Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Н. Г. М. е подала частна жалба срещу определение от 4.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 1966 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 75 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 41 345 от 2011 г. на Софийския районен съд, 32 състав и е прекратено производството по образуваната искова молба от Н. Г. М. срещу [фирма] по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да се признае, че М. не дължи на ответника сумата 8 359,43 лв. главница и 3 388, 94лв. лихви. Прави оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, което моли да бъде отменено, и да се разпореди продължаване на съдебното производство. В жалбата е инкорпорирано изложение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е поставен въпроса изключва ли предвиденият ред по чл. 424 ГПК, общият път на защита по чл.124, ал.1 ГПК. Представено е определение № 262 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 265 от 2009 г. на ТК на ВКС. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу акт за който е предвиден съдебен контрол и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящия състав намира, че определението следва да се допусне до касационна проверка по поставеният въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първостепенният и въззивният съд са счели, че предявеният отрицателен установителен иск от Н. Г. М. срещу [фирма] с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да се признае, че М. не дължи на ответника сумата 8 359,43 лв. главница и 3 388, 94лв. лихви е недопустим, тъй като е предвиден друг процесуален ред и понеже не са налице обстоятелствата по чл.424 ГПК а именно нови факти или новооткрити обстоятелства, които са от съществено значение, исковата молба не може да бъде преквалифицирана. Настоящият състав споделя посоченият извод, а той е залегнал и в определението, което се представя към жалбата. В това определение изрично е посочено, че предпоставките на иска по чл.424 ГПК за коренно различни от тези по чл.254 ГПК/отм./. С разпоредбата на чл.410 ГПК е предвидена възможност за издаване на заповед за изпълнение, срещу която Длъжникът може да възрази писмено без да обосновава възражението си. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Този срок е решителен законен срок, които е определен императивно в закона и не може да бъде продължен дори със съгласието на другата страна. С изтичането на двуседмичния срок жалбоподателката вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл.424 ГПК и в исковата молба следва да се посочат фактически обстоятелства, които обуславят приложението на посоченият текст, а именно наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение, т.е. в рамките на двете седмици, които текат от връчването на заповедта. В исковата молба, подадена от жалбоподателката не се навеждат обстоятелства, който да позволят квалифицирането на иска по чл.424 ГПК. Правният път за предявяване на отрицателен установителен иск от страна на длъжника за вземането, което е предмет на заповедта не е предвиден. Определението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,