Определение № 615 от 25.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 3032/2017 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Л. М. – Л. срещу решение № 1643 от 11.07.2017г. по в. гр. дело № 776/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 7712 от 24.10.2016г. по гр. дело № 6901/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на ищцата К. Е. Д. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Б. Д. А., насъпила при пътно-транспортно произшествие, осъществено на 22.02.2015г., заедно със законната лихва, считано от 22.02.2015г. до окончателното изплащане, и в частта за присъдените на посочената ищца разноски в размер 353 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложено към нея изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси за кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък роднина, в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г., ППВС № 2/1984г. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 143/29.04.2015г. по дело № 3504/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.:

1. Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?

2. Към кръга на имащите право на обезщетение при смърт на деликтно основание следва ли да се включват и роднините по права линия от втора степен?

3. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, настъпила при деликт, отгледаното, но не родено дете, при липса на изрично заявена воля на починалия за осиновяване на отгледаното дете?

4. За да възникне вземане за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглеждано дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я инициира?

5. Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете, към смъртта на отглеждащия го изключва ли вземането за обезщетение за неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане?

Ответницата К. Е. Д. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Р. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./. Поддържа становище, че с ППВС № 4/1961г. е прието, че кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД се определя по принципа на справедливостта и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга, а с ППВС № 5/1969г. към кръга на тези лица са добавени отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, като не се поставя изискване да е започнала административна процедура по осиновяване, нито такава да е била планирана, нито изискване за наличието или липсата на определени родствени връзки между отглеждащия и отглеждания или възрастови граници. Излага доводи, че въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика.

Третото лице помагач Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. не оспорва касационната жалба и поддържа становище, че са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./. Излага съображения, че в ППВС № 5/1969г. акцентът се поставя върху кумулативността на основанията, при които дете, което няма биологична връзка с пострадало от деликт лице има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди – то следва да е взето за отглеждане и осиновяване, да е съставлявало с пострадалия единна семейна общност, да е получавало издръжка от пострадалия, който да се е грижил за неговото отглеждане и възпитание, като от значение е и възрастта на търсещия обезвреда, т. е. посоченото Постановление на ВС се отнася до маловръстно, но неосиновено лице. Сочи, че с ППВС № 2/30.10.1984г. по гр. д. № 2/1984г. Пленумът на ВС е указал, че всички други лица, извън тези от изброените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., вкл. братя и сестри, възходящите от втора степен и низходящите внуци и правнуци са изключени.

Третото лице помагач Е. С. К. от [населено място], община Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложенията към тях се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ и на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че са налице необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя /ответник по иска и настоящ касатор/ за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата К. Е. Д. от смъртта на Б. Д. А., настъпила при ПТП на 22.02.2011г., осъществено от третото лице помагач Е. С. К. при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ЕН 7950 ВН, застраховал своята Гражданска отговорност при ответното дружество – настоящ касатор.

Съдебният състав е констатирал, че ищцата К. Д. е внучка на починалата Б. А., дъщеря на сина на А. А. и Б. А. Е. Д., който е починал през 1993г. Установил е, че майката на К. Д. – М. М. е лишена от родителски права поради трайно неполагане на грижи за детето и Б. А. е била назначена за настойник на детето през 1995г., а въз основа на свидетелските показания е приел, че посочената ищца от тримесечна възраст е започнала да живее с Б. и А. А., майка й не е полагала грижи за нея, двете не поддържат контакт, като К. Д. дълго време мислела, че Б. А. й е майка и научила коя е рождената й майка в първи клас. Въззивната инстанция е посочила, че починалата се е грижела за ищцата като за свое дете, и че между тях са съществували от най-ранна възраст на детето К. и до смъртта на Б. А. отношения, заместващи липсващите отношения между К. Д. и биологичната й майка и идентични по съдържание с отношенията между майка и дете.

За да направи извод, че ищцата К. Д. е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба Б. А., която я е отгледала и като собствено дете, решаващият съдебен състав се е аргументирал със следните обстоятелства: 1/ към кръга на имащите право на обезщетение при смърт на деликтно основание се включват и роднините по права линия и от втора степен; въззивният съд се е позовал на ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г., ППВС № 2/1984г. и решение № 227/2017г. по гр. д. № 53676/2015г. по описа на ВКС, І г. о., последното посочено като съвременна и задължителна практика, която с оглед изменените обществени, икономически и социални отношения дава по-широк отговор на въпроса за легитимираните лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди вследствие смърт, настъпила при деликт; 2/ между починалата Б. А. и ищцата К. Д. е имало отношения, идентични от емоционално и интелектуално естество на отношенията между майка и дъщеря; посочената ищца е приемала починалата като своя майка и страда от нейната загуба като при загубата на майка; в тази връзка въззивният съд се е позовал на ППВС № 5/1969г. и правото на обезщетение на отгледаното и неосиновено дете да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на отглеждащия го, настъпила при деликт, поради създадените отношения между детето и отглеждащия го, идентични като отношенията между родител и дете. Въззивната инстанция е възприела изложеното в посочените ППВС относно наличието на ограничение на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък, настъпила при деликт, което ограничение следва да се постави до най-близките роднини на починалия. Изложила е съображения, че сред тези роднини липсва правно основание, както и с оглед народопсихологията, да не се включват роднини по права линия като баби и дядовци, както и братята и сестрите на починалия. Липсва основание, когато тези отношения между кръвни роднини не са се осъществили и развили нормално и пълноценно, а такива отношения са се развили между починалото лице и друго лице в пълен обем, идентични на родствените отношения, да се отрече правото на това лице да претендира обезщетение за загубата по същия начин, както имат право на обезщетение и кръвните роднини на починалото лице.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер 100 000 лв. съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е съобразил, че починалата Б. А. към момента на ПТП е била на 67 години, ищцата К. Д. - на 34 години, посочената ищца е живяла с баба си и дядо си, починалата Б. А. е отгледала внучката си като свое дете, осигурила й е семейна среда, любов и обгрижване, сплотявала е цялото семейство, събирала го е по празници. Отчел е особено близките семейни отношения между ищцата и починалата, привързаността между тях, съобразил е шока от смъртта на починалата, дълго непреодоляната тъга и чувството на липса от нейното отсъствие и невъзможността на ищците да се върнат към своя предишен живот, доказателство за което са разговорите за починалата и честото посещение на гробното й място. При определяне на дължимото обезщетение съдът е съобразил също стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Посочените от касатора правни въпроси са относими към кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, и са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК поради решаване на тези въпроси от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г., ППВС № 2/1984г. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 143/29.04.2015г. по дело № 3504/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., е неоснователен.

С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК, т. 1 е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С т. 2 от същото Тълкувателно решение Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

Съобразно задължителната практика на ВКС право на обезщетение за неимуществени вреди има и отглежданото, но неосиновено лице, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите е аргументирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете, съответно между съпрузи, и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.

В решение № 227/09.02.2017г. по т. д. № 53676/2015 г. на ВКС, I г. о. е прието, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане поради смърт на лицето, отглеждащо или отгледало увреденото лице възниква, когато смъртта прекъсва дълбока и силна емоционална връзка с починалия. Неприключилата процедура по осиновяване, неосъщественото намерение на починалото лице да я инициира, навършеното пълнолетие на увреденото лице към датата на смъртта при определяне размера на обезщетението не са от значение за основанието на деликтното вземане.

Въззивният съд при преценка за наличието на материалноправна легитимация на ищцата К. Е. Д. да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата Б. А. се е съобразил с постоянната практика на ВКС, отчел е създадената близка, трайна и дълбока емоционална връзка между починалото лице и ищцата К. Д., идентична на връзката между майка и дъщеря. Създадените отношения между починалата и ищцата съответстват на трайно установени отношения осиновен - осиновител, без те да са били юридически оформени. Като е съобразил установените факти и е направил извод за наличие на материалноправна легитимация на ищцата К. Е. Д. да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата Б. А., въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, поради което основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата К. Д. за касационното производство не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение