Определение № 60337 от 07.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1361/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. В. срещу решение № 99 от 17. 03. 2020 г. по в. т. д. № 810/2019 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 130 от 29. 07. 2019 г. по т. д. № 72/2018 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която предявеният от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 24. 01. 2018 г., е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага оплаквания, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, а именно вида и тежестта на телесното увреждане на ищеца, начина на причиняване на увреждането, интензитета на понесените физически и психически болки и страдания и преживения стрес, проведения лечебен процес и неговата продължителност, състоянието на увредения година след катастрофата, пълната промяна в начина му на живот, трудностите му с оглед особеностите на личността му и предходно негово увреждане, възрастта му /79 г./ към момента на ПТП и икономическото състояние на страната към същия момент. Прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с телесно увреждане, причинено при ПТП на 24. 01. 2018 г., възлиза на 40 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца - счупване на шийката на тазобедрената става на левия долен крайник, представляващо средна телесна повреда, извършеното му оперативно лечение, продължилото повече от година възстановяване на пострадалия при налични към момента на постановяване на решението ограничена двигателна способност /затруднения в придвижването и ползване на помощни средства/ и болки в крайника при натоварване. Въззивният съд е отчел, че за целия период на възстановяване ищецът е търпял силни болки, като физическото му състояние е дало отражение и на психиката му. Подчертал е, че са налице данни за затрудненото възстановяване на ищеца поради възрастта му и ампутираната му ръка, но те не могат да обосноват промяна в размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди. Произнасянето на апелативния съд по размера на обезщетението е съобразено и със социално-икономическите условия в страната към 2018 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси, свързани с „критериите, които формират понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента“ и за „значението на установените в пар. 27 от ПЗР на КЗ (отм.) лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ и „задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за неимуществени вреди на пострадал при пътнотранспортно произшествие и да изложи свои мотиви по тях“. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение по гр. д. № 139/2010 г., ІV г. о., решение по гр. д. № 414/2010 г., ІІІ г. о., решение по т. д. № 299/2011 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 767/2011 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 490/2012 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2998/2013 г., І т. о., решение по гр. д. № 1325/2014 г., ІІІ г. о., решение по гр. д. № 3655/2018 г., ІІІ г. о., решение по т. д. № 2384/2018 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 3030/2018 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 246/2019 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 509/2019 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 169/2019 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 1160/2019 г., ІІ т. о. и решение по т. д. № 900/2019 г., ІІ т. о. Поставените правни въпроси са по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В цитираните от касационния жалбоподател ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в практиката общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /цитираните от касатора решения на ВКС и служебно известните на състава решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о./. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като израз на променящите се обществено - икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението/ посочените в изложението решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., както и известните на настоящия състав решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищеца иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. За да се произнесе по размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е отчел вида и характера на уврежданията му, проведеното му лечение, продължителността на възстановителния период, търпените от ищеца болки, страдания и негативни психични изживявания, остатъчните последици за здравето на пострадалия и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждане. Във въззивното решение е взета предвид и спецификата на възстановителния период при ищеца поради напредналата му възраст и ампутацията на ръка вследствие злокачествено новообразувание в миналото, като съдът я е оценил заедно с останалите релевантни обстоятелства и е мотивирал значението й за размера на дължимото обезщетение. С оглед доводите на касатора следва да се изтъкне, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт, съответно има отношение към правилността на обжалваното решение и не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение