Определение № 409 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 26/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. Я. С. от САК частна жалба на ищцата С. Ш. срещу определение № 503 от 02.07.2024г. по възз.ч.гр.д. № 273/2024г. на ОС - Сливен. С него е оставена без уважение частната жалба на ищцата С. Ш. срещу определение № 244/11.04.2024г. по гр.д. № 1045/2022г. на РС - Нови пазар, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото, на осн. чл.83, ал.2 ГПК. Ищцата оспорва приетото в обжалваното определение, че постановеното по същото дело, възз.ч. гр.д. № 273/2024г. на ОС - Сливен, разпореждане № 637/10.06.2024г., с което частната й жалба е оставена без движение и са дадени указания за представяне на актуална декларация и писмени доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията въззивният съд ще се произнесе по частната жалба при наличните данни, е връчено чрез процесуалния й представител на 13.06.2024г., видно от отразяване на връчването с приложеното по делото ЕИСС. Поддържа, че посоченото разпореждане й е връчено на 19.07.2024г. и, че е изпълнила в срок дадените с него указания, като на 24.07.2024г. са представени актовете за раждане на трите й деца. Релевира оплакване, че въззивният съд не е дал възможност за изпълнение на дадените указания в разпореждането. Същевременно, ищцата намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, че е освободена от ДТ по предявения иск. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото с указания за разглеждане на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени едновременно основанията за допускане на обжалване по т. 1, и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса „ О тносно възможността за освобождаване от държавна такса и разноски, когато съдът мълчаливо приема такова освобождаване, но не се произнася изрично“. Съставът на I т. о., въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Срещу решението по гр.д.№ 1045/2022г. на РС - Нови пазар, в частите за отхвърляне на исковете за обезщетения, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за неимуществени вреди за размера над 1000лв. до 15 000лв. и за имуществени вреди в размер на 340лв., ведно със законната лихва, е подадената въззивна жалба от ищцата С. Ш., по която е образувано възз.гр.д.№ 324/2023г. на ОС – Сливен. Въззивното производство е прекратено с определение № 248/27.03.2024г. и делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне с нарочен акт по молбата с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, съдържаща се в исковата молба. С определение № 244/11.04.2024г. по гр.д.№ 1045/2022г. на РС - Нови пазар искането на ищцата, с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, е оставено без уважение. По подадената срещу него частна жалба е образувано възз.ч.гр.д.№ 273/2024г. на ОС - Сливен. С разпореждане № 637/10.06.2024г. по възз.ч.гр.д.№ 273/2024г. на ОС - Сливен частната жалба на ищцата е оставена без движение и са дадени указания за представяне на актуална декларация и писмени доказателства относно обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. След това, на 02.07.2024г., е постановено сега обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без уважение. В обжалваното определение е прието, че разпореждане № 637/10.06.2024г. е връчено на ищцата чрез пълномощника й адв.С. на 13.06.2024г., видно от отразяване на връчването с приложеното по делото ЕИСС и до настоящия момент дадените указания не са изпълнени. Ето защо основателността на частната жалба, съответно - искането с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, са преценявани въз основа на приложената към ИМ декларация за СИС, която е намерена от въззивния състав като непълна и неподкрепена с писмени доказателства относно декларираните в нея данни. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК. Както е изяснено с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая поставеният въпрос не удовлетворява изискването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, по чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен с т. 1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не кореспондира на данните по делото и на мотивите на обжалваното определение. То е постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което, в изпълнение на дадени от въззивния съд указания, първоинстанционният съд се е произнесъл изрично по обективираното в ИМ искане на ищцата, с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, оставяйки го без уважение. Поради липса на общата предпоставка за допускане на обжалване, не е необходимо обсъждане на въведените по въпроса допълнителни предпоставки. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: