Определение № 5120 от 11.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4183/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Транс Елит“ ЕООД, ЕИК 200220393, представлявано от управителя И. Н. Й. против определение № 2966 от 13.06.2024г. постановено по ч.гр.д. № 5135/2023г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО, с което е оставена без разглеждане подадена от дружеството частна касационна жалба срещу определение № 2478/06.10.2023г. по гр.д. № 2634/2023г. на Апелативен съд – София и е прекратено производството по ч.гр.д. № 5135/2023 г. на ВКС, III ГО. С последното определение Апелативен съд – София оставил без уважение частна жалба на „Транс Елит“ ЕООД против определение № 323 от 04.07.2023г. по в.гр.д. № 168/2022г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което на основание чл. 64 от ГПК е оставена без уважение молба на дружеството – ипотекарен длъжник по принудителното изпълнение за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане № 64/06.04.2023г. С това разпореждане е върната като просрочена негова частна жалба вх. № 1282/1224 от 30.03.2023г. по същото дело срещу разпореждане № 51/20.03.2023г., с което е върната частна жалба вх. № 26266 от 07.12.2022г. поради неотстраняване в срок на указани нередовности срещу определение № 494/28.09.2022г., с което на основание чл. 95, ал. 4 от ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за предоставяне на правна помощ за защита. Молбата за предоставяне на правна помощ депозирана от молителя на 21.09.2022г. е постъпила по делото в срока за обжалване на разпореждане № 120 от 22.08.2022г., с което е върната частна жалба вх. № 16246/20.07.2022г. като просрочена. Частна жалба срещу това разпореждане не е депозирана от „Транс Елит“ ЕООД. Върнатата частна жалба е била насочена срещу определение № 297/23.05.2022г. на Окръжен съд - Монтана постановено по същото дело, образувано по жалба на „Транс Елит“ ЕООД срещу постановление за възлагане от 06.01.2022г. по изп.д. № 565/2018г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № ....., с което поземлен имот с ид. .................. с площ от 139709 кв.м., находящ се в землището на [населено място], общ. Монтана, ведно с изградените в него сгради е възложен на купувача от публична продан „Констант“ ЕООД. Частната жалба не съдържа конкретни оплаквания. Отговори по нея не са депозирани от ответните страни. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Върховния касационен съд е приел, че жалбата на „Транс Елит“ ЕООД е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Приел, че евентуалното решение по основното производство, което е образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител би било окончателно съгласно чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК и неподлежащо на касационно обжалване. От това извел извод, че свързаните с това дело определения също не подлежат на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. Тази необжалваемост приел, че включва и определението, с което е отказано възстановяване на срок, в който смисъл се позовал и на практиката на ВКС. С тези мотиви обосновал недопустимост на частната касационна жалба, в който смисъл постановил и обжалвания съдебен акт. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че извършената преценка за недопустимост на подадената частна жалба и на касационното обжалване на въззивното определение е правилна, а частната жалба – неоснователна. Защитата срещу изпълнението чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител е уредена в чл. 435 и сл. от ГПК като спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. Функцията на окръжния съд в това производство е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на съдебния изпълнител без процесуална възможност същият сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие. Постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, функционално компетентен спрямо окръжния такъв. А създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено, поради различието му с исковия процес по аргумент на противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В този смисъл е и даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в ГПК/2007г., е запазило своето значение и понастоящем. В него е прието, че функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. По частна жалба срещу акт на окръжен съд, с който е прекратено производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, апелативният съд се произнася на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК с окончателно определение. По силата на чл. 274, ал. 2 от ГПК, ВКС разглежда частни жалби само срещу определения по ал. 1 на чл. 274 от ГПК, постановени за първи път от апелативен съд, а уредената от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК компетентност на ВКС, е по отношение на актове, подлежащи на триинстанционен контрол, какъвто не е предвиден за съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Безспорно в ТР № 5/2015г. от 12.07.2018г. по т.д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС е дадено принципното разрешение, че въззивно определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64 от ГПК подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК, доколкото посоченото разрешение се отнася до отказ за възстановяване на срок, постановен в исковото производство. Съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК, са определенията, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер, каквото е производството по жалба срещу отказ за възстановяване на срок, представляващо възможна част от исковото производство. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, изключени от обхвата на касационния контрол са въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване /съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК; по чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК; чл. 413, ал. 1 от ГПК/. Разпоредбите предвиждащи необжалваемост на въззивни определения не са били предмет на тълкувателния акт на ВКС, което означава, че съгласно приетото в него, определенията по чл. 64, ал. 2 от ГПК подлежат на касационен контрол дотолкова, доколкото на такъв подлежат и решенията, които съдът постановява в съответните производства, във връзка с които се иска възстановяване на срок. С ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС не са изоставени разрешенията относно обжалваемостта на актовете по жалба срещу действия на съдебен изпълнител по реда на чл. 435 от ГПК, постановени от окръжен и апелативен съд по ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС. Или даденото с ТР № 5/2015г. разрешение не изключва приложението на специалната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 2409 от 16.09.2024г. по ч.т.д. № 1417/2024г., II ТО; определение № 421 от 22.02.2024г. по ч.т.д. № 67/2024г., II ТО; определение № 1111 от 12.03.2024г. по ч.гр.д. № 756/2024г., IV ГО; определение № 1254 от 7.12.2023г. по ч.т.д. № 1753/2023г., I ТО; определение № 160 от 7.02.2023г. по к.ч.гр.д. № 182/2023г., IV ГО и др. В настоящия случай, делото пред Окръжен съд – Монтана е образувано по жалба на „Транс Елит“ ЕООД срещу постановление за възлагане от 06.01.2022г. по изп.д. № 565/2018г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № ........., която е оставена без разглеждане. Първоинстанционното определение е постановено по молба на жалбоподателя по чл. 64 от ГПК в производство по обжалване на действия на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. от ГПК. Поради това обжалваното определение на САС има характера на въззивно определение, постановено в производство по обжалване на действия на съдебния изпълнител, и не подлежи на касационно обжалване съгласно задължителните указания по т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС. Създадената от ГПК система за съдебен контрол, както съдът вече посочи, обосновава участието на апелативния съд в това производство, което не е исково, а окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено. А императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК изключва от приложното поле на касационния контрол определенията, които са постановени в производства по въззивни дела, решенията по които не подлежат на такъв. Към тези хипотези спадат и решенията на окръжния съд по чл. 437, ал. 4 от ГПК и определенията, с които апелативният съд се произнася на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК с окончателно определение срещу акт на окръжен съд. Ето защо като е приел, че частната жалба срещу акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64 от ГПК в производство, решението по което не подлежи на касационно обжалване, е процесуално недопустима като насочена срещу акт, изключен от приложното поле на касационен контрол съгласно действащата уредба на обжалване на определянията в Глава 21 на ГПК, съставът на Върховния касационен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който като правилен следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение