Определение № 576 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 266/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „ЗД Евроинс”АД срещу решение № 281/275.11.2019г. по в.т.д.№ 348/2019г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1345/30.07.2019г. по гр.д. № 5680/2018г. на Русенски районен съд за осъждане на касатора да заплати на „Дунав фрут”ООД сумата от 25 000лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 01800100004349/04.09.2016г. за настъпило застрахователно събитие градушка, буря, проливен дъжд на 01.06.2017г., частичен иск от пълния размер от 115 000,95лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г. до окончателното й изплащане, 5000 лв. – лихва за забава за периода 27.06.2017г.- 08.08.2018г. и 2885лв. за разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Дунав фрут”ООД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен застрахователен договор, като основният спор е дали обект на застраховане са трайните насаждения – овощни дървета, или реколтата – техните плодове. РОС изложил, че предмет на застраховката, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КЗ е част от съдържанието на индивидуалния договор за застраховка. Съобразил е, че правата и задълженията на страните по застрахователния договор, както и останалите условия по договора се съдържат и в общи условия, които на осн.чл.348, ал.1 КЗ са неразделна част от застрахователния договор, ако застраховащият ги е приел писмено. Като се е ръководил от горните принципи, заложени в КЗ и подлагайки на тълкуване действителната воля на страните, които спорят относно същата, на осн. чл. 20 от ЗЗД решаващият съд е достигнал до извод, че посочвайки като обект на застраховката „трайни насаждения с праскови“ и „селскостопански култури – овощия и овощни разсадници“ в застрахователната полица, страните са целели и изявили воля за застраховането на реколтата - плодовете на овощните дървета. В тази връзка е взел предвид разпоредбите на действащите за този вид застраховки общи условия на застрахователното дружество, като е приел, че в случая те не противоречат на индивидуалния договор, а съдържат допълнителни поясняващи уговорки за отношенията между страните. Въззивната инстанция е отчела ясното разграничаване в раздел II на общите условия, озаглавен „предмет на застраховане“, на два възможни предмета при застраховане на селскостопански култури: 1/ реколтата от селскостопански култури и насаждения, с последващо изброяване на културите, в това число овощия и овощни разсадници: ябълки, круши, кайсии, праскови, череши, вишни, сливи, дюля …. и др. и 2/ в т. 3 на същия раздел е регламентирана отделна възможност за застраховане и на новозасадени и/или млади, неплододаващи, трайни насаждения. Съдът е съобразил, че в раздел ІІІ „Застрахователни рискове“ е предвидено обезщетение в зависимост от различния предмет на застраховане: в т. 5 от раздела е посочено, че застрахователят изплаща обезщетение за количествени вреди върху основния плод, настъпили в резултат на описаните застрахователни събития (градушка, буря, проливен дъжд, наводнение … и пр.), а в. т. 6 са посочени условията за изплащане на обезщетение когато предмет на застраховане са новозасадени и/или млади, неплододаващи, трайни насаждени. Действието на застраховката също е различно уредено, съобразно предмета на застраховане и вида на културата, като за овощни видове застрахователното покритие е от момента на процъфтяването и видимото образуване на плода. Така разграничените два вида предмет на застраховане при този вид застраховка според РОС изхожда от наличието на застрахователен интерес, доколкото същият е условие за действителност на застрахователния договор, съгласно нормата на чл. 349 от КЗ. В случая въззивният съд е установил, че процесните овощни градини представляват плододаващи праскови и кайсии, като в приетото заключение на съдебната агротехническа експертиза е посочено, че насажденията с праскови и кайсии са живи, плододаващи и на видима възраст около 15 години. Съдът е констатирал, че заключението на вещото лице се подкрепя и от приложените към същото снимки, направени за целите на експертизата, както и представените от застрахователното дружество и направени от негов представител снимки на плодовете при извършения оглед във връзка със застрахователното събитие. Така констатираните факти РОС е съпоставил с разпоредбата на т. 3 от раздел ІІ на общите условия към договора за застраховка, в която ясно и недвусмислено е посочено, че предмет на поддържания от застарахователя втори вид застраховка могат да бъдат и дърветата, когато обаче те са новозасадени и/или млади, неплододаващи. И това е така, защото липсва застрахователен интерес за застраховане на дърветата, когато те са съзрели и плододаващи – тези дървета при нараняването им проявяват защитни свойства и образуват клей върху наранената кора, както е посочило вещото лице в приетото заключение на съдебната агротехническа експертиза. Ето защо въззивната инстанция е заключила, че за застрахования е налице застрахователен интерес за застраховане на реколтата от плододаващите овощни насаждения. Липсва застрахователен интерес по отношение единствено на самите дървета. Въззивната инстанция е приела, че извод относно предмет на застрахователния договор - реколтата от овощните дървета, може да се изведе и от включените в индивидуалния застрахователен договор специални условия, а именно, че „застрахователят изплаща обезщетение за количествени вреди върху основния плод, възлизащи най-малко на 5 на сто от застрахователната сума, настъпили в резултат на застрахователното събитие“. Тези специални условия не биха били приложими и не биха били включени в индивидуалния договор, ако предмет на застраховката са самите дървета. За неоснователно е намерено възражението на въззивното дружество, че договорът за цесия не е влязъл в сила, тъй като цената не е платена. Съобразено е било, че в разпоредбата на чл. 3 от представения по делото договор за прехвърляне на вземане е уговорено, че цесионерът придобива собствеността върху прехвърленото вземане и транслативният (прехвърлителният) ефект настъпва в момента на заплащане на уговорената от страните цена. Извод за пораждане действието на договора за прехвърляне на вземане е бил изведен от волеизявлението на цедента, обективирано в представеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, отправено до застрахователното дружество, с което цедентът го уведомява за извършеното прехвърляне на вземането, като в същото се съдържа изрично волеизявление на цедента, че считано от датата на подписване на договора за прехвърляне на вземането, дружеството цесионер „Дунав фрут” ООД има всички права по прехвърленото вземане по застрахователния договор, сключен с цедента. Това изявление на цедента, който е носител на правото да получи цената по договора, е било прието от въззивния съд като изявление, че цесията е породила своето транслативно действие и цесионерът е придобил всички права. Предвид изложеното и с оглед установеното настъпване на застрахователно събитие, покрито от процесния застрахователен договор, както и настъпването на вреди върху обекта на застраховане вследствие същото това застрахователно събитие и техния размер, РОС е достигнал до заключение за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване по следни правни въпроси: 1/Подлежи ли на тълкуване от съда уговорка от договор, която е ясна, пълна и точна?; 2/Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъл, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните?; 3/ Влиза ли в сила, съответно настъпва ли транслативен ефект /прехвърлянето на вземането върху цесионера/ на договор за цесия, сключен при отлагателно условие съгласно чл.25, ал.1 ЗЗД при положение, че не е настъпило уговореното отлагателно условие? Въведено е по първи въпрос като допълнително основание това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практика на ВКС, обективирана в Решение № 1/24.07.2012г. по гр.д. № 777/2010г. на ВКС, I г.о., Решение № 105/30.06.2011г. по т.д. № 944/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 129/12.07.2013г. по т.д. № 558/2012г. на ВКС, II т.о. и мн.други. По втори и трети въпрос касаторът се позовава на селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По отношение на първите два въпроса е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, но не е изпълнено изискването за осъществяване на соченото от касатора допълнително основние по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В цитираната от касатора по първи въпрос съдебна практика на ВКС /която е релевантна и по втория правен въпрос/ е прието, че на тълкуване по чл.20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. Въззивният в съответствие с така изложеното е подложил на тълкуване клауза от индивидуалния договор за застраховка, доколкото е приел, че съгласно представената полица се касае до договор за застраховка на селскостопански култури с посочени застраховани обекти - трайни насаждения с праскови и селскостопански култури – овощия и овощни разсадници, като в специалните условия на индивидуалния договор изрично е записано, че се изплаща обезщетение за количествени вреди върху основния плод. Следователно в самия индивидуален договор не е ясно определен предмета на застраховане, а оттам и страните спорят дали той обхваща овощните дървета или реколтата – техните плодове. С оглед на това и предвид цитираната съдебна практика въззивният съд е бил длъжен да извърши тълкуване на посочената договорна клауза. В съответствие с критериите на чл.20 ЗЗД и при съобразяване на практиката на ВКС решаващият състав, за да разкрие действителната воля на страните е изходил от индивидуалните договорки в полицата - изследвал ги е поотделно и ги е съпоставил една с друга /клаузи относно обекта на застраховане и относно специалните условия за начина на изчисляване на обезщетението в зависимост от количествените вреди върху основния плод/, от регламентираното в Общите условия към този вид застраховки /два вида обект на застраховане със своите специфики/, от събраните по делото доказателства за характера на насажденията /праскови и кайсии, плододаващи и на видима възраст от 15г./, а въз основа на това е обосновал и извод за конкретния интерес от застраховане при сключване на процесния договор. Третият въпрос не попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос следва да е обуславящ крайните правни изводи на въззивния съд по конкретния спор. В случая не е прието от РОС, че отлагателното условие по договора за прехвърляне на вземане не е настъпило. Следователно с въпроса си касаторът въвежда касационно оплакване за необоснованост на извода на съда относно сбъдването на условието. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да обсъжда доказателства по спора - договор за цесия, уведомление и да преценява обективираните в тях изявления, за да провери фактическата констатация на въззивната инстанция, че съгласно изявлението на цедента в уведомлението се приема за доказано настъпването на уговореното в договора за цесия условие. С оглед на изложеното касационното обжалване на решението на РОС не се допуска. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като такива не са поискани от ответника. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,