Определение № 607 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4925/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 29.05.2015г. по в.гр.д.№191/2015г., с което е обезсилено решение №1201/23.12.2014г., постановено по гр.д.№6673/2013г. по описа на Пернишкия районен съд в частта, с която е признато за установено по иск, предявен от С. Б. Р. против „Б. ТМ-Р.“ПАД, че дружеството не е собственик на апартамент №72, [жилищен адрес] на [улица]в [населено място] и е отменен констативен нотариален акт №173, т.II, рег.№1471, дело №335/23.05.2007г. на нотариус И. И. и производството по делото в тази част е прекратено. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос, свързан с приложението на чл.440 ГПК в противоречие с практиката на ВКС, като е приел, че предявеният иск е недопустим поради фактическото владение на имота, както и по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск като средство за защита на фактически състояния, включително и в хипотеза, при която ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот по реда на исковата защита на чл.440 ГПК за защита на фактическо състояние със сила на пресъдено нещо, при което третото лице владее имота на правно основание и твърди, че ответникът-длъжник не е собственик, тъй като не са налице кумулативните предпоставки на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъл на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: По реда на чл.124 ГПК, вр. чл.440 ГПК е предявен иск за признаване, че „Б. ТМ-Р.“ не е собственик на процесния имот, за отмяна на констативен нотариален акт, както и за признаване по отношение на дружеството, че С. Б. Р. е придобила по давност правото на собственост върху имота поради непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 10 години, считано от 10.05.1996г. до 10.05.2006г. С постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният иск за признаване правото на собственост на С. Б. Р. е отхвърлен. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното решение е прието, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от търсената защита. Изложени са съображения, че в чл.440 ГПК е уредена специална искова защита на трети спрямо изпълнителното производство лица, приложима в случаите, при които изпълнението е насочено върху имущество, върху което третото лице заявява самостоятелни права, които права биха отпаднали в случай на изнасяне на имота на публична продан. Прието е, че необходима предпоставка за допустимостта на иска е изпълнителното производство да е образувано и висящо, както и вещта да се държи от длъжника. В случай, че третото лице упражнява фактическа власт върху имота е прието, че то може да защити правата си чрез жалба по чл.435, ал.4 ГПК, но не и с отрицателен установителен иск. Прието е, че искът би бил недопустим поради липса на правен интерес дори да се приеме, че правната му квалификация е чл.124 ГПК,, тъй като наред с отрицателния установителен иск е предявен и положителен такъв-за признаване за установено, че ищцата е собственик на имота, който е отхвърлен и решението на първоинстанционния съд в тази част не е обжалвано, т.е. с влязло в сила решение са отречени претендираните от ищцата права върху имота и съответно евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск няма да има за последица защита на правата й и да рефлектира върху имуществената й сфера. С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за значението на фактическото владение за допустимостта на отрицателния установителен иск, предявен по реда на чл.440 ГПК в хипотеза, при която изпълнението е насочено върху недвижим имот. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на конкретния случай, а именно с оглед твърденията на предявилото иска лице, че упражнява фактическата власт върху имота за себе си, както и с оглед съображенията на въззивния съд за недопустимостта на иска, основани на констатацията, че предявеният при условията на обективно съединяване положителен установителен иск е отхвърлен. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение