Определение № 164 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 971/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] против решение № 159 от 05.03.2020г. по в. гр. д. № 1181/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1483/26.11.2019г. по гр. д. № 2736/2019г. на Районен съд – Велико Търново, като е признато за установено по отношение на ответника - настоящ касатор, че Г. И. Г., [населено място], не му дължи сума в размер на 20796,31 лева, начислена по издадена фактура № [ЕГН] от 26.08.2019г. за доставка на ел. енергия за описан обект. В жалбата са изложени твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и направените изводи от съда не кореспондират със събраните в производството доказателства. Касаторът намира за доказано, че на 30.12.2015г. електромерът е монтиран с нулеви показания по всяка една от двете му активни тарифи, установени в страната за битови абонати за дневна и нощна тарифа. Същият е бил демонтиран от адреса на 05.03.2019г., като му е извършена метрологична експертиза от Българския институт по метрология /констативен протокол № 1601415 от 05.03.2019г. на „Електроразпределение север“ АД и констативен протокол № 394 от 14.08.2019г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“/, която е констатирала, че „При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на тарифа 4 - 107229,5 kwh, която не е визиализирана на дисплея“. Счита, че на основание чл. 183 ЗЗД купувачът дължи сумата за реално доставеното количество енергия. Претендира всички направени в производството разноски. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Г. И. Г., [населено място], в подробен писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, съответно основателността на касационната жалба. Претендира разноски за настоящото производство, като прилага списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По делото е установено и не се спори, че Г. И. Г. е потребител на електрическа енергия с клиентски и абонатен номер съответно № [ЕГН] и [ЕГН], на адрес [населено място], [улица]. Не се спори, че с констативен протокол № 1601415 от 05.03.2019 година /л. 19/, при извършена от представители на „ЕРП СЕВЕР", [населено място] в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромера /СТИ/, отчитащ потребената от Г. електроенергия, СТИ е демонтирано при посочените в протокола показания, в това число по тарифа 4 - 107228 kWh. При извършената на СТИ метрологична експертиза е установено, че електромерът отчита потребената от Г. електрическа енергия в рамките на допустимите грешки, като: "При софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия 1.8.4 – 107229,5 kWh, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическата енергия, не съответства на техническите характеристики." Въз основа на съставения от БИМ протокол за извършената на СТИ метрологична експертиза № 394 от 14.08.2019 година /л.11/ и становище на „ЕРП СЕВЕР" за начисление на електрическа енергия, от „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], е издадена фактура № [ЕГН] от 26.08.2019 година за сумата 20 796,31 лева за потребената от Г. И. Г., но незаплатена от него електроенергия. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на окръжния съд също е достигнал до извода, че ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], който носи доказателствената тежест, не доказа датата /времето/ на извършване на неправомерната намеса в тарифната схема на електромера и по делото липсват каквито и да било доказателства служебно начислените от ответика на ищеца Г. 107228 kWh ел. енергия да са му доставени реално и потребени от него през процесния период от 06.03.2018г. до 05.03.2019г., поради което и ищецът не дължи на ответника цена за недоставена му и непотребена от него ел. енергия през исковия период. Решаващият съд се е позовал и на заключението на допуснатата по делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза и дадените от вещото лице инж. И. М. в съдебно заседание пред първата инстанция на 13.11.2019 година пояснения, че процесното СТИ „…тип МТ 174 № 11141715264287 и е с технологична възможност при софтуерен прочит на същото за извличане на информация за цифровите показания по тарифи до 15 самоотчета във времето, съхранени в паметта му. При активиране на програмата за прочит на самоотчетите по тарифи на процесното СТИ не се извлича информация за самоотчетите по тарифи. При софтуерен прочит на СТИ не може да се установи началния момент на натрупване на цифрови показания по тарифа 1.8.4 /Т4/, при което тарифа 4 не е настроена за отчет и „не е извършено изследване в БИМ относно това дали се трупат показания.“ Освен това и съгласно чл. 662 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, всички тарифи на електромера, отчитащи потребеното от абоната количество електроенергия, следва да са визуализирани на дисплея на електромера, в какъвто смисъл е и чл.10 от отменените ПИКЕЕЕ. Количеството ел. енергия за плащане не е съгласно данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, а е съобразно посоченото в становище за начисление на ел.енергия от 22.08.2019г. т.е. на база на регистър, които не се отчита и фактурира, при което отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с разпоредбите съответно на чл.11 ПИКЕЕ /отм./ и чл.120, ал.4 ЗЕ. Същевременно съдът е приел, че по делото не е установено в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Не е установено и че натрупаната в Т4 електроенергия е потребена от абоната, предвид обстоятелството, че по делото липсват данни с какви показания в посочената тарифа е монтиран процесният електромер. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, като включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, поради което е от значение за изхода на спора: „При установено софтуерното въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. последно ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на III г.о. на ВКС и решение № 21/01.03.2017г. по гр. д. № 50417/2016г. на I г.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК до касационно обжалване, по конкретизирания по реда на ТР № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, обусловил изхода на спора: „При изправно СТИ, с което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не съответства на постановеното с решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на III г.о. на ВКС. В последното е прието, че когато електромерът е технически изправен и е налице отчитане на потребена електрическа енергия към невидим на дисплея скрит регистър, при отсъствие или отменена специална нормативна уредба /ПИКЕЕ/, потребителят на ел. енергия дължи на основание чл. 183 ЗЗД заплащане на реално доставеното количество ел. енергия, независимо че не може да се установи началния момент на софтуерното въздействие върху СТИ, като за релевантен момент следва да се приеме датата на монтиране на СТИ в съответния обект, а остойностяването следва да бъде по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 415,93 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд