Определение № 163 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5938/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 22.04.2014 год. по гр.д. № 169/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. №1647/2013 год., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. И. Д., извършено със заповед № 13/22.05.2013 год. на Изп. Директор на „Българско акционерно дружество Г.”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „оператор на командно табло” и дружеството е осъдено да му заплати сумата 3 913,80 лв., съставляваща обезщетение за вреди в резултат на незаконно уволнение за периода от 23.05.2013 год. до 23.11.2013 год., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2013 год. до окончателното и изплащане. Присъдени са такси и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касация Б. И. Д. от [населено място], чрез адв. З. Б. В. оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: Представлява ли обективна невъзможност и основание за уволнение по чл. 328,ал.1,т.12 КТ конкретното фактическо основание за уволнение, разбирано като непригодност на изпитваното лице за изпълняваната работа или заеманата длъжност поради повторно неиздържан изпит по Наредба № 9/09.06.2004 год. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи. Застъпва се становище, че по този въпрос Кюстендилския окръжен съд се е произнесъл в противоречие с съдебна практика на ВКС Р № 2301/24.01.2007 год. по гр.д. №947/2004 на ІІІ г.о. на ВКС и Р по гр.д. 011/2011, в които се приема, че определена законова забрана за извършване на дадена дейност поставя страните по трудовия договор в обективна невъзможност за реалното изпълнение. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че непригодността на лицето по смисъла на чл. 59,ал.2 от Наредба №9/09.076.2004 год. поради повторно неиздържан изпит по чл. 79 от наредбата не се покрива със фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328,ал.1,т.12 КТ. Последното изисква след сключване на трудовия договор възникване на обективна фактическа или правна невиновна невъзможност за реално изпълнение на трудовите задължения във вид и обем, определени от съдържанието на трудовото правоотношение.Според съда обстоятелството ,че ищецът повторно не е издържал изпита за знанията по Наредба № 9, сочи на липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, което е основание за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ. Последното е така доколкото с цитираната наредба е регламентиран механизъм за контрол на знанията и уменията на работниците, необходими им за ефективна и безопасна работа. Същевременно в решението са изложени подробни съображения, относно това, че провеждането на изпита за проверка на съответните знания и умения са допуснати значителни пропуски, които сами по себе си дискредитират получените резултати. В така постановеното решение посоченият от касатора правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. И в двете решения, на които касаторът се позовава, съответно Р № 2301/24.01.2007 год. по гр.д. №947/2004 год. на ВКС, ІІІ г.о. и П № 342/04.01.2011год. по гр.д. №1182011 год., постановено при условията на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер, са постановени при различна фактическа обстановка и с оглед на това разглеждат различни от настоящата хипотези, поради което и отговор на поставения от касатора въпрос не се съдържа в тях. И в двете решения се приема, че хипотезата на чл. 328,ал.1,т.12 КТ е налице, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, както е прието и в обжалваното въззивно решение.Като примери за такава обективна невъзможност за работника в първото цитирано решение се сочат случаите, когато работникът или служителят не получи лицензи или разрешения, от които се нуждае за да изпълнява работата си, когато бъде отстранен от работа поради наложена процесуална мярка от прокурора и съда, когато му бъде отнето свидетелството за правоуправление на МПС ,а то е необходимо за длъжността „шофьор”, когато трябва да му направят имунизации несъвместими със здравето му и пр., в които примери процесната хипотеза не попада. С второто решение е прието, че е налице обективна невъзможност работникът или служителят да изпълнява трудовите си задължения, когато същият е чужд гражданин и срокът на разрешението за работа е изтекъл. Същевременно за да постанови обжалваното решение, както се посочи, въззивният съд е приел, че са налице пропуски в процедурата по която е проведен изпита, която я опорочават и не дават гаранция за верността на получените резултати, което съставлява допълнително съображение, обусловило изхода на спора и което не е предмет на поставения правен въпрос. С оглед на горното, не са налице комулативните изисквания, с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване, поради което такова не следва да се допусне. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.