Определение № 384 от 03.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 3024/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Р. У. от [населено място], общ.Сатовча, срещу решение №2189 от 27.09.2019г., постановено по в.гр.д. №4776/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е потвърдено решение от 07.06.2018г. по гр.д.№5062/2017г. на СГС, ГО, І-14 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете на Е. У. против Гаранционен фонд, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че в производството пред СГС са били ангажирани доказателства относно всички факти, свързани с настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка между злополуката и претърпените от ищеца вреди. Акцентира се върху заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза, съгласно което причина за произшествието са неправомерните действия на водача на л.а.”БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] – С. К., който е привел автомобила в движение на заден ход с отворена предна лява врата в момент, в който пострадалият У. се е намирал зад нея. Отделно се сочи, че съдът е следвало да съобрази, че приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство е официален свидетелстващ документ и да отчете решаващите в него изводи на наблюдаващия разследването прокурор. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси, за които касаторът твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК във вр. с т.10 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ВКС, ОСГК, а именно:

1. „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди приетата по делото автотехническа експертиза и да изложи съображения, защо не я възприема?”

2. „Следва ли съдът да приема изготвената по делото автотехническа експертиза ако счита, че заключението на вещото лице, изготвено на базата на приетите по делото писмени доказателства, не следва да бъде кредитирано?”

3. „При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид приетата по делото в цялост автотехническа експертиза, изготвена на база приетите от съда писмени доказателства, касателно механизма на процесното ПТП?”

4. „При наличието на въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да назначи и изслуша съдебна експертиза за изясняване на обстоятелствата по делото, ако кредитира приетата в първоинстанционното производство експертиза, но счита, че същата не следва да бъде вземана предвид при постановяване на решението?”

5. „Следва ли въззивният съд да назначи и изслуша съдебна експертиза за изясняване на доказателствата по делото, при неизясненост на делото от фактическа страна и при наличието на наведено оплакване във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение?”

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника Гаранционен фонд – [населено място], в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси се отнасят до правилността на обжалваното решение. Отделно се сочи, че касационната жалба е неоснователна, доколкото въззивният съд е разгледал в съвкупност и поотделно всички събрани пред първата инстанция гласни и писмени доказателства. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от 350лв.

Не е представен писмен отговор на касационната жалба от третото лице. помагач на ответника С. С. К..

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 07.06.2018г. по гр.д.№5062/2017г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Е. Р. У. против Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.11 във вр. с ал.1, т.2, б”А” КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД за сума в размер на 26 000лв., представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 05.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и лихва за забава размер на 398лв. за периода от 28.02.2017г. до 24.04.2017г.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени главния и акцесорния иск на Е. У., въззивният съд е посочил, че ищецът не е доказал наличието на всички елементи от фактическия състав по чл.288, ал.11 във вр. с ал.1, т.2, б”А” КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ответния Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Позовавайки се на правилата за доказателствената тежест въззивният състав е посочил, че в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване с надлежни доказателства, както настъпването на събитие, представляващо застрахователен риск по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите, така и твърдените увреждания, изразяващи се в претърпяната травма на глезенната става. Според съда това не е сторено нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

Въззивният състав е отразил, че представеното постановление за прекратяване на наказателно производство, не е задължително за гражданския съд, както и че същото не установява настъпването на твърдяното от ищеца ПТП по смисъла на ЗДвП и КЗ (отм.). Според съда приложените протоколи за разпит на пострадало лице и свидетел в досъдебно наказателно производство не са годни писмени доказателства в настоящото гражданско производство, още повече че същите са изключително противоречиви досежно факти, относими към механизма на евентуалното ПТП. Апелативният състав е посочил, че от показанията на разпитаната свидетелка Г. У. – съпруга на ищеца, преценени съобразно нормата на чл.172 ГПК, също не се доказва настъпването на застрахователното събитие, тъй като свидетелката не е очевидец, а фактите и обстоятелствата досежно злополуката е узнала от съпруга си.

В обжалваното решение е посочено, че въззивният състав кредитира заключението на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, но приема, че същото не съставлява годно доказателствено средство досежно настъпване на ПТП, отчитайки факта, че заключението е изготвено въз основа на посочените по-горе писмени и гласни доказателства, от които не се установява твърдяното от ищеца застрахователното събитие. Според съда в конкретния случай настъпването на пътнотранспорното произшествие на 05.10.2015г. е следвало да бъде доказано с изготвен констативен протокол по чл.125, ал.1, т.1 от ЗДвП или с протокол за оглед на местопроизшествие, каквито писмени доказателства не само не са представени от ищеца, а и не се твърди, че са били съставени.

Отделно въззивният състав е приел за недоказан факта, че ищецът е претърпял травма на глезенната става. Посочил е, че по делото не са представени медицински документи за извършен медицински преглед, за поставена диагноза и за проведено лечение. Съдът е отразил, че заключението на вещото лице по допуснатата пред първата инстанция медицинска експертиза е изготвено без да са проверявани медицински документи в лечебно заведение, в което е оказана медицинска помощ на ищеца, от които да може да се направи извод досежно претърпяната от него травма.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните в изложението към касационната жалба основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК твърдението на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.

Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Решаването на спора от въззивния съд с оглед правилата за доказателствената тежест, за доказателствената сила на представените писмени доказателства и за оценката на заключенията на вещите лица, не е в явно нарушение на процесуалните разпоредби в ГПК. Отделно следва да се има предвид, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не сочи съображения за твърдяната от него очевидна неправилност на решението, различни от тези, изложени в касационната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт като касационно основание по чл.281,т.3 ГПК

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Нито един от първите три поставени от касатора въпроси, свързани с оценката на приетото пред първата инстанция заключение на вещото лице по извършената автотехническа експертиза и неговата доказателствена сила, не е решен в противоречие с практиката на ВКС и задължителната практика на ВС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът изчерпателно е изложил мотиви защо приема, че заключението не следва да бъде ценено като годно доказателство, установяващо настъпването на застрахователното събитие, което е в правомощията на съда съобразно чл.202 ГПК, независимо от обстоятелството, че експертизата е била допусната и че заключението не е било оспорено. Изводът на въззивния състав, че при липсата на писмени и гласни доказателства, годни да установят факта на злополуката, тези доказателства не могат да бъдат заместени от заключението на вещото лице за възможния механизъм на произшествието, не е в противоречие с постановките в т.10 от по тълк.д. №1/2000г. на ВКС, ОСГК. Съдът назначава автотехническа експертиза за установяване механизма на произшествието (за което са необходими специални знания), а не за установяване, че твърдяното ПТП се е случило.

Не покриват общия и допълнителния селективни критерии по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросите №4 и №5, касаещи задължение на въззивния съд служебно да назначи експертиза при неизясненост на делото от фактическа страна. И в двата въпроса се съдържа твърдение, че с въззивната жалба е наведено оплакване за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата за установяване факта на застрахователното събитие. Внимателният прочит на въззивната жалба на Е. У. сочи, че (независимо от общото оплакване за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон), оплакванията на въззивника са за необоснованост на обжалваното решение и нарушение на материалния закон относно презумпцията за вина по чл.45 ЗЗД. Във въззивната жалба се твърди, че от всички събрани по делото доказателства, които са последователни и непротиворечиви, фактическият състав на деликта е доказан по безспорен начин, поради което изводите на първоинстанционния съд са неоснователни и неправилни. В случая не е налице хипотезата по т.3 от ТР по тълк.д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, задължаваща въззивния съд да събира допълнително доказателства, тъй като липсва оплакване и съображения във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция конкретно процесуално нарушение, от което да може са се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Независимо от горното следва са се отбележи, че въззивният състав е приел за недоказан по делото и факта на получаване на твърдяната от ищеца травма на глезенната става. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК липсва въпрос относно този аргумент на съда за неоснователност на исковете, който е от самостоятелно значение за спора, доколкото вредоносният резултат също е елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд по чл.288, ал.1 КЗ (отм.).

На основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответния Гаранционен фонд сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Настоящият състав отчита обстоятелството, че спорът пред касационната инстанция приключва без провеждане на открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,