Определение № 50088 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба с вх.№ 5522/13.06.2022 г. от Прокуратура на Република България срещу решение № 87/12.05.2022 г. по гр.д.№ 92/2022г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 231/02.12.2021 г. по гр.д.№ 240/2021 г. на Окръжен съд Сливен в частта, в която е уважен иск на Т. М. Й. Г. против Прокуратурата на Република България за неимуществени вреди от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от съда и за критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която препраща чл.4 ЗОДОВ.Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС. От Т. М. Й. Г., чрез адвокат М. А. от АК-Ямбол, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и твърди, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че е основателна, като претендира сторените разноски. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че по ДП № 83-ІV-3/2007 г. на ВОП Сливен, с постановление от 14.12.2007 г., Т. М. Й. Г. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.195, ал.2, вр.с ал.1, т.2, 4 и 5 НК и задържан с още две лица за 72 часа. На 17.12.2007 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена на 27.12.2007 г. в „парична гаранция” от 5000 лева и забрана да напуска пределите на Република България. С писмо от 18.02.2008 г., съдът е уведомен, че обвиняемият е напуснал страната и е във Федерална Република Германия. Въз основа на внесения обвинителен акт срещу ищеца е било образувано НОХД № 65/2008 г., в което той е признат за виновен, но на 05.10.2010 г. присъдата е отменена от Военно-апелативен съд София и делото е върнато на прокуратурата, след което е била постановена оправдателна присъда по НОХД № 5/2013 г., която е потвърдена от Военно-апелативния съд София и Върховния касационен съд с окончателно решение от 01.06.2016 г. При тези релевантни за спора обстоятелства - продължителността на наказателното преследване, с оглед поведението на обвинените лица и издадената в тази връзка европейска заповед за арест, вида и тежестта на обвиненията, степента на въздействие върху емоционално състояние на пострадалия и широкото разгласяване на случа, въззивният съд приема, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е в размер на 30 000 лева, което се дължи със законната лихва от постановяване на оправдателната присъда - 01.06.2018 г., до изплащане на сумата. При тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, за критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която препраща чл.4 ЗОДОВ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение