Определение № 3231 от 14.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1958/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу решение № 405 от 09.07.2025 г. по в.т.д. № 244/2024 г. на САС, с което е обезсилено решение № 1558/15.12.2023 г. по т.д. № 1879/21 г. на СГС, VI- 1 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. срещу „Сенид“ ООД искове за заплащане на сумата от по 17 000 000 лв. за всеки един, и е прекратено производството в тази част. С обжалваното решение на САС се потвърждават решението на СГС в частта за разноските и определение № 723/21.02.2024 г., постановено по чл.248 ГПК по т.д. № 1879/21 г. на СГС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба, преди да извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Във въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка - при посочване в неговия диспозитив на частта от решението на СГС, която се обезсилва. В титулната част на въззивното решение изрично е посочено, че делото пред въззивната съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу решението на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Сенид“ ООД искове за заплащане на сумата до размера от 2 817 005,13 лв. - за всеки от ищците, но в разрез с тези мотиви относно предмета на въззивното производство въззивният съд е изразил в диспозитива на решението си воля за обезсилване на решението на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Сенид“ ООД искове за заплащане на сумата от по 17 000 000 лв. за всеки един от тримата ищци, и е прекратено производството в тази част. Следва да се спомене и следното - в мотивите на въззивното решение изрично са цитирани постановените във въззивното производство определение N 638 от 03.10.2024 г., определение N 668 от 15.10.2024 г., както и разпореждане N 308 от 24.02.2025 г., с които на възззивниците /ищци/ са давани указания да внесат държавна такса, дължима от всеки един от тях за иск с цена от 2 817 005,13 лв. В този смисъл следва да се приеме, че въззивният съд е формирал изводи за нередовност на исковата молба в частта, с която всеки от тримата ищци претендира вземане от по 2 817 005,13 лв., както и за неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса, дължима за искове с цена от по 2 817 005,13 лв. С въззивното решение обаче решението на СГС е обезсилено в частта, с която са отхвърлени искове за сумата от по 17 000 000 лв. за всеки от ищците, въпреки че в мотивите са изложени аргументи за висящо пред въззивния съд производство по искове на тримата ищци с цена до размера от по 2 817 005,13 лв. Именно до този размер на исковете е прието, че е налице нередовност на исковата молба, и върху този размер е изчислена държавната такса, за която са давани указания да се внесе от въззивниците. Констатираната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, изразяваща се в противоречие между формираните мотиви досежно предмета на въззивното производство и изразената в диспозитива на въззивното решение воля, следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ал.1 ГПК от съда, допуснал грешката - САС. Мотивиран съдът