Определение № 50200 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ж. Н., подадена чрез пълномощника му адвокат Н. М., против определение № 2165 от 9.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1015 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.03.2022 г. по гр. д. № 10568/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVII състав за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на производството по предявения от Д. Ж. Н. против Община Аксаково отрицателен установителен иск за собственост по отношение на недвижим имот с пл. № * по КП на местност „П.“, с. о. „Ч. п.“ в землището на [населено място], [община], при граници: имоти с пл. №№ *, *, и път. Община Аксаково е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез главен юрисконсулт В. Ю., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално основателността на частната касационна жалба, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищецът твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, но ответната община съставила АЧОС № 6952/27.01.2021 г., макар имота да попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и за него няма влязъл в сила ПНИ, а съответно и община не може да придобие права. Обосновава правния си интерес с възможността след като отрече правата на ответника да проведе производство за издаване на констативен нотариален акт за собственост. В отговора на исковата молба е оспорена допустимостта на иска, тъй като ищецът не спада към лицата, чиито права се установяват с ПНИ – ползвател, реституиран собственик или лице със съществуваща собственост, като е изключена възможността да бъде придобит по давност имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ преди да е приключила реституционната процедура, доколкото индивидуализацията на имота до него момент е изключена, а по проекта за ПНИ за процесния имот са одобрени два новообразувани имота, а плана от 1990 г., по който е извършена индивидуализацията на спорния имот, не е одобрен. Съдът е приел за установено, че процесният имот попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на която все още няма одобрен ПНИ. Посочил е, че в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ индивидуализацията на земеделските земи се извършва с ПНИ, т.е. само ако този план е одобрен и влязъл в сила е възможно придобиване на право на собственост по който и да е от предвидените в закона способи. Към момента на влизане в сила на ПНИ се обособяват самостоятелните обекти и се определя съща дали имотът подлежи на възстановяване и дали от отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ, т.е. към този момент съответната част от земната повърхност от гледна точка на правото, добива характеристиките на годен обект за придобиване и притежание на вещни права. За възможността земеделски имот да бъде придобит по давност, меродавно е и обстоятелството дали процедурата по възстановяване на собствеността за съответната територия е приключила. Направил е извод, че в случая административната процедура по реституция не е приключила. ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност както за установяване правата на ответника, така и за реализиране на претендираното от ищеца право, с оглед на което следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Д. Ж. Н. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Въззивното определение не противоречи на разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. Тезата на касатора, че се позовава на фактическо състояние владение и възможност да придобие права, с която е обосновал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, от една страна не съответства на данните по делото (ищецът твърди, че е придобил собствеността по давност, а това придобивно основание се осъществява в момента на позоваването на давността, извършено с предявяване на настоящия иск, като се зачита от момента на изтичане на давностния срок), а от друга страна е неотносима към мотивите на въззивния съд, който е счел, че искът е недопустим, тъй като липсва годен обект на вещни права преди одобряване и влизане в сила на ПНИ. По същите съображения въззивното определение не противоречи и на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2001 г. на Конституционния съд на Република България (съдът не е отрекъл възможността да бъде придобит по давност имот частна общинска собственост, а е приел, че липсва годен обект на вещни права), поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че във всички случаи преди одобряване ПНИ липсва годен обект на вещни права. Изводът на съда, че преди одобряване ПНИ за съответната местност не съществува възможност както за установяване правата на ответника, така и за реализиране на претендираното от ищеца право, с оглед на което следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, е очевидно неправилен с оглед данните по делото. Нормите на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ уреждат конкуренцията между правата на ползвател, на когото е било предоставено ползването на недвижим имот и правата на бившия собственик на обобществен имот, който претендира реституцията му. Съгласно § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ ПНИ се изработва именно за земите, които са били предоставени за ползване, като реституираният собственик или ползвателят придобиват конкретен новообособен с влизане в сила на ПНИ имот по силата на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а новообособените имоти, които не са застроени или заплатени от ползвателя и за които липсва реституционна претенция, стават собственост на общината. В тази хипотеза искът на бивш ползвател или на лице, претендиращо реституция, респ. техен правоприемник, основан на твърдение за притежание на право на собственост въз основа на придобивна давност, би бил процесуално недопустим преди влизане в сила на ПНИ, който обособява и обекта на правото на собственост. В такава хипотеза е постановена и практиката на ВКС, на която се е позовал въззивния съд – тълкуването по решение № 194 от 8.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г., І гр. о. е по иск на лице, на което правото на ползване е прекратено при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като правният интерес от иска е обоснован с твърденията за владение върху земеделски имот след 22.11.1997 г., но имотът попада в терен, за който ЗСПЗЗ предвижда, че следва да се изготви план на новообразуваните имоти и до приключване на съдебното дирене планът не е изготвен. Решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г., І гр. о. се явява неотносимо, тай като с него е разрешен спор за собственост между лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността с административно решение и правото на реституция с решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и правоприемниците на лице, на което в нарушение на материалноправните предпоставки с административно решение на органа по поземлена собственост е било възстановено правото на собственост, като е дадено тълкуване за предпоставките за приложение на чл. 19 ЗСПЗЗ. В границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица. В тази хипотеза е налице вече обособен обект на вещни права, който ПНИ следва да отрази в неговите граници следващи от придобивното основание (т. 2.5 от издадената въз основа на делегацията по чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи). Правен спор по отношение на такъв имот, включително и основан на твърдения за придобивна давност за ищеца, е процесуално допустим, доколкото е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва да отрази, поради което в тази хипотеза за допустимостта на иска е без значение дали ПНИ е влязъл в сила или не е. В настоящия случая ищецът не е ползвател, нито лице, претендиращо реституция на процесния имот, а твърди, че е собственик въз основа на изтекла придобивна давност, на която се е позовал с предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, поради което очевидно неправилно въззивният съд е счел, че искът е недопустим поради липса на годен обект на вещни права, поради липсата на одобрен ПНИ. Въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на делото следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да прецени доказал ли е ищецът фактите, от които е извел правния си интерес от иска (придобито по давност право на собственост чрез владение осъществявано от 2005 г.), преценявайки дали позоваването, направено с предявяване на иска, е довело до придобиване на вещното право с оглед данните по делото, че по неодобрения план от 1990 г. за имота е записан ползвател и за същия имот липсват реституционни претенции и ако прецени, че правният интерес на ищеца е доказан – да формира извод придобила ли е общината, респ. има ли право да придобие при влизане в сила на ПНИ правото на собственост при условията на чл. 19 или на чл. 25 ЗСПЗЗ. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение