Определение № 3375 от 01.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 707/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. А. Ч. против решение №10015 от 17.07.24г. по т.д.6085/2018г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация - „АББ Авангард” АД/ в ликвидация/, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От представените изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и от касационната жалба се извеждат валидни доводи относими към производството по чл.288 ГПК. Касаторът е твърдял основания по чл.280, ал.2 ГПК, във всичките хипотези на текста. Поддържал е довод за „вероятна нищожност или недопустимост“ на постановения съдебен акт, които е свързал с това, че „ решението било с недостоверна дата, тъй като в него за дата на решението са посочени три различни дати“. Поддържал е още, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, „ предсрочно произнасяне поради преюдициални съдебни производства“. Така въведените основания по чл.280,ал.2 ГПК се разглеждат служебно, без допълнителни изисквания по чл.280, ал.1 ГПК. Изложените доводи са неотносими към соченото основание – нищожност на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2, предл.1-во ГПК. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното решение – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Изложените от касатора доводи, следователно, са ирелевантни към това основание. Страната не е изяснила довода си относно това, че „ решението било с недостоверна дата“, както и не е обосновала неговата относимост към соченото основание. Съгласно чл.235,ал.5 ГПК решението се обявява в регистъра на съдебните решения и датата на обявяването му се счита за дата на постановяването му. Отразяваните дати в съдебните актове – като тази на проведеното заседание, респективно датата на вписването му в регистъра или датата на обективиране на произнесеното решение от състава на хартиен носител не са различни дати, а отразяват етапите на вземане на решението, и както нече бе посочено датата на постановяването му е датата на вписването му като постановено в съдебния регистър. Или страната не обосновава твърдението си за нищожност на съдебният акт. Касаторът е поддържал довод за недопустимост на решението, поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Този довод е фактически неверен. С обжалваното решение № 10015/17.07.2024 г. по в.т.д. № 6085/2018 г., Софийски апелативен съд, е потвърдил решение от 26.07.2018 г. по т.д. № 5998/16 г. по на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „АББ Авангард“ АД, [населено място] искове – иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „ААБ- Авангард/AAB-Avangard“ с per. № 37001, извършени в периода от 11.11.1996 г. до 12.07.2016 г. чрез производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при осъществяване на дейността на дружеството в посочения период; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата 600,00 лв. обезщетение за вреди на ищеца от нарушения на правата върху словна марка „ААБ-Авангард/ААB-Avangard“; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм.) за изземване на стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна марка „АББ-Авангард/АВВ-Avangard“; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „АББ Авангард/АВВ Avangard“ c per. № 59265, извършени в периода от 11.11.1996 г. до 12.07.2016 г. чрез производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при осъществяване на дейността на дружеството в посочения период; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата 400,00 лв. обезщетение за вреди на ищеца от нарушения на правата върху словна марка „АББ Авангард/АВВ Avangard“; иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за изземване на стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна марка „АББ Авангард/ABB Avangard“, както и исканията за постановяване на последиците по чл. 76, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗМГО (отм.). Това са и исковете заявени от страната с исковата й молба/ след отстраняване на нередовностите й /. Съдът е разгледал именно тези предявени от страната искове, на които е определил правната квалификация, съответно на задълженията си, по приложение на закона. Касаторът не обосновава заявеното, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск, тъй като липсват каквито и да било съображения в какво се изразява това произнасяне. Настоящият състав констатира, че е налице произнасяне напълно съответно на предявеното съдържание на исковата молба и като обстоятелствена част и като петитум. Касаторът не е обосновал и твърдението си относно твърдяна недопустимост на решението поради „ предсрочно произнасяне преди преюдициални съдебни производства“. Въпреки необоснованото и неясно твърдение тук фактически следва да се отбележи, че съдът е постановил по искане на страната, спиране по реда на чл.229,ал.1, т.4 ГПК до произнасяне по административните спорове от АССГ, като е съобрази и отмяната на регистрацията на процесните марки. Страната не е обосновала разбирането си в случая за недопустимост на акта а и такава не се констатира, доколкото всички вкл. и посочените от страната факти са били съобразени. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. За да го обоснове същият общо и лаконично е посочил по това основание, че съдът „ неправилно е определил реалния процесен период на спора, лишаване на ищеца от възможност за представяне на доказателства по делото неправилен размер на разноските и др.“. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност съдържателно изисква обосноваване на такъв порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Например, такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание касаторът е заявил оплаквания неотносими към него. Следва да се отбележи, че лаконичните оплаквания за неправилност на акта, изброени от страната са ирелевантни към настоящата фаза на производството и не могат да обосноват довод за очевидна неправилност. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Нито едни от поставените седем въпроси не е релевантен съобразно установената му със задължителна практика дефинитивност – т. 1 ТРОСГТК № 1 / 09г. По- голямата част от въпросите от изложението са фактически т.е. касаят конкретно доказване на обстоятелства, твърдяни от страната а не са свързани с решаващите изводи на съда, както и са обосновани с оплаквания за неправилност, ирелевантни към общото и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Освен това същите в голямата си част са и неотносими към основанието по чл.280, ал.1 ГПК въобще, тъй като очертават общи оплаквания,свързани със произтичащи от закона задължения на съда. / напр. притежава ли съдът реални знания за да сравнява търговски марки и да преценява наличие на нарушение/. Липсата на валидно въведено общо основание е достатъчно условие решението да не бъде допуснато до касационно обжалване. Следва да се отбележи, че касаторът не е развил каквито и за било доводи по сочените и възпроизведени като текст основания на чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК. Така по т.1 ГПК, същият не е сочил задължителна или казуална практика противоречаща на правен извод на съда, респективно разрешаване на някой от поставените въпроси в отклонение от такава практика, по т.2 не е развил конкретни съображения за противоречие с конкретни разрешения на възприети с актове на СЕС, респективно с решения на КС на РБ разрешения на релевантен правен въпрос. Допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е поддържан общо, без да бъде съобразена разяснената със задължителна практика дефинитивност на предпоставките за установяване на наличието му – арг. т. 4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Или дори и да бъде изведен правен въпрос, то липсата на развит и установен допълнителен критерий отново съставлява пречка за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените, поискани и установени разноски за процесуално представителство в размер на 2400лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на разноските с оглед очевидната фактическа и правна сложност на делото, по което защитата на ответната страна е осъществена пълно и адекватно, като заплатеното възнаграждение съответства на усилията на процесуалният представител. Или не са налице основания по чл.78,ал.5 ГПК поради което, възражението на касатора не следва да бъде уважено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение