Определение № 18 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2021 г.

ВКСI гражданско отделение21.01.2022 г.докладчик Милена Даскалова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10379 от 19.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1019/2020 г. Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. против решение № 10379 от 19 .0 5.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1019/2020 г., с което е потвърдено решение № 8222 от 03.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1773/2017г. по описа на СГС, ГО, I-18 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Втора многопрофилна болница за активно лечение- София“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на усложнения след цезарово сечение, извършено на 01.12.2014г., довело до хистеректомия. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Втора многопрофилна болница за активно лечение- София“ ЕАД,гр. София, с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, касационната жалба е допустима. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата /касатор в настоящето производство/ е постъпила в ответната болница на 01.12.2014г. за планово оперативно раждане, като на същата дата в 10,35ч. се е родило и детето й. В 18.00 ч. е констатирано прокървяване и й е предписан окситоцин. В 20,40 ч. при оплакване на ищцата от силни болки е извършен преглед и е установен напрегнат и болезнен корем. В 22.00 ч е започнала оперативна интервенция, при която е отстранена матката на ищцата. Прието е, че от заключенията на съдебно медицинските експертизи се установява, че при ищцата се констатира атония на матката, която не е предизвикана от действията на лекарските екипи при ответника. Атонията е непредвидимо усложнение, което може да възникне след всяко раждане. Атонията причинява кръвозагуба, която е причина за отстраняване на кървящия орган – матката. Неотстраняването на този орган своевременно при продължаващо кървене е животозастрашаващо родилката. Опитът за консервативно повлияване на атонията е съответен на медицинските стандарти, но е бил неуспешен. При ищцата е била приложима само окситоцинова терапия, която е и използвана. Метегиновата профилактика не е приложима при родилки с цезарово сечение. Въз основа на приетата за установена по делото фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че липсва противоправно поведение на лекар или друго медицинско лице от състава на родилното отделение при ответника, както и не се установява да е налице причинна връзка между загубата на детероден орган и действия или бездействия спрямо ищцата като пациент в ответната болница по време на раждането, както и в следродилния период. При тези мотиви на съда, Върховният касационен съд намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по формулирания процесуалноправен въпрос /т. 5 от изложението/, относно задължението на съда да назначи експертиза, когато с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Въпросът е обоснован с доводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, защото въззивният съд, съобразявайки се със становището на трето лице, е отменил допуснатата експертиза с вещо лице- анестезиолог, въпреки, че вещото лице, на което съдът е дал вяра, е посочило, че по поставения въпрос, касаещ правилността на приложеното лечение, отговор следва да даде вещо лице - анестезиолог. Поставеният правен въпрос има обуславящо значение за решаващите изводи на съда за липса на противоправно поведение, в резултат на което да е причинена вреда на касаторката и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, вкл. и посочената от касатора такава – решение № 91 от 27 .0 8.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 8 от 05 .0 6.2019 г. по гр. д. № 1295/2018 г. на ВКС, ГК, І г. о. С това е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

Цитирани разпоредби

5