Определение № 2692 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3012/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба от „Елма 5“ ЕООД, чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение №805/19.12.2022г. на Апелативен съд – София по в.т.д.№842/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон. Насрещната страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Б. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по поставените въпроси, а материалноправният въпрос е свързан и с конкретните факти по делото, поради което не отговаря на изискванията на чл.280 от ГПК. В изложението не са посочени обстоятелствата обосноваващи допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред касационната инстанция. Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Елма 5“ ЕООД срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ искове за заплащане на сумите, както следва: 278 034,31 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка на товари за рисковете по време на превоза, сключен със застрахователна полица №1100171220000024 от 07.09.2017г., за настъпило застрахователно събитие – унищожаване на товар, състоящ се от автомобилни филтри и пластмасови крачета за мебели, при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, [населено място] до мястото на доставката Гърция, [населено място], в резултат на настъпил на 23.09.2017г. пожар, както и на сумата от 83 648, 68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на законната лихва, начислено за периода от 08.03.2018г. до 22.02.2021г. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Между страните „Елма 5“ ЕООД и Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е сключен валиден договор за застраховка, обективиран в застрахователната полица №1100171220000024 от 07.09.2017г., в сила от 08.09.2017г. Ищецът е заплатил дължимата по договора застрахователна премия, а предмет на същия са уговорените рискове при превоз на товара – автомобилни филтри и дребни пластмасови изделия, застраховани за сумата от 142 156, 69 евро. В договора било посочено, че превозът следвало да се извърши от [населено място], област Стара Загора до [населено място], Гърция, с РА 6559 ВС и РВ 9501 ЕН. Вещите, предмет на застраховката, били индивидуализирани в проформа инвойс фактура № 9/11.08.2017г. и инвойс фактура № 373/07.09.2017г., издадени от „Елма 5“ ЕООД в полза на купувача Cedarwood SMPS. В същите било постигнато съгласие относно продажната цена, авансовото заплащане на 20% от нея по банков път и доставка на стоките в склада на купувача. Съдът установил, че с издадената международна товарителница СМР от 14.09.2017г. ищецът/продавач „Елма 5“ ЕООД предал на „Карго лукс България“ ЕООД (превозвач) стоката, натоварена на посочената в документа дата. Кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели М. и С., от които приел, че разминаването между датата на натоварване на стоката и началото на превоза било обусловено от забавяне при намирането на допълнителен товар за запълване на превозното средство. Приел, че процесната стока била натоварена в [населено място], след което камионът бил оставен на платен паркинг в [населено място]. Там бил натоварен втория товар и камионът потеглил за Гърция. По време на управление на товарния автомобил, след [населено място], свидетелят С. забелязал, че нещо свети над гумите. Спрял камиона и констатирал възникнал пожар, който не успял да загаси и само откачил горящото полуремарке от камиона. Обадил се на телефон 112 и след 15 минути дошли пожарникари, които загасили пожара. Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, от което приел за установено, че пазарната стойност на унищоженото застраховано имущество възлиза на 137 482,29 евро или 268 891,99 лева. Констатирал още, че образуваното досъдебно производство № 51/2018г. по описа на ОСлО при СОП по описа на РП – Самоков образувано за разследване на извършена застрахователна измама било прекратено поради липса на доказателства. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че предявените искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 419 от КЗ. Приел, че между страните е налице валиден застрахователен договор, тъй като продавачът имал интерес да застрахова продадения товар от настъпването на евентуални рискове при превоза. Изложил, че доколкото страните по процесната търговска продажба са със седалища в различни държави, е налице международна продажба на стоки, която обуславя приложимост на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, на основание чл. 1, б. “а“. Приел, че в конкретния случай наличието на продажбено правоотношение по повод на застрахования товар било надлежно установено: родово определените вещи, предмет на същото, били индивидуализирани; била уговорена продажната цена; авансовото заплащане на 20% от нея по банков път, както и доставка на стоките в склада на купувача. Съдът направил извод, че собствеността върху вещите била прехвърлена на купувача със сключване на договора за търговска продажба, с който били осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 24, ал. 2 ЗЗД вр.с чл. 288, пр. първо от ТЗ. Приел, че въз основа на договора е възникнало и задължението на продавача по чл.30, чл. 31, б“а“ и чл. 32, т. 2 от Конвенцията. С оглед на изложеното въззивният съд намерил за неоснователно възражението, че купувачът е запазил правото на собственост върху процесните стоки до доставянето им в склада на купувача, като същите били предадени на превозвача от името и за сметка на продавача. Посочил, че доколкото процесният договор за търговска продажба изисква превоз на стоката до склада на купувача, изпълнението на задължението на продавача за доставяне на стоката се състояло в предаването ѝ на превозвач, който да я достави на купувача, на основание чл. 31, б.“а“ от Конвенцията. С факта на предаване стоката на превозвача, рискът от погиването ѝ преминал върху купувача, съгласно разпоредбата на чл. 66 вр. с 67, ал. 1 от Конвенцията. В заключение, направил извод, че материалноправно легитимирано лице по процесния договор е собственикът на товара – купувач. Намерил за неоснователно възражението за наличие на уговорка за прехвърляне на риска от погиване на стоката, а това за извършена доставка на други стоки вместо погиналите – за недоказано. По изложените съображения съдът отхвърлил предявените искове като неоснователни. Касаторът обосновава допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК (от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото), по следните правни въпроси: 1/ Налице ли е дерогация на разпоредбата на чл.67 от Конвенцията за международна продажба на стоки по смисъла на чл.6 от същата, когато по делото е безспорно установена договорката между страните по договора за продажба: DELIVERY TO THE WAREHOUSE OF THE CUSTOMER, като по този начин продавачът се е задължил да достави стоките в склада на купувача?; 2/ При положение, че към момента на сключване на застрахователния договор, застраховащият е собственик на застрахованата стока, то възможно ли е трето лице да има качеството застрахован по този договор по отношение на същата тази стока? Поставените въпроси са некоректно зададени и са свързани с оплакването за необоснованост на въззивното решение и несъгласие с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, които не съставляват основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС). В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл.281 от ГПК. Отделно от изложеното, въпросите се явяват и неотносими, доколкото разрешаването им не би довело до промяна на установената фактическа обстановка по делото, правните изводи на въззивния съд, съответно и на крайния резултат по спора. Действително, във въззивното решение съдът е направил смешение между правилата за прехвърляне на правото на собственост и правилата за преминаване на риска от погиване на стоката при международна продажба на стоки, предвидени във Виенската конвенция за международна продажба на стоки. Прехвърлянето на собствеността върху вещи, определени по своя род се осъществява щом вещите бъдат определени по съгласие на страните (отделянето им от рода), а при липса на такова, с предаването им (на купувача или на превозвача). В този момент, съгласно общото правило на чл.67 от Виенската конвенция, рискът от погиване на стоката преминава върху купувача, в случай, че договорът за продажба налага нейния превоз и продавачът не е длъжен да я предаде на определено място. Когато, според договора, стоката е трябвало да бъде предадена на определено място (на превозвач или в склад на купувача), превозът на стоката е на риск на продавача, без оглед на това дали същият ще използва собствен или чужд превоз. Виенската конвенция не свързва преминаването на риска с прехвърляне на собствеността. Независимо от неточността на мотивите, въззивният съд е обосновал извода за неоснователност на иска от отговора на въпроса дали ищецът е легитимиран да получи застрахователно обезщетение по процесния договор за застраховка, изведен от представените по делото доказателства (застрахователна полица и договор за покупко-продажба). Съдът не се е произнасял по това дали застрахователния договор е сключен в полза на трето лице. С оглед на това, разрешаването на поставените въпроси не би довело до промяна на крайния резултат по спора. Несъгласието с фактически и/или правен извод на съда не означава допуснато противоречие със закона и неговото нормативно или казуално тълкуване; не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, предл. 3 ГПК, нито съставлява друго, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. Доколкото по делото не са представени доказателства за направени разноски от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, такива не следва да се присъждат за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение