Определение № 3331 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2024 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. П., представляван от адвокат К., срещу решение № 125 от 10.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 447/2023 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което след отмяна на решение № 260008/10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1863/2020 г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която е определена оценка на поставени в дял имоти, е определена действителна стойност на поставения в дял на Н. И. П. недвижим имот - първи полуподземен етаж от сграда с идентификатор **** с адрес [населено място], [улица] със застроена площ от 94,00 кв.м., в размер на 50 500.00 лева, определена е действителна стойност на поставения в дял на Г. А. П. недвижим имот - втори надземен етаж от същата сграда в размер на 97 200.00 лева и е осъдена Н. И. П. да заплати на Г. А. П. сумата от 11 050.00 лева – за уравнение на дяловете между съделителите, ведно със законна лихва върху нея от 27.03.2024 г. до окончателното й плащане.

Касационният жалбоподател моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Пазарджик до касация, да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което Н. П. да бъде осъдена да му заплати сумата от 21 150 лева за уравнение на дяловете. Поддържа, че въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът е кредитирал заключение, в което има допусната грешка в изчисленията и е приложил института на неоснователното обогатяване неправилно.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, като законът е приложен в обратния му смисъл. Поддържа, че е налице основанието за допускане до касация на решението по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК поради кредитирането на експертиза с грешни изчисления и нарушаване на механизма за изчисляване на сумата за парично уравнение. Поддържа, че въззивният съд е възприел буквално едно погрешно заключение на съдебно - оценъчната експертиза и е разрешил включения в предмета на делото процесуално-правен въпрос за оценка на експертното заключение в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №241 от 23.10.2013 г. по гр.д. №3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение №57 от 06.07.2016 г. по гр.д. №5932/2015 г. на ВКС, II г.о. и др. Поддържа, че въззивния съд е разрешил включения в предмета на делото и обуславящ изход на спора материалноправен въпрос за начина за стойностно уравнение на дялове във втората фаза на делбата при разпределение на имоти по чл.353 ГПК в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №279/05.07.2010 г. по гр.д. №350/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 280/2011 г. по гр.д. № 901/2010 г. на ВКС, І г.о. Формулира следния въпрос:

1. Стойностното уравнение на разпределени по реда на чл. 353 ГПК дялове с различна стойност предпоставя ли сбора от стойностите на отделните дялове да е равен на стойността на цялата делбена маса? Допустимо ли е при паричното изравняване на неравни натурални дялове разпределени по реда на чл. 353 ГПК сумата необходима за допълване на единия дял да не е равна на сумата, която дължи другия дял ?

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. П., представлявана от адв. П. оспорва решението да е очевидно неправилно. Оспорва с решението да се кредитира сгрешено експертно заключение и поддържа, че съдът е обосновал как е определил уравнението на дяловете. Моли решението на ОС-Пазарпджик да не бъде допускано до касация, а ако бъде допуснато - да бъде оставено в сила.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

С обжалваното решение съдът е приел, че с влязло в сила решение № 260119 /26.03.2021 г. по гр.д. № 1863/2020 г. на Районен съд- Пазарджик е допусната съдебна делба между страните на сграда с идентификатор № ** с адрес [населено място], [улица], със застроена площ 94 кв.м., разположена в дворно място с идентификатор *, при следните квоти: 1/4 ид. част за Н. П. и 3/4 ид. части за Г. П. Съдът е приел, че във втората фаза на делбата пред първоинстанционния съд страните са изразили принципно съгласие при евентуално реално поделяне на сградата по етажи и обособяването на два самостоятелни обекта, първият полуподземен етаж от сградата да бъде поставен в дял на съделителката Н. П., а вторият надземен етаж - в дял на съделителя Г. П., доколкото същият се ползва от него. Основният спор между страните във втората фаза на делбата е бил по отношение стойността на делбения имот и всеки от етажите, съответно дължимите суми за уравняване на дяловете. Въззивният съд е констатирал, че решението в частта, с която е извършена делбата, относно определения от съда способ за извършването й и разпределението на имотите между съделителите решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

Въззивният съд е възприл извод, че предмет на делбата е недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот - общинска собственост. Възприел е от събраните доказателства по делото, че имотът се състои от приземен и основен (втори надземен) етаж, като сградата е построена около 1956 г. и е нанесена в кадастралния план на града през 1957 г. Възприел е за доказано, че всеки от етажите разполага със самостоятелна кухня и санитарен възел, приземният етаж е вкопан в земята, със светла височина 2,10 м. и е бил предназначен за изба – складови помещения, а надземният етаж е пълноценен жилищен етаж, който отговаря на изискването за минимална светла височина и останалите норми, на които трябва.

Въззивната инстанция е кредитирала изслушано заключение на повторна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещо лице Р. К., съгласно което пазарната стойност на делбената сграда, ведно с правото на строеж върху поземления имот – общинска собственост, изчислена чрез използване метода на пазарните аналози и метода на приходите от доходи от наем към м.05.2023 г., възлиза на сумата от общо 157 800.00 лева, като стойността на 1/4 ид. част от жилищната сграда е в размер на 39 450.00 лева, а на 3/4 ид. части - в размер на 118 350.00 лева. Експертът е изчислил, че към 23.05.2023 г. стойността на първия жилищен етаж със застроена площ от 94 кв.м., ведно с правото на строеж, възлиза на сумата от 50 500,00 лева, а стойността на втория жилищен етаж, със застроена площ от 98 кв.м., ведно с правото на строеж, възлиза на сумата от 97 200.00 лева. Експертът е изчислил, че сумата за уравнение на стойността на делбената маса възлиза на 11 050.00 лева.

Въз основа на гореизложеното в обжалваното решение съдът е възприел извод, че в застроената площ на втория етаж е включена и терасата с площ от 4 кв.м., като общата застроена площ на обекта е в размер на 98 кв.м. – 94 кв.м. - жилищна площ и 4 кв.м. – тераса. Съответно е кредитирал заключението на вещото лице и е определил размера на паричното уравнение съобразно приетата от въззивния съд експертиза, отразяваща действителната пазарна стойност на имота към момента на извършване на делбата, съобразно изискванията на закона. Приел е, че съделителката Н. П. притежава 1/4 ид. част от делбеното имущество на стойност 157 800,00 лева или делът й в съсобствената сграда възлиза на сумата от 39 450,00 лева. Същата получава първият полуподземен етаж от сградата, който съобразно заключението на вещото лице К. е с пазарна стойност към датата на извършване на делбата в размер на 50 500.00 лева, а в дял на съделителя Г. П. е поставен вторият надземен етаж, с пазарна стойност от 97 200.00 лева. Приел е, че за да не се достигне до неоснователно обогатяване на съделителката Н. П. със стойност по-голяма от дела й в съсобствеността, за сметка на другия съделител Г. П., същата следва да заплати на съделителя П. разликата между стойността на възложеното й имущество и стойността на дела й в съсобствеността. Приел е извод, че размерът на уравнението на дяловете на двамата съделители възлиза на сумата от 11 050.00 лева (50500-39450=11 050).Съдът е приел,че е неоснователно искането на съделителя П. за уравнение на неговия дял със сумата от 21 150.00лева, като разлика между стойността на неговите 3/4 ид.ч. от общата вещ на стойност 118 350.00лева и полученият в дял етаж на стойност 97 200лева, тъй като по този начин се нарушавал принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.

При така изложените мотиви въззивният съд е постановил обжалваното решение, с което, след отмяна на решението на Районен съд- Пазарджик, е определил нови действителни стойности на поставените в дял на съделителите имоти.

При проверка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобразява следното:

За да бъде допуснато до касация въззивно решение следва да се установят предпоставките за касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1- ал.2 ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК са предвидени директните предпоставки за допускане до касационен контрол на обжалвано въззивно решение, за наличието на които съдът следи служебно. За останалите основания за допускане на съдебно решение до касация съдът следи само при сезиране от жалбоподател и в рамките на сезирането. Това е така, защото съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставка за допускане до касационен контрол на въззивно решение е касаторът да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Съгласно ТР № 1/2009 г по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС, т.1, този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При формулирането на такъв възпрос, представляващ обща предпоставка за допускане до касация на въззивно решение, на следващо място следва да се установи, че въпросът е разрешен от съдът в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, с практиката на ВКС, с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Поставеният от касатора въпрос/ Стойностното уравнение на разпределени по реда на чл. 353 ГПК дялове с различна стойност предпоставя ли сбора от стойностите на отделните дялове да е равен на стойността на цялата делбена маса? Допустимо ли е при паричното изравняване на неравни натурални дялове разпределени по реда на чл. 353 ГПК сумата необходима за допълване на единия дял да не е равна на сумата, която дължи другия дял ?/ покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода от спора, тъй като в мотивите на въззивният съд е коментирано стойностното изражение на поставените в дял имоти и дължимото се парично уравнени. Поставеният въпрос има значение за правилността на постановения съдебен акт. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС –решение № 280 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 901/2010 г. на ВКС, I г.о. и цитираното в него решение № 279 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 350/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., в които е разяснен механизма на стойностното доуравняване на дяловете по решение във втора фаза на делбата при извършването й чрез разпределение на делбените имоти.

Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.