Определение № 2496 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби с вх. № 9196 от 21.08.2024 г., и вх. № 9930 от 12.09.2024 г., подадени от И. Х. В. чрез пълномощниците адв. К. и адв. С., срещу решение № 335 от 15.07.2024 г. по в.гр.д. № 383/2024 г. на ОС - Русе, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 228 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 5427/2023 г. на РС – Русе за осъждане на И. В. да предаде на Ю. Т. Ш. владението върху собствения му имот - апартамент № 14 на петия етаж в жилищен блок „П.“, комплекс „В.“, [улица]в [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, на основание чл. 108 ЗС. В касационната жалба, подадена чрез адв.С., се сочи наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че исковата молба е предявена от лице без активна процесуална легитимация, както и че въззивният съд не е обсъдил всички наведени възражения относно значението на сключения договор за наем между бащата на ищеца и ответницата за вида на упражняваната фактическа власт върху имота. Поддържа липса на пълен и всестранен анализ на свидетелските показания и погрешност на крайните изводи на въззивната инстанция, че ответницата не е демонстрирала спрямо ищеца преобръщане на държането си във владение. В касационна жалба, подадена чрез адв.К. се излагат допълнителни факти в подкрепа на тезата за обективна невъзможност за манифестиране на владението, както и становище по същество. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски. Към всяка от касационните жалби е приложено изложение, в което се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 30 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелецът да направи достояние намерението си за своене? 2/ Допустимо ли е приемането на писмено доказателство (удостоверение за натурализация на британски гражданин), издадено от чужда държава и представено в превод на български език, без заверка „Апостил“? 3/ Допустимо ли е съдът да мотивира крайния си извод въз основа на писмени доказателства, издадени на лице, което не е страна в правния спор? 4/Учреденото в полза на лице „право на обитаване на имот“ включва ли правомощието това лице, да се събират плодовете от имота (да го отдава под наем)? 5/ Съставлява ли необоснованост на решението несъобразяването и оставянето без коментар на практиката на съдилищата, вкл. и на ВКС? При несъобразяване с тази практика следва ли съдът да коментира причините за съобразяване или несъобразяване с практиката? 6/ Съставлява ли необоснованост и неправилност на решението на втората инстанция липсата на мотиви по доводите и съображенията на страните по делото, както е сторено с писмените бележки пред РОС? 7/ С оглед приложението на чл. 127 ГПК, задължен ли е съдът да поиска от ищеца да посочи актуалния си адрес с оглед защита правата на другата страна? При липса на данни относно адреса и гражданската регистрация на ищеца, следвало ли е да не се дава ход на делото, а да се даде срок на ищеца за изправяне на тези непълноти на ИМ, и при неизправяне - делото да се прекрати? 8/ Следва ли съдът да изследва право- и дееспособността на ищеца, ако ответникът възрази и твърди, че ищецът не е право- или дееспособен по редица причини? 9/ Има ли представителна власт упълномощеният адвокат на ищеца, ако не е доказана безспорно право- и дееспособността на ищеца? Основателен ли е отказът на съда за назначаване на графични експертизи по отношение подписа на ищеца в пълномощните и Н..акт № 45/1983 г., които визуално са различни и нарушават ли правото на защита на ответника тези откази на съда. 10/ Следва ли съдилищата да приемат като годно доказателство документ /в случая Сертификат за натурализация на гражданин/, който не е снабден нито с Апостил, нито с Декларация за идентичност на имена, нито с адрес на съответното лице в държавата, чийто гражданин твърди, че е; нито какъвто и да е документ от тази държава, който да удостоверява валидността на Сертификата, а също така, документ, който е с неясен печат и без заверка на български дипломатически власти в съответната държава? 11/ Следва ли съдът да обследва съмнителни обстоятелства относно психическото състояние на ищеца, който за повече от 30 години нито веднъж не е посетил България, дори за погребението на родителите си и липсват каквито и да е писмени документи, че е поддържал някаква връзка с тях /родителите/ - писма, телеграми, картички и пр.? Следва ли да се провери и обстоятелството, че пълнокръвният брат на ищеца е психически болен, недееспособен и е въдворен в психиатрично заведение, а бащата се е самоубил, хвърляйки се от висок етаж, и дали всичко това не се дължи на наследствени психични изменения, които без съмнение биха засегнали и ищеца по делото? 12/ Длъжен ли е бил съдът да издаде съдебно удостоверение, чрез което да се снабдим от Гранична полиция с друго удостоверение относно преминаването на българската граница от ищеца за времето от м.декември 2023 г. - до м.януари 2024 г? 13/ Правилно ли съдът не изследва въпроса дали ищецът след Брекзит на Великобритания, чийто гражданин твърди, че е, има право да притежава имоти в България, въз основа на сделка, предхождаща Брекзит, както и на имоти, получени по наследство след смъртта на родителите си? Както и въпросът - откъде съдът приема обстоятелството, че ищецът е приел наследството от родителите си, без да се приложи чл.48 и сл. от ЗН? 14/ Следва ли да се изиска изрично пълномощно с актуална дата между Р. Д. Д. и неговия адвокат за касационната инстанция? 15/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички искания и възражения на страните и да изложи мотиви по тях? В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Предмет на делото е иск по чл. 108 ЗС, предявен от Ю. Т. Ш., гражданин на Великобритания с имена Д. Д. Р., срещу И. Х. В. с искане ищецът да бъде признат за собственик на апартамент № 14 на пети жилищен етаж в блок „П.“ в [населено място] и ответницата да бъде осъдена да му предаде владението върху апартамента. Първоинстанционният РС - Русе уважил исковата претенция по съображения, че ответницата не е упражнявала владение върху имота, тъй като фактическата й власт се основавала на наемно правоотношение без намерение за своене. За да потвърди този резултат въззивният съд приел от фактическа страна, че ищецът Ю. Т. Ш. се легитимира като собственик на апартамента с нотариален акт № 45 от 1.04.1983 г., с който собствеността му била прехвърлена от неговия баща Т. С. Ш. срещу задължение за издръжка и гледане като продавачът си запазвал правото да обитава спалнята и да ползва сервизните помещения. Бащата на ищеца Т. С. Ш. починал на 29.06.2022 г. Ищецът Ю. Т. Ш. живеел от 30 години във Великобритания и придобил британско гражданство по натурализация под името Д. Д. Р. – удостоверение от МВР на Великобритания. За имота бащата на ищеца Т. С. Ш. е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008, 2009, 2011, 2012, 2013, 2015 и 2016 години, в Приложение № 4 към които (доходи от наем или друго възмездно ползване) е деклариран годишен доход в размер на 1560 лв., като са вписани трите имена и ЕГН на ответницата И. Х. В. като наемател на стая и кухня по „П.“ или само личните й данни. Последната била вписана като платец на наем и в Приложения № 4 към годишните данъчни декларации на Т. Ш. за периода 2012 – 2021 г., представени от НАП. До 2019 г. включително данъкът за апартамента бил заплащан от бащата на ищеца, а ответницата И. В. е заплатила на 1.02.2023 г. данъка за апартамента за предходните три години. Прието е, че на 9.05.2023 г. ответницата се снабдила с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка за собственост върху процесния недвижим имот, придобит по давност. При тези факти и въз основа на съвкупната преценка на писмените и гласни доказателствени средства въззивният съд извел извод за основателност на предявения ревандикационен иск по съображения, че ответницата е живяла в апартамента на основание договор за наем, сключен с бащата на ищеца като държането на наемателката не е трансформирано във владение. За да направи този извод, въззивният съд се позовал на писмените доказателства, обсъдени в съвкупност с показанията на свидетеля С. Г., установяващ, че ответницата наричала бащата на ищеца свой хазяин и търсила контакт с ищеца, за да договори покупка на апартамента. Приел, че тя не е демонстрирала държане на имота като свой в продължение на десет години преди снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и намерението й за своене не е било явно нито спрямо ищеца, който е бил в чужбина, нито спрямо неговия баща, докато е бил жив. В този смисъл и постановил решението си. При тези правни изводи, мотивирали въззивния съд да потвърди осъдителното решение, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросът как следва да се демонстрира владение спрямо трайно отсъстващ собственик, е неотносим, тъй като не съответства на приетото от въззивния съд, че ответницата е била в наемно правоотношение с носител на вещното право на ползване на имота. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните не осъществява специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите относно приемане на писмено доказателство без апостил не са относими, тъй като съдът не е основал решението си на това доказателство. Още в исковата молба ищецът е посочил трите си имена и ЕГН, поради което въпросът за идентичността на българския гражданин Ю. Т. Ш. с Д. Д. Р. от Великобритания е бил неотносим. Въпросът за правомощията на носител на вещно право на ползване (право на обитаване) не обуславя допускане на обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид изричната разпоредба на чл.56, ал.1 ЗС, че правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея. Въпроси 5/ и 6/ касаят оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение и не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. Въпросът относно актуалния адрес на ищеца не съответства на данните по делата, че в исковата молба е посочен съдебен адрес на ищеца. Въпросите, касаещи процесуалната правоспособност и дееспособност на ищеца също не са годни да обосноват допускане на касационно обжалване. Правоспособността на едно лице е пряко следствие от неговата правосубектност, а за физическите лица правосубектността възниква с раждането им. Дееспособността настъпва с навършването на пълнолетие и е налице у ищеца. Доколкото няма данни същият да е поставен под запрещение, дееспособността на ищеца е извън съмнение. Поставеният правен въпрос във връзка с представителната власт на адвоката, упълномощен от ищеца, не може да обуслови нуждата от допускане на касационно обжалване. Пълномощниците на страните в гражданския процес се легитимират чрез представяне на пълномощно, съдържащо реквизитите по чл. 33 ГПК. По делото има представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на Ю. Ш. от адв.М. Р., упълномощена от него лично. Когато между упълномощен и упълномощител няма спор относно наличието на упълномощителна сделка или относно предмета и обема на представителната власт, трета страна не може да оспорва наличието на представителна власт като черпи права за себе си. Няма данни ищецът да е загубил българското си гражданство; по силата на чл.3 ЗБГ той се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, поради което въпрос 13/ не е относим, а въпросът за приемането на наследството е напълно неотносим, тъй като ищецът не черпи права върху имота от наследяване. Според задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване е обусловено от формулирането на правен въпрос, чиято значимост е определяща за крайния изход на делото. За да е правен въпросът, следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Нито един от формулираните от двамата процесуални представители на касаторката въпроси не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. Ето защо касационно обжалване на следва да се допуска. С оглед изхода на делото на ответника по касация се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, доказано в размер на 2500 лева. По изложените съображения съдът