Определение № 153 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 613/2021 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпила е молба от „РОНИ” ЕООД с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 260076 от 01.03.2021г. по в. гр. д. № 5/2021г. на Окръжен съд - Хасково, с което молителят е осъден да заплати на „Фокс Истейтс България” ООД сумата от 18 776 лева – възнаграждение по договор за поръчка от 21.12.2018г. и сумата 8 261,44 лева – неустойка по т.5 от договора за периода от 07.11.2019г. до 27.12.2019г. Решението на въззивния съд относно обективно съединените искове, въпреки подадената от молителя касационна жалба, е влязло в сила на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като цената на всеки от тези искове е под 20 000 лева, а характера на делото е търговско с оглед предмета на спора - притезания по субективна търговска сделка – чл. 286, ал.1 и ал.3 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД. Заложеният критерий по чл.280, ал.3 ГПК е свързан с характера на спора, а не с процесуалноправния ред, по който е гледано делото. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2/ 2012г. по тълк д. 2/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл.282 ГПК е да се предостави защита на жалбоподателя - ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл.404, т.1 ГПК предварително принудително изпълнение на обжалваното осъдително въззивно решение. При влязло в сила въззивно решение по отношение на първоначалните искове, по които молителят е осъден, не е налице хипотеза на спиране на предварително изпълнение на въззивния акт, поради което молбата по чл.282, ал.2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Като взе предвид, че не са налице изискванията по чл.282, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд