Определение № 2201 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4037/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 785 от 03.07.2024 г. по гр.д.№ 692/ 2024 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3140/ 2023 г. и като краен резултат Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на И. И. В. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 373514 от 28.03.2018 г. по н.о.х.д.№ 16501/ 2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, както и сумата 1 300 лв. - обезщетение за имуществени вреди - за платено адвокатско възнаграждение по договори за процесуално представителство от 10.10.2012 г. и от 27.10.2016 г. за правната защита в посоченото наказателно производство, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 10.11.2022 г., като искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Ответникът ПРБ не е обжалвал въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, и то е влязло в сила в частта, в която претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена до размер 1 000 лв. Решението е влязло в сила и в частта, в която е уважен иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер 1 300 лв, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол правните въпроси 1. ,,Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?" и 2. „До каква степен и следва ли да се вземат предвид осъжданията на ищеца като обстоятелство, водещо до намаляване на определеното по справедливост обезщетение за неимуществените вреди по чл.2 от ЗОДОВ?". Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна ПРБ не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно. За да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размер 1 000 лв, въззивният съд приел за установено, че на 24.01.2006 г. ищецът И. В. бил разпитан в качеството му на уличено лице и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 НК - за това, че на 29.11.2005 г. около 00:45 часа в [населено място], от денонощен магазин „Волтрон“ на [улица], отнел чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои. Взета му била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 лева. На 09.02.2011 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт в СРС, но образуваното по този акт съдебно производство било прекратено и делото било върнато на Софийска районна прокуратура /СРП/ за отстраняване на допуснати нарушения. На 30.11.2011 г. отново бил внесен обвинителен акт срещу ищеца, но и образуваното по него съдебно производство било прекратено и делото било върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения. На 23.09.2013 г. СРП внесла за трети път обвинителен акт против ищеца, по него било образувано н.о.х.д.№ 16501/ 2013 г. на СРС, по което били проведени 15 открити съдебни заседания в периода от 17.11.2014 г. до 28.03.2018 г. С присъда от 28.03.2018 г. той бил признат за невиновен, а с решение № 716/ 10.11.2022 г. по в.н.о.х.д.№ 3607/ 2022 г. на Софийски градски съд, в сила от същата дата, протестът на СРП срещу тази присъда бил отхвърлен. И. В. бил осъждан осем пъти за извършени от него умишлени престъпления, за които му е било налагано наказание „лишаване от свобода“ и бил задържан няколкократно в арести на страната. Пребивавал и в местата за лишаване от свобода, първоначално за срок от три месеца през 2004 г., след това за срок от шест месеца през 2006 г., а през 2009 г. постъпил в затвора в гр. София за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, след което изтърпял общо наказание от още три години лишаване от свобода и бил освободен през 2012 г. След изтърпяване на наказанията се запознал и заживял заедно със свидетелката П. Н., декларирал, че иска да започне нов живот, да си намери стабилна работа и да заживее спокойно със семейството си. При така установените факти от правна страна съдът извел основателност на предявения иск. Посочил, че срещу ищеца било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което той бил оправдан, в резултат на което са причинени вредоносни последици, които се намират в пряка причинна връзка с неправомерно образуваното и водено от ПРБ наказателно производство. Досежно търпените неимуществени вреди съдът посочил, че по делото са събрани доказателства, чието съобразяване налагало обезщетението да бъде занижено. Множеството осъдителни присъди и ефективно изтърпените наказания за лишаване от свобода от ищеца пряко опровергавали твърденията му за негативни изживявания от конкретното наказателно производство. Приел, че ищецът не е могъл да си намери работа, но това не се дължало на воденото срещу него наказателно производство, а на вече извършените от ищеца престъпления. Предишните осъждания и водените други наказателни производства не могли да изключат дължимостта на обезщетението, но били от значение за определяне на размера му. С оглед съдебното минало на ищеца обезщетението от 15 000 лв, присъдено му от първоинстанционния съд, се явявало прекомерно и несъответстващо на претърпените и доказани вреди. Като взел предвид вида и тежестта на повдигнатото обвинение, предвиденото за него наказание, вида и характера на взетата мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство, негативната промяна, която наказателното преследване неминуемо оказало върху ищеца, възрастта му, както и икономическата обстановка в страната, но и многобройните предходни осъждания, съдът намерил, че сумата от 1 000 лв. се явява онзи размер, който справедливо и адекватно ще обезщети ищеца в най-пълна степен за претърпените от него неимуществени вреди. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият формулиран в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение. Основателен е и доводът за наличието на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, затова касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос, а останалите доводи на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения съдът