ-17 в кв. 213 по плана на [населено място], м. „Западно направление”, с площ от 497.5 кв. м. и с административен адрес [улица]. Позовават се на придобиване на правото на собственост на основание наследствено правоприемство и реституция. За да уважи иска съдът е приел за установено, че наследодателят на ищците Л. З. В. е сключил договор за покупко-продажба на описания недвижим имот на 23.03.21946 г., за което е съставен н. а. № 39, т. ІV нот. д. № 584/1945 г. При сключването му е действал от свое име. Същата година м. март е написал насрещно писмо до С. Х. Я., наследодател на ответниците по иска, в което е заявил, че имотът, описан в н. акт. № 39, е закупен със средства на сдружението „Печатница изгрев” и за сметка на тях двамата при права ...”по наполовина”, като при сключване на договора е действал като скрит пълномощник на Я.. След придобиването на имота на основание одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение от 03.05.1946 г. В. е построил в имота масивна двуетажна жилищна сграда, в която се намира процесния магазин. От представено удостоверение от А. при ГД за изграждане на София се установява, че сградата е завършена на 03.11.1947 г. По делото са приети като доказателства: договор от 18.09.1939 г. за учредяване на занаятчийско събирателно дружество; занаятчийска регистрационна карта, съставена на 06.09.1947 г. за регистриране на занаятчийско заведение, в което се извършва печатарство. Картата е съставена на основание закона за занаятите и правилника за прилагането му; кратки сведения от 21.08.1940 г. за актива и пасива на фирмата, в които е отразено, че печатница „И.” на З. и Я. с адрес „Св.Н.” № 8 е събирателно дружество, регистрирано пред Софийска голяма община като занаятчийско предприятие под № 5995 от 29.08.1939 г. и не притежава недвижимо имущество, който документ е съставен от информатор Т. (л. 109); опис на недвижимите имоти на печатница „И.” от 24.12.1947 г., в който са описани и имота на [улица] и построените в него сгради (л. 113); опис на недвижимото и движимо имущество на Л. В., съставен на 25.12.1947 г., в който е описал като лично имущество имота на ул. С.” 42-44 с една довършена масивна постройка, като и това, че ...”имотът е апортиран в съдружието Печатница „И.” с договор от 01.09.1946 г. за увеличение на дружествения капитал и за откриване на кредит с посочена в договора стойност от 1 000 000 лв.”; Пояснение към нарочен баланс на печатница „И.” съставен на 31.08.1948 г. Установено е, че печатницата е била национализирана на основание ЗНЧИМП, по данни от списъка към него (ДВ бр. 307 от 27.12.1947 г.) Със заповед № РД-57439/12.02.1993 г. на кмета на София Столична голяма община е разпоредено отписването му от актовите книги за държавна собственост. С решение от 20.12.2013 г. по гр. д. № 8818/2011 г. Софийски градски съд е уважил иска. Приел е, че не се установява по несъмнен начин, имотът да е бил апортиран в сдружението по предвидения в чл. 74 от ТЗ от 1897 г. – чрез съставяне на опис, подписан от всички членове на дружеството, в който да е вписан имота. За неоснователно е намерил възражението, че целия имот (терен и сгради) е бил национализиран като имущество на юридическото лице – събирателно дружество Печатница „И.”, както и че ответниците не са ангажирали доказателства, от които да се направи извод, че те са собственици на имота. Приел е, че не е доказано твърдението, че Л. В. е действал като скрит пълномощник на Я. или на дружеството при закупуване на имота. След съвкупна преценка на установените факти е направил извод, че към момента на одържавяването имотът е бил собственост на Л. В., поради което на основание ЗВСВОНИ е реституиран в полза на наследниците му, а не на съдружниците в събирателното дружество. Въззивният апелативен съд след като е извършил също преценка на доказателствата е достигнал до същите изводи относно това бил ли е апортиран имота в събирателното дружество. По отношение на представеното насрещно писмо е приел, че то съставлява начало на писмено доказателство, а не обратно писмо, тъй като е подписано само от лицето, сключило сделката, както и че от представените писмени доказателства не се установява да е налице акт, с който имотът да е внесен в събирателното дружество съгласно чл. 74 от ТЗ. Мотивирал е извода, че имотът не е бил апортиран в дружеството преди национализацията му с това, че в описа от 25.12.1947 г., подписан от съдружника Л. В., недвижимият имот на [улица] е описан като негов личен имот. Поставеният процесуален въпрос в раздел І относно допустимостта на предявения иск е разрешен при правилно прилагане на закона и в съответствие с трайната и задължителна практика. В този смисъл е и решението, на което е направено позоваване № 66 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 5605/2013 г. на ВКС, в което също е прието, че предявяването на вещен иск по време висящността на иск за делба на същия имот е допустим. В случая е предявен ревандикационен иск, обоснован с довод, че ищците са изключителни собственици на имота и той се владее без основание от ответниците. Спорът за принадлежността на правото на собственост върху този имот е предмет на разрешаване и в образувано по-рано производство за делба на същия имот, но това не ограничава лицето, което твърди че е изключителен собственик на имота, да защити правата си с ревандикационен иск. В съдебната практика, а също и в правната доктрина трайно е прието, че спора за принадлежността на правото на собственост върху даден имот може да бъде съединен за съвместно разглеждане с иска за делба; може да бъде заявен преди него, както и по време висящността на предявен самостоятелно иск за делба. В последната хипотеза предявяването на вещен иск е основание за спиране на делбеното производство. В конкретния случай допустимостта на предявения ревандикационен иск е обусловена и от това, че касаторите са поискали делба на описания по-горе магазин, поддържайки че той е съсобствен, а ответниците по иска за делба считат, че са индивидуални собственици на имота и не е налице съсобственост по отношение предмета на иска за делба. Съобразно изложеното този въпрос не съставлява основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка. Поставените два въпроса в раздел ІІ на изложението (допустимо ли е съществуването на събирателно дружество да се доказва с писмени доказателства, различни от доказателство за регистрацията на дружеството по чл. 71 от Търговския закон (отм.) и дали регистрацията има декларативно или конститутивно значение) обуславят основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка. По тях няма формирана задължителна практика и те са от значение за точното прилагане на материален закон, при действието на който са възникнали правоотношения, релевантни за приложението на ЗВСОНИ. Процесуалните въпроси по раздел ІІІ не обуславят основание за допускане на касационна проверка. Ищците са посочили основанието за придобиване на вещни права върху имота, ревандикация на който претендират. Въпреки използването на общото понятие реституция, те са конкретизирали реституционния закон и са посочили и обстоятелствата, на които основават претенцията си, поради което предмета на спора е очертан от съвкупността на заявеното основание и правопораждащи факти. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищците носят тежестта за установяване на заявените от тях факти. Преценката на установените факти и изводите за това, какви права произтичат от тях, е основание по чл. 281 ГПК за касиране на решението, а не общо основание за допускане на касационна проверка. Обуславя основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поставеният процесуален въпроси по т. 1 в раздел ІV. Съдът в производството по подготовка на делото с определение, постановено в закрито заседание на основание чл. 140 ГПК, се е произнесъл по фактите, които не подлежат на доказване и по доказателствените искания на страните, които са били за допускане на гласни доказателства. Относно останалите факти, на които са се позовали страните, не е давал указание за ангажиране на доказателства за установяването им. В изготвения доклад по делото на 13.03.2012 г. не е посочено, кои факти подлежат на доказване. В първото съдебно заседание, проведено на 14.06.2012 г., е разпределена доказателствената тежест между страните за доказване на претендираните от тях права върху имота с общо указание, че всяка страна следва да докаже твърдяните от нея факти. Възприетия от въззивния съд подход за изпълнение задължението по чл. 146 ГПК е в противоречие с формираната задължителна практика и обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него. По въпрос 2 от раздел ІV – Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд. В. производство се е развило в параметрите определени с въззивната жалба. В нея са направени доводи за необоснованост на извода, че имотът е собствен на ищците на основание наследяване и реституция и че не е бил апортиран в събирателното дружество. По тези въпроси въззивния съд се е произнесъл след като е направил самостоятелна преценка на установените факти и въз основа на това е извел правните си изводи. Наред с това фактът, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота, ревандикация на който се иска, е обявен за безспорен между страните с определението по чл. 140 ГПК. Този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.