Определение № 238 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1626/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. -В. Т. против определение № 59 / 31.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 81 / 2013 год. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 2801 / 06.12.2012 год. на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 1310 / 2012 год., за оставяне без уважение подадената от страната молба за възстановяване на срок за заплащане дължима държавна такса по подадена въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, вкл. указаната от съда необжалваемост на същото пред Върховен касационен съд. В тази връзка се позовава на т.5 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС, извеждайки касационната обжалваемост на въззивното определение от преграждащия му за развитието на съдебното производство характер, с оглед погасителен за процесуалното право на жалба на страната ефект, в какъвто смисъл същото / с квалификация съгласно ГПК отм. – чл.39 / е изрично цитирано в посоченото ТР. Ответната страна - С. Т. С. - не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като въззивното определение ,постановено на основание чл. 66 ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274 ал. 4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК, предвид цената на предявения от жалбоподателя - ищец иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК - за установяване изискуемо вземане на В. – В. Т. спрямо С. Т. С., в размер от 8 000 лв., по запис на заповед. Следователно, цената на иска е под законодателно визирания праг за касационна обжалваемост по търговски дела - 10 000 лева. От значение за квалификацията на делото като търговско е предмета на иска, в случая - вземане по абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал.1 т.8 от ТЗ, достатъчно да обуслови търговски характер на делото, без значение качеството на лицата по сделката, съгласно чл.286 ал.2 ТЗ, макар че в случая и страната – поемател по менителничния ефект е търговец, съгласно чл. 1 ал.2 т.2 ТЗ. Наведените от жалбоподателя съображения, основани на т.5 пар. 7 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС са неотносими, тъй като недопустимостта на касационното обжалване в случая се основава на чл.274 ал.4 ГПК, каквато аналогична разпоредба в ГПК / отм./, при чието действие е постановено ТР №1 / 2001 год., няма. Разрешенията на т.5 от ТР № 1 / 2001 год. остават приложими, но само за определения, чиято касационна обжалваемост, с оглед цената на исковете и съобразно характера на делото, не е изключена с приложението на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение