Определение № 3833 от 06.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 786/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Ф. Ф., с адрес в [населено място], чрез адв. П. С., против решение № 3664 от 5 юли 2023 г., постановено по в.гр.д. № 7101/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 20031279 от 20 април 2022 г., постановено по гр.д. № 33719/2020 г. по описа на Софийски районен съд, и производството по делото е прекратено. С първоинстанционното решение са възстановени родителските права на бащата А. Ф. Ф. по отношение на детето С. Б. Б. с майка Б. Ц. Б. и осиновител Б. Н. Б.; определен е режим на лични контакти между бащата и детето и бащата е осъден да плаща на детето месечна издръжка в размер на 177,50 лева. В касационната жалба на А. Ф. Ф. се твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и на чл. 8 ЕКПЧ. Съдът се позовал на практика на ВКС, която не е изцяло относима към правния спор. Първоинстанционният съд възстановил родителските права на Ф., а междувременно детето било осиновено в условията на непълно осиновяване от настоящия съпруг на майката, поради което въззивният съд веднага приел, че Ф. е изгубил правото на иск, тъй като вече не се счита за родител. Според касатора следвало да се отговори на въпроса дали могат да се възстановят родителските права на лишен от такива родител, когато е предявил своя иск, преди детето му да бъде осиновено, както и какво би било значението на възстановяването на родителските права на биологичния родител по отношение на извършеното осиновяване. Следвало да се има предвид и че по настоящото дело ищецът е поискал спиране на производството по осиновяване като обезпечителна мярка, позовавайки се на предмета на делото – възстановяване на родителските му права, доколкото законът не предоставя друг способ за защита на правата му. Въззивният съд изобщо не е разгледал всички аргументи на Ф. защо не следва да се допуска осиновяването, а да се изчака края на производството по възстановяване на родителските права. Така Ф. бил оставен без способ за защита на неговите лични и семейни права, доколкото веднъж ВКС го е лишил от родителски права с мотив, че родителските му права били пречка пред осиновяване на детето, втори път СГС и САС отказват да изчакат края на настоящото производство, а СРС отказва да наложи обезпечителна мярка и да спре делото. Касаторът цитира практика на ЕСПЧ, според която осиновяването изисква да не съществуват реални перспективи за събиране на детето с биологичното му семейство, поради което в негов най-добър интерес е да бъде настанено за постоянно в ново семейство. ВКС не следвало да разглежда единствено въпроса дали биологичен родител може да иска възстановяването на родителските права, когато детето му е осиновено. Съдът следвало да прецени цялата ситуация, като отговори на въпросите дали съдът трябва да разгледа по същество искането по чл. 135 СК на лишен от родителски права родител, който е имал процесуална легитимация към завеждане на делото, въпреки че в хода на производството детето е осиновено, както и какво би било значението на възстановяването на родителските права на биологичния родител по отношение на осиновяването. Касаторът излага доводи за приложимостта на чл. 8 ЕКПЧ към спора, като сочи, че евентуалното възстановяване на родителските права на бащата може да му даде право да поиска унищожаване на осиновяването въз основа на тази разпоредба, доколкото вътрешното ни право не урежда подобна хипотеза. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор на касационната жалба от С. Б., чрез нейната майка и законен представител Б. Б., подаден от адв. И. П., се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата на насрещната страна. Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 135, ал. 2 СК за възстановяване на родителските права на бащата А. Ф. по отношение на детето С., родено на 18.09.2010 г. Установено е, че в хода на производството детето е осиновено при условията на непълно осиновяване от съпруга на майката Б. Б. – Б. Б., към когото на основание чл. 102, ал. 1 СК са преминали родителските права и задължения. Така Б. е станал законен представител на детето С., чийто интерес не позволява родителските права и задължения да принадлежат едновременно на рождения родител и на осиновителя. Действието на непълното осиновяване се характеризира с поставяне на осиновената в правоотношения само с осиновителя, съчетано със запазване на правоотношенията с роднините по произход, като осиновителят и осиновената стават родител и дете. Така правоотношението по родителските права и задължения, страна по което е биологичният баща, е останало без предмет (с изключение на задължението за издръжка при определени условия), тъй като родителските функции са преминали върху осиновителя Б. Б.. При това положение според въззивния съд А. Ф. още към момента на постановяване на първоинстанционното решение няма материалноправна легитимация, тъй като е загубил качеството си на страна в правоотношението „родител-дете“. Затова, дори и искът да бъде уважен, Ф. не притежава родителските права, които са преминали с осиновяването към осиновителя. Въззивният състав, позовавайки се на практика на ВКС, приема, че след като биологичният родител на непълно осиновено дете не е легитимиран да иска ограничаване/лишаване от родителски права на непълния осиновител, то същият няма активна процесуална легитимация и да води предявения иск по чл. 135, ал. 2 СК за възстановяване на родителските права по отношение на непълно осиновеното му дете. Предвид тези изводи първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. Касационният съд приема, че не се обосновава допускане на касационното обжалване. На първо място се пита могат ли да се възстановят родителските права на лишен от такива родител, когато е предявил своя иск при наличие на активна процесуална легитимация, а детето му е било осиновено в хода на производството? Въпросът е поставен при условията на на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й, или непълни, неясни или противоречиви закони, по чието прилагане да се създаде съдебна практика. Съгласно чл. 102, ал. 1 СК, при непълно осиновяване (каквото е допуснато в случая) родителските права и задължения преминават върху осиновителя. От друга страна, чл. 135, ал. 2 СК регламентира, че родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях. Двете разпоредби са достатъчно ясни и тълкуването им не създава проблем в съдебната практика. При систематичното им тълкуване се стига до извода, че лишеният от родителски права биологичен родител, който е загубил юридическото качество родител и чието дете е осиновено, няма процесуална легитимация да заведе иск по чл. 135, ал. 2 СК. Това е така, защото юридическото качество родител е придобито от осиновителя, а лишеният от родителски права вече е трето лице за правоотношението с детето. Дори тази промяна да е настъпила в хода на висящо производство по чл. 135, ал. 2 СК, съдът е длъжен да я зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, както е и сторено в случая. Действително има основания да се приеме, че в Семейния кодекс е налице празнота, доколкото за родител, лишен от родителски права, чието биологично дете междувременно е осиновено, не е предвидена възможност да поиска възстановяването на родителските права или да оспори осиновяването. Липсата на уредба обаче не би могла да бъде преодоляна в настоящото исково производство, независимо от резултата му. Ситуация, при която две лица – биологичен баща с възстановени родителски права и баща осиновител, ще бъдат носители на родителските права, е неприемлива съгласно действащия правен ред, нито би могла да бъде в най-добър интерес на детето. Евентуална такава колизия следва обаче да бъде разрешена по законодателен ред, като се гарантират правата на биологичния родител и осиновителя и най-вече се отчетат всички психологически и юридически последици за детето, за да бъде ясно във всеки един момент кой е негов законен представител, кой полага грижи за него и в каква среда расте то. В обобщение, посоченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Вторият въпрос е какво би било значението на възстановяването на родителските права на биологичния родител по отношение на извършеното осиновяване. Той е пряко свързан и доуточнен с третия въпрос, с който се пита при възстановяване родителските права на лишен от такива родител може ли същият да претендира за прекратяване на осиновяване, позовавайки се на прякото приложение на чл. 8 ЕКПЧ. И двата въпроса са хипотетични, касаят проблеми извън предмета на спора, отнесен към касационната инстанция, тъй като конкретният случай не засяга бъдещо оспорване на извършеното осиновяване. Настоящият състав не би могъл да спекулира какъв би бил изходът от последващи процесуални действия, които страната би предприела при евентуално възстановяване на родителските й права, нито може въз основа на предположения да обоснове изводи по същината на спора. Поради изложеното въпросите не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че приложените по делото документи сочат, че в производството по лишаване от родителски права касаторът е имал достъп до съд, пред който личния и семеен живот, интересите на детето и на биологичният баща, връзката помежду им са преценени в конкретика, респективно – в производството по осиновяване са преценени детайлно интересите на детето и отношенията на силна семейна и социална връзка между него и търсещия осиновяване. С оглед горните изводи, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора пред касационния съд на ответника се дължи сумата от 2000 лева, заплатена за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,